— Да, определено.

— Мисля си, че колкото и добре да изглежда кухненският под, оня диван там изглежда още по-добре. Искаш ли да проверим?

— Да. — Илай тръгна към нея. — Искам.

Когато накрая се върнаха в леглото напълно изтощени, тя разбра, че той не обича да гушка, но поне си спечели половин точка заради това, че не протестираше да го гушкат.

Събуди се в млечносивата светлина, когато Илай се отдръпна, за да се измъкне от леглото.

— Ммм. Ставаш ли?

— Да. Извинявай, че те събудих.

— Няма проблем. — Все пак отново се уви около него. — Колко е часът?

— Някъде към шест. Лягай да спиш.

— В осем имам клас по йога. — Абра потърка нос в шията му. — Ами ти?

— Кафе и работа. — Докато го казваше, реши, че може да пренареди графика си, и прокара ръка през голия й гръб.

— Значи имаш време да се присъединиш към мен за кратко сутрешно разтягане, а за награда ще ти приготвя закуска, преди да тръгна.

— Можем да си се разтягаме и тук.

Абра не протестира, когато той се търкулна отгоре й и влезе в нея. Само въздъхна дълбоко и се усмихна.

— Чудесен начин да поздравиш слънцето.

Бавно и леко, все едно плуваха в спокойно море. Ленив ответ на снощния пламък изригна от нея като изгрев, като обещание за свежест, за нова надежда.

Сега можеше да го види, чертите на лицето му, ясните му очи, все още помрачени от тревогите.

Природата й я подтикна да прогони сенките и да върне светлината. Така че му се отдаде цяла за негово удоволствие, заради себе си. Отново се понесоха по вълните, зачакаха момента, своя момент, в който светлината щеше да ги погълне.

Абра остана притисната до него, за да се наслади на мига.

— Днес трябва да си мислиш за мен.

Илай обърна глава и докосна шията й с устни.

— Мисля, че вероятността за това е доста голяма.

— Нарочно да си мислиш за мен — уточни тя. — Да кажем, около обяд. И аз нарочно ще си мисля за теб. Ще изпращаме силни позитивни и сексуални мисли към вселената.

Илай повдигна глава.

— Сексуални мисли към вселената.

— Няма да те заболи. Откъде според теб писателите, художниците, изобретателите и въобще всички творчески хора си взимат идеите? — Абра вдигна ръце и очерта кръг във въздуха.

— Оттам ли идват?

— Те са някъде там. — Свали ръце и решително прокара пръсти през гръбнака му. — Хората трябва да отворят съзнанието си и да ги достигнат. Дали мислите ще са позитивни или негативни, си зависи от теб. Един от начините да уловиш добрите е да започнеш деня си с отваряне на съзнанието.

— Мисля, че това условие го изпълнихме.

— Втора стъпка. — Сбута го настрани и посочи банята. — Виж дали не можеш да ми заемеш някакви шорти, по възможност с вързалки. Ще използвам някоя от излишните четки за зъби, дето са складирани там в шкафа.

— Става.

Май по-добре от него знаеше какво има в къщата, но пък сигурно тя я беше зареждала.

Откри чифт шорти с шнурче, измъкна и долнище на анцуг за себе си.

— Ще са ти много големи — каза й.

— Ще се оправя. — Обу ги и започна да си ги наглася. — Можем да се видим в гимнастическия салон.

— О. Аз всъщност…

— Прекарахме достатъчно време голи и интимни, Илай.

Трудно му беше да спори, когато тя стоеше срещу него, обута в неговите шорти и гола до кръста.

— Мисля, че правенето на упражнения е доста ниско в класацията на неловките ситуации. — Абра вдигна белия си корсаж и си го сложи. — Трябва ми ластик за коса, имам един в чантата си. В гимнастическия — повтори и го остави.

Може би се опитвам да шикалкавя, призна си Илай. Ситуацията не беше неловка, опита се да се убеди. Просто предпочиташе да започне деня с кафе, като нормален човек.

Откри я в гимнастическия салон. Седеше с кръстосани крака върху една от двете рогозки за йога, които беше опънала, поставила ръце на коленете и със затворени очи.

Би трябвало да изглежда нелепо в шортите му. Защо тогава изглеждаше секси, умиротворена и точно на място?

С все още затворени очи, Абра се пресегна и потупа втората рогозка.

— Сядай, настани се удобно. Отдели няколко минути, за да подишаш.

— То аз принципно си дишам по цял ден. И по цяла нощ впрочем.

Устните й леко се извиха.

— А сега ще дишаш съзнателно. Вдишваш през носа, стомахът ти се разширява като балон, издишаш през носа и изпускаш балона. Бавно и дълбоко. Стомахът ти се вдига и се отпуска. Отпусни съзнанието си.

Не мислеше, че е много добър с отпускането на съзнанието, освен когато пишеше. А и тогава не беше точно отпускане. Но щеше да се добере по-бързо до кафето си, ако я послуша.

— А сега, вдишвайки, вдигни ръцете си, докато дланите ти се съберат, после издишваш и ги сваляш долу. Вдишваш, горе — продължи тя с онзи спокоен опияняващ глас. — Издишваш, долу.

Накара го да се наведе над кръстосаните си крака. Първо над единия, после — над другия, след това — и над двата. Това малко го отпусна. Докато не му каза да се изправи пред рогозката си.

После му се усмихна с изгряващото слънце в прозореца зад гърба й. Ако в този миг го накараше да се върже на фльонга, сигурно щеше да опита.

Вместо това му каза да повтори изправен това, което правеше на пода. Просто да диша, да се протяга, да се извива, бавно и внимателно, като любенето им призори.

Накрая му каза да легне на гръб с изпънати ръце и затворени очи. Заговори му да се отпусне, да вдишва светлина и да издишва мрак, докато разтриваше слепоочията му.

Когато най-сетне отново седна и се наклони напред, за да „запечата упражнението“ според думите й, Илай се чувстваше така, сякаш беше изкарал лека дрямка в топло море.

— Чудно — потупа го тя по коляното. — Готов ли си за закуска?

Той я погледна в очите.

— Не ти плащат достатъчно.

— Кой?

— Тези, дето идват на курсовете ти по йога.

— Не знаеш как ги таксувам.

— Не е достатъчно.

— Вземам по-скъпо за частни уроци. — Усмихна се и прокара пръсти по ръката му. — Проявяваш ли интерес?

— Ами…

— Помисли си — каза му, докато се изправяше. — И от сега нататък прави тези упражнения за шията, дето ти ги показах, на всеки два часа, когато си пред компютъра. А също и въртенето на раменете — продължи, докато вървяха надолу по стълбите. — Надушвам пролетта и си мисля за пролетен омлет. А ти можеш да направиш кафето.

— Няма нужда да се занимаваш с това. Имаш урок.

— Имам и време, особено ако мога да се върна за масажните си пособия, когато донеса покупките и оправя къщата.

— Изглежда… на мен ми изглежда малко странно да ми оправяш къщата, да ми готвиш и прочее, когато спим заедно.

Абра отвори хладилника и започна да вади продуктите.

— Уволняваш ли ме?

— Не! Просто имам чувството, че все едно се възползвам.

Тя взе дъската за рязане и нож.

— Кой започна секса?

— Технически беше ти, но само защото успя да ме изпревариш.

— Радвам се да го чуя. — Абра изми аспержите и гъбите и ги сложи на дъската, за да ги нареже. — Харесва ми да работя тук. Обичам къщата. Обичам да готвя и изпитвам голямо удовлетворение, като виждам как готвенето ми ти помага. Защо да не кажем, че ако някое от тези неща се промени, ще те уведомя и ще се оправим с това. Ако решиш, че не ти харесва как поддържам къщата или как готвя, или пък не искаш да правиш секс с мен, ще ми кажеш и ще решим нещата. Така е честно, нали?

— Повече от честно.

— Добре. — Взе тиган и зехтин. Усмихна се. — А какво става с кафето?

14.

Не би могъл да нарече времето, прекарано с Абра, рутина, но имаше чувството, че в следващите няколко дни развиха някакъв шаблон.

Тя готвеше както в Блъф Хаус, така и в своята къща. Разхождаха се по брега и той също започна да долавя уханието на пролетта.

Разви навика да има сервирана храна пред себе си, а домът му да е пълен с цветя, свещи, нейния аромат, нейния глас.

С нея.

Работата му вървеше и той започна да мисли, че наистина върши нещо смислено, а не просто бяга от мислите си.

Четеше, работеше, успяваше да си наложи да се замъкне в гимнастическия салон на баба си. И в продължение на няколко безценни дни дори споменът за убийството изглеждаше като нещо от друг свят.

Тогава пред вратата му се появи детектив Корбет с няколко полицаи и заповед за претърсване.

— Имаме разрешение да претърсим къщата, прилежащите постройки и превозните средства.

Със свит стомах Илай взе разрешителното и набързо го прочете.

— Тогава май е най-добре да почвате. Къщата е голяма.

Отстъпи настрани и забеляза Улф. Без да му продума, взе телефона от кухнята и го отнесе на верандата, за да се обади на адвоката си. По трудния начин беше научил, че е по-добре човек да се презастрахова, отколкото после да съжалява.