— Не. И двамата бяхме доволни.

— Да, ние също. Така че записах бизнес администрация и започнах да работя в нестопанския сектор. Биваше ме.

— Обзалагам се, че е било така.

— Усещах, че ме бива, и дори нещата невинаги да се получаваха идеални, все пак резултатите бяха достатъчно добри. Харесвах работата, харесвах живота си, приятелите си. Срещнах Дерек по време на кампания за набиране на средства, която оглавявах. И той беше адвокат. Явно адвокатите ме привличат.

Замълча и погледна морето.

— Господи, колко красиво е тук. Всеки ден гледам морето и си мисля колко съм щастлива, че съм тук, че виждам това, че го чувствам. В момента майка ми е в Афганистан и се бори за правата на местните жени. Знам, че и двете сме точно там, където трябва да бъдем, че правим това, което трябва да правим. Но преди няколко години бях във Вашингтон, с гардероб, пълен с официални костюми, с отрупано бюро, препълнен органайзер и с Дерек, който изглеждаше като правилния избор в точния момент.

— Но не беше.

— По някакъв особен начин беше. Умен, очарователен, буен, амбициозен. Разбираше работата ми, аз разбирах неговата. Сексът беше удовлетворяващ, разговорите — интересни. Когато ме удари за пръв път, си позволих да повярвам, че е било ужасна грешка, случайно отклонение, просто лош миг, предизвикан от стреса.

Усети как Илай се напряга и го хвана и с другата си ръка.

— Приемах избухливостта му за страст, а ревността му ме ласкаеше. Втория път, когато ме удари, го напуснах, защото веднъж би могло да е ужасна грешка, но два пъти — това е вече схема.

Илай стисна ръката й.

— Някои хора не могат видят схемата, когато са част от нея.

— Знам. Разговарях с много жени в групите за взаимопомощ и разбирам как можеш да бъдеш убеден да приемеш извинението или да започнеш да вярваш, че вината е твоя и си го заслужаваш. Махнах се, и то бързо.

— Не си го докладвала.

Абра въздъхна.

— Не, не докладвах. Исках да вярвам, че оттеглянето ми е достатъчно. Защо да вредя на кариерата му или да се въвличам в скандал? Взех си кратък отпуск, за да не се налага да обяснявам насиненото си око на колеги и приятели, и дойдох тук за седмица.

— В Уиски Бийч?

— Точно така. Идвала съм тук с мама преди години, а после с леля и със семейството й. Пазя хубави спомени от града, така че наех къща и се разхождах по плажа, за да си дам време да се излекувам, както си мислех.

— На никого ли не каза?

— Тогава — не. Бях допуснала грешка. Казах си, че ще я поправя и ще продължа живота си. И колкото и тъпо да звучи, бях объркана. Върнах се на работа, но нищо не ми изглеждаше както трябва. Приятелите ми взеха да ме питат какво става. Разбрах, че Дерек е разговарял с тях и им е казал, че съм скъсала с него, което според мен ме поставяше в унизителното положение да им призная, че ме е ударил и съм го напуснала.

— Обаче действията му не са били безплодни.

Тя го погледна.

— Поредната схема, нали така? Да, той беше посял семена, достатъчно от които поникнаха. Познаваше много хора, беше умен, беше разгневен. Тук и там пусна слухове, че съм невротичка. И започна да ме следи. А когато те следят, ти рядко го знаеш. И аз не знаех. Не и докато отново не започнах връзка. Случайно. Съвсем случайно. Виж.

Посочи един пеликан, който се рееше над водата и внезапно се гмурна, за да улови вечерята си.

— Май ми е жал за рибата, обаче обичам да гледам пеликаните. Имат най-странната форма и изглеждат едни такива тромави, като лосове, а после внезапно свиват криле и се забиват във водата като копие.

Илай застана срещу нея.

— Отново те е наранил.

— О, боже. Да. И то не само по един начин. Но да приключвам. Няма нужда да разказвам детайлите минута по минута. Шефът ми започна да получава анонимни бележки за поведението ми, за предполагаемата ми зависимост от наркотици, алкохол, секс, за това, че използвам секса, за да влияя на дарителите. След много такива гадости най-сетне ме извика и ме разпита. И отново трябваше да се самоунижа — или поне така се чувствах тогава — като му разказах за Дерек. Шефът ми разговаря със своя шеф и адът се стовари отгоре ми.

Вдиша дълбоко и бавно.

— В началото се започна с дребни гадни нещица. Нарязани гуми, разбита ключалка на колата. Телефонът ми звъни посред нощ постоянно, после ми затварят. Разбирам, че някой е отменил резервациите ми за обяд или за вечеря. Компютрите ми — на работа и в къщи — бяха хакнати. Колата на мъжа, с когото се срещах от време на време, осъмна със строшени прозорци, а шефът му получи отвратителни доноси срещу него. Спряхме да се виждаме. Връзката ни не беше сериозна, а и така беше по-лесно.

— Какво направи полицията?

— Разговаряха с него, той отрекъл всичко. Много е убедителен. Казал им, че е прекратил връзката ни, защото съм твърде властна и съм станала агресивна. Разтревожен бил за мен и се надявал да получа помощ.

— Един съвестен полицай би следвало да разбере какво се крие зад това.

— Мисля, че разбраха, но не можеха да докажат, че той стои зад това. И нещата продължиха. По-дребни случки, по-сериозни и така — над три месеца. През цялото време бях на ръба, пострада и работата ми. Започна да се появява в ресторантите, където обядвах или вечерях. Поглеждам през прозореца на апартамента и виждам колата му… Или поне така си мислех. Движехме се в близки кръгове, живеехме и работехме общо взето в една и съща среда и тъй като той никога не ме доближаваше, полицията не можеше да направи нищо. Един ден избухнах, когато го видях в ресторанта, където обядвах с една колежка. Отидох при него и му казах да ме остави. Нарекох го как ли не, направих ужасна сцена, докато колежката ми не ме измъкна оттам.

— Извадил те е от релси — тихо каза Илай.

— Напълно. Стоеше абсолютно спокоен през цялото време или поне така си помислих. А същата вечер проникна в апартамента ми. Чакаше ме, когато се прибрах от работа. Напълно беше изгубил контрол. Опитах да се боря, но той беше по-силен. Имаше нож — един от моите ножове от кухнята — и помислих, че ще ме убие. Опитах се да избягам, но той ме хвана и се сборичкахме. Прободе ме.

Илай спря, обърна се и хвана ръцете й.

— В ребрата. Още не знам дали беше инцидент или преднамерено, но помислих, че всеки миг ще умра, и започнах да крещя. Вместо ножа използва юмруците си. Удряше ме, блъскаше ме, а когато съседите ми нахлуха, ме изнасилваше. Бяха ме чули да крещя и се бяха обадили на полицията, но слава богу, че не бяха решили да я изчакат. Мисля, че щеше да ме убие с голи ръце, ако не се бяха намесили и не бяха го спрели.

Илай обви ръце около тялото й и тя се облегна на него. Беше си мислила, че повече мъже биха се отдръпнали, щом чуят думата „изнасилване“. Но не и Илай.

Отново тръгна, успокоена от ръката му.

— Този път не се отървах само с насинено око. Майка ми беше в Африка, но веднага се прибра. Знаеш всичко за процеса — разследването, разговорите с полицията, съветниците, адвокатите. Ужасно е това повторно изживяване на станалото и бях бясна, че съм в ролята на жертва. Накрая се научих да се приемам като жертва, но не смятах да остана такава. Бях благодарна, че уважиха молбата ми и не се наложи да мина отново през всичко по време на процеса. Отиде в затвора, а майка ми ме отведе в провинцията — в лятната къща на приятел в Лоръл Хайландс. Осигури ми пространство, но не прекалено. Даде ми време, спокойни разходки, дълги сълзливи запои, среднощно печене на курабийки с шотове текила. О, боже, тя е най-прекрасната жена.

— Бих се радвал да се запозная с нея.

— Може би ще се запознаете. Даде ми месец време, а после ме попита какво искам да правя с живота си.

— Вече се показват звездите. Трябва да се връщаме.

Тръгнаха да се прибират, а вечерният бриз задуха в гърбовете им.

— Какво й отговори?

— Казах й, че искам да живея на брега. Искам всеки ден да виждам океана. Казах й, че искам да помагам на хората, но не бих могла да се върна пак в офиса, да се върна към задълженията, срещите и заседанията. Разциврих се, защото бях сигурна, че ще е разочарована от мен. Имах образование, умения, опит, за да правя промени. Някога работех точно това, а сега исках единствено всеки ден да гледам морето.

— Грешала си. За това, че ще я разочароваш.

— Грешах. Тя ми каза, че трябва да намеря мястото си и да живея живота си по начин, който ме удовлетворява, който ме прави щастлива. Така че дойдох тук и открих това, което ме прави щастлива и доволна. Можеше да не съм тук и да правя това, което наистина обичам, ако Дерек не ме беше сломил.

— Не те е сломил. Не вярвам в съдбата, в предопределението, но понякога тези неща просто те блъскат в лицето. Ти си там, където трябва да бъдеш, защото трябва да си там. Мисля, че си намерила пътя си.

— Хубава мисъл. — Абра застана до стълбата към брега, обърна се към Илай и сложи ръце на раменете му. — Тук бях щастлива и много по-отворена, отколкото преди. Взех добре обмислено решение за сексуалния си пост някъде преди година, защото макар да срещнах някои наистина хубави мъже, никой от тях не докосна онази част от мен, която беше по-наранена, отколкото бях склонна да призная. Това е голяма отговорност за теб, Илай, но наистина ще съм ти благодарна, ако ми помогнеш да приключа с поста.