— Какви ги вършиш, Илай?

Вдигна чинията и бутилката и прочете първата страница от бележките.

— Е, това вече е интересно.

Не знаеше всички имена, но проследи свързващите ги линии, стрелките и надрасканите бележки. Между тях имаше и няколко изкусни рисунки. Даде си сметка, че е наследил таланта на баба си, особено като позна детектив Улф с рога на дявол и заострени зъби.

Продължи да разлиства — явно Илай бе прекарал известно време да се занимава с това — и откри името си, връзката си с Хестър, с него, с Вини и с Дънкан Кърби.

Имаше и нейна рисунка, която всъщност я удовлетвори. Беше я нарисувал да лежи на прибоя с изящно извита опашка на русалка.

Прокара пръст през опашката, преди да продължи да чете…

Беше отбелязал времето на събитията в нощта на убийството на Дънкан, и то съвпадаше доста точно със собствените й спомени. Освен това бе записал времето на смъртта между полунощ и пет сутринта.

Значи полицаите му бяха казали същото като на нея.

Това нямаше как да я успокои. Щом колата му беше отвън, значи обикаляше някъде пеш. След посещението на полицията тя беше сготвила супа, бе опекла хляб и беше направила няколко кратки йога упражнения, за да се успокои. Реши, че Илай е опитал да постигне същото чрез бележките и сега най-вероятно се разхождаше, за да се доуспокои.

Браво на него.

Отнесе чинията и бутилката в кухнята, а после излезе на терасата. Изненада се да види телескопа и се приближи. Погледна през него и фарът запълни целия й взор.

Нямаше как да вини Илай. Всъщност прииска й се и тя да си има телескоп. Обви ръце около тялото си заради студа и пристъпи към парапета, за да огледа плажа.

Ето го къде беше. С ръце в джобовете, прегърбен срещу вятъра. Наблюдава го, докато той не зави към стъпалата.

Прибра се вътре, сипа две чаши вино и ги отнесе до вратата, за да го посрещне.

— Страхотен ден, нали? — Подаде му чаша. — Почти можеш да усетиш дъха на идващата пролет, ако наистина опиташ.

— Пролет ли? Ушите ми замръзват.

— А нямаше, ако носеше шапка. Отново разпалих огъня в голямата гостна.

Но погледът му вече се беше спрял на кухненския плот.

— Донесла си ми още курабийки.

— Те са за по-късно. — Препречи му пътя към тях. — След виното, разговорите, масажа, а после наистина вкусната супа от картофи с шунка и бирения хляб, който опекох тази сутрин.

— Правила си супа и хляб?

— Вместо терапия, след като се разправях с полицията. Резултатите са за теб. Идвали са и тук.

— Да. Идваха.

— Можеш да ми разкажеш за това, докато пием вино. Или искаш аз да съм първа?

— Да подходим хронологично. — Свали якето си и го метна на кухненския стол. — Какво? — запита, когато тя го изгледа с повдигнати вежди.

— Майка ти не те ли е учила да си окачаш дрехите?

— За бога — измърмори Илай, но си взе якето, отиде в пералното помещение и го окачи на куката. — По-добре ли е така?

— Чудесно. Щом ще я караме хронологично, аз ще съм първа. — Взе бутилката с виното. — За всеки случай — добави, като се запъти към голямата гостна.

— Ти ли подреди всичко това? — запита Илай, като видя масажната дъска.

— Да. И да разкараш странните мисли от главата си. Масажът си е масаж. Сексът си е секс. Понякога може и да се съчетаят, но не и ако те масажирам аз. А по случайност именно аз ще те масажирам.

— Да, трябваше да уточниш, за да си направя сметката.

— Всъщност си забавен, ако не се мръщиш. — Абра седна на дивана и подви крака. — Значи, в общи линии, натресоха ми се двама детективи. Единият — местен, другият — от Бостън. Разказах им всичко. Какво стана, когато дойдох тук вторник вечерта, за да проверя прозорците, както и за разговора си с Дънкан в сутерена на църквата. Казах им кога се върна от Бостън и че ме намери при Майк и Морийн, а после дойдохме тук, за да говориш с Вини. Какво му казах, ти какво му каза, какво каза той — все неща, който вече знаеш. Как слязохме в мазето и как накрая се натъкнахме на голямата дупка. Потвърдих, че съм останала тук. Много говорихме за това. Кога съм се събудила, което беше към шест. Тогава всъщност обмислих дали да не се кача горе и да се сгуша при теб в леглото ти, но не почувствах необходимостта да споделя с тях точно това.

— Не си почувствала необходимост да го споделиш и с мен.

— Не, не съм. Ти спеше като заклан. Качих се — добави.

Илай присви очи.

— Онази сутрин си се качила горе?

— Да. Събудих се малко притеснена — от стреса, предполагам. И бях наистина щастлива, че не съм сама, но тъй като цяла нощ мислих и премислях, се почувствах ужасно самотна тук долу. Качих се да видя дали случайно не си буден, но ти спеше. Зачудих се дали да не те събудя, но гласувах против. Обаче като те видях там, вече не ми беше самотно тук.

— Трябвало е да ме събудиш. В зависимост от подхода си можеше да останеш при мен или пък аз да сляза при теб, за да не бъдеш сама.

— След дъжд качулка. Казах на полицията, че по-рано съм се качила, видяла съм те да спиш и съм слязла долу. Останах с впечатлението, че твоят детектив Улф ме мисли за развратна изпечена лъжкиня.

— Не е моят детектив Улф.

— Той така си мисли. — Абра отпи глътка вино. — Все едно. После слязох долу, направих кафе, хапнах плодове, нарязах малко пъпеш, ананас и не помня какво още за теб, направих омлет, оставих ти го в съда за подгряване, написах ти бележка и се прибрах вкъщи, където медитирах, преди да се преоблека за първата си група.

— Знаеха, че след като съм се прибрал, не бих могъл да убия Дънкан, да ида до Бостън, да претършувам офиса и апартамента му и да се върна обратно — каза Илай.

— Офисът му? В Бостън? Я разкажи.

— Очевидно някой е вършал из офиса на Дънкан и из апартамента му в Бостън, взел е записките му, трил е файлове от компютъра му. Което навежда на мисълта, че клиентът му е неговият убиец, освен ако не си убедена, че убиецът съм аз. Но те са говорили с теб, знаят, че си ме видяла тук към два сутринта и после в шест. Не просто би ми било трудно да свърша всичко това за няма и четири часа, а въобще ми е било невъзможно. Знаят, че не съм разполагал с достатъчно време.

— Зависи. — Абра отпи още една глътка. — Ако ти си убиец, а аз съм развратна изпечена лъжкиня, това директно ме праща в списъка на съучастниците ти според Улф.

— Боже мили. — Илай остави чашата си и притисна длани към очите си. — Съжалявам.

— О, я млъквай. Не ти твърдиш, че съм голяма развратна изпечена лъжкиня и съучастничка в убийство. Улф не вярва, че може да греши, като те смята за убиеца на Линдзи, което автоматично означава, че трябва да си убил и Дънкан, а пък аз съм голяма развратница и така нататък. Ясни са ми хората като него. Те категорично и безпрекословно си вярват, че са прави, така че всичко, което поставя под въпрос правотата им, е лъжа, увъртане, грешка.

Отново отпи от виното.

— Такива като този ме правят… нетърпелива.

— Нетърпелива?

— Да, точно преди да ме изкарат от кожата ми. Другият детектив, Корбет, той не му се връзваше. Беше внимателен, но не вярваше, че с теб сме заговорничили да убием Дънкан, нито пък беше особено заинтересуван от въпросите на Улф, според когото двамата с теб не само се познаваме много преди да дойдеш в Уиски Бийч, но и имаме страстна и тайна сексуална афера, което пък естествено означава, че сме съучастници в убийството на Линдзи.

Абра несъзнателно смени позата си и почти заприлича на нарисуваната русалка.

— Казах му честно, че не съм решила дали да спя с тебе, обаче клоня натам, а ако го направя, това няма да е тайна и едва ли ще бъде квалифицирано като афера или както там би го нарекъл, тъй като и двамата не сме женени, нито пък обвързани с някого.

— Казала си им… — Илай само въздъхна и отново надигна виното си.

— Добре де, той ме изкара от търпение, а после ме вбеси. Истински ме вбеси, а аз имам доста висок праг на търпимост. Внезапно излязох лъжкиня, курва, разрушителка на семейства, капан за съпрузи и убийца. И всичко това, защото не може да приеме, че върви по грешен път и ти не си убивал никого. Задник.

Изгълта виното си и подаде бутилката на Илай, но той само поклати глава.

— Е, хайде, твой ред е.

— Няма кой знае какво да добавя. Разказах им всичко, което съвпада и с това, което ти си им казала, и с думите на Вини. Когото Улф смята за лошо ченге в комбина с друга моя приятелка, изпечената развратна лъжкиня.

— И съучастничка в убийство — напомни Абра, като вдигна чаша към него.

— Именно.

— Добре. А сега да се върнем назад. Някой е влязъл в офиса и в апартамента на Дънкан в Бостън и сега няма данни за клиентите му, един от които явно го е наел да те разследва. Освен това някой е шетал и в стаята му в бара. Следователно е напълно логично да се насочим към този клиент. Полицията трябва да направи тази връзка.

— Не и Улф. Аз съм му мания. Неговият Моби Дик.

— Мразех я тая книга. Все едно, никой, който познава Вини, няма да повярва, че е лошо ченге. А тъй като с теб наистина не се познавахме, преди да се преместиш тук, няма как да бъде доказано противното. И като включим и сексуалното ми въздържание, ще бъде наистина трудно да бъда квалифицирана като разгонена курва. Всичко това са плюсове за теб, Илай.