Съсредоточен, повтори Илай наум. Значи не ставаше въпрос просто за пари или за нещо, което лесно би могло да бъде взето. Тук беше намесено съкровището.

Но какъв беше смисълът на всичко това? За една нощ би могъл да измъкне няколко милиона във вид на произведения на изкуството, антики, колекции, сребро… Ами огромната колекция от марки на прачичо му, изложена в библиотеката? Но вместо това беше изкарал бог знае колко нощи, копаейки в мазето с ръчни инструменти, за да търси някаква легенда.

Значи става въпрос за нещо повече от пари, реши Илай, докато се разхождаше из къщата, като изследваше и оценяваше всяка преносима ценност. Каква беше тръпката? Истинската вяра в някакво безценно съкровище?

Това вманиачаване ли беше, както Улф се бе вманиачил по него?

Идеята го отведе обратно в мазето, за да огледа отблизо делото на неканения гост. Импулсивно слезе в изкопа и установи, че на някои места е дълбок почти до кръста му. Прецени, че работата е започната от центъра на ямата, а след това е продължила като някаква мрежа. Север, юг, изток, запад.

Като посоките на компаса? Но как би могъл да знае?

Измъкна се от изкопа и извади телефона си, за да го заснеме от различни ъгли. Полицаите бяха снимали, но искаше и той да има снимки.

По някаква причина това го изпълни с енергия. Хареса му усещането да върши нещо. Каквото и да е.

За да затвърди това чувство, се качи в къщата, взе месинговия телескоп от махагоновата му поставка — подарък на баба му — и излезе на терасата. Активността означаваше да е информиран. Може би времето не беше най-подходящото да тръгне пеш или да подкара колата към фара, но това не означаваше, че не може да погледне какво става там.

Насочи телескопа, фокусира и нагласи, докато не получи ясен образ на жълтото полицейско заграждение. Бяха блокирали целия район заедно с фара. Забеляза, че зад заграждението има няколко души — любопитни местни хора, а също и две служебни наглед коли.

Обърна телескопа и го наведе надолу, там, където следователите работеха на скалите, целите мокри въпреки защитните си дрехи.

Отсъди, че детективът е падал доста дълго, като прецени през телескопа разстоянието от фара до скалите долу. Май само падането е било достатъчно, за да убие Дънкан, но разстрелът предоставяше допълнителна гаранция.

Но защо? Какво беше научил, видял, направил?

И как се свързваше това със смъртта на Линдзи? Логично, трябваше да има някаква връзва — не вярваше Улф толкова да се е объркал. Освен ако цялата работа беше нелогична като копаенето в мазе за пиратско съкровище, убийствата бяха свързани.

Което пък отваряше възможността убиецът на Дънкан да е свързан с нападателя.

И отново, защо? Какво беше разбрал, видял, направил?

Пъзел. В предишния си живот Илай обичаше пъзелите. Може би беше време да открие дали още му се удават.

Остави телескопа на терасата и се качи горе, за да вземе бележник и химикал. Този път, щом мина през кухнята, си направи сандвич и — какво пък — взе си и една бира. Занесе всичко в библиотеката, запали камината и се настани на помпозното бюро на прапрадядо си.

Реши да започне със смъртта на Линдзи, но осъзна, че не това беше началото — не и в действителност. Разгледа първата година от брака си като период на приспособяване. Добри и лоши мигове, странични ходове, но по един въпрос бяха достигнали пълно съгласие — обзавеждането и украсата на новата си къща.

Ако трябваше да бъде честен, нещата между тях бяха започнали да се променят в месеците след преместването им в къщата.

Линдзи реши, че има нужда от повече време, преди да се отдаде на семейството, и може би имаше право. Той пък влагаше голяма част от времето и енергията си в работата. Желанието й беше Илай да стане пълноправен партньор и той чувстваше, че може да го постигне.

Харесваше й да се забавлява, да я забавляват, имаше си собствена кариера и социален кръг. Но все повече се караха заради прекаленото му натоварване, имаше и конфликти за неговите и нейните приоритети. Напълно нормално, ако трябваше да бъде честен. Шейсетчасовата работна седмица беше по-скоро нещо обичайно и като криминален адвокат често му се налагаше да работи и нощем.

Линдзи се радваше на придобивките, но бе започнала да недоволства срещу начина, по който ги получаваше. Той оценяваше успеха й и кариерата й, но бе започнал да се засяга от конфликтите.

А кое беше основното? Двамата не се обичаха достатъчно, за да останат заедно.

И като се прибави нетърпимостта й — и това беше точната дума — към баба му и привързаността му към Блъф Хаус и Уиски Бийч, ерозията се задълбочи. Сега вече Илай си даваше сметка, че дори през първата година на брака им емоционалният разлом между двамата стабилно се бе разширявал, а нито единият, нито другият имаше средствата или желанието да прокара мост между двамата.

Беше ли се обидил на Линдзи за собственото си решение да ограничи, а накрая и да прекрати посещенията в Блъф Хаус? Искаше да спаси брака си, но по-скоро от принципни съображения, отколкото от любов към съпругата си.

Това си беше тъжно.

Но все пак не беше мамил, така че точката беше за него.

Беше прекарал много време в разсъждения, а тя бе започнала да му изневерява. И какво беше заключението? Не бяха минали и две години от брака им, когато Линдзи взе уж да работи до късно, тръгна сама на пътувания през уикендите, за да си почине, а сексуалният им живот отиде по дяволите.

Илай записа приблизителните дати, имената на Линдзи, на най-близките й приятели, на членовете на семейството, колегите й. След това прокара линия към една от тях, Идън Съскайнд. Едновременно приятелка и колежка, съпруга на Джъстин Съскайнд, любовника на Линдзи.

Загради името на Джъстин Съскайнд, преди да продължи с бележките си.

Идън бе бетонирала алибито на неверния си съпруг за нощта на убийството на Линдзи. Но той и без това едва ли бе имал мотив. Всички доказателства сочеха към намерението му да я отведе на романтично пътуване до Мейн в един доказано добър хотел.

Съпругата му определено нямаше причина да го прикрива с лъжи, още повече че беше унизена и сломена, след като изневярата излезе на бял свят.

Детективът, когото Илай беше наел, се бе захванал с възможността за бивш любовник или друг настоящ, който да се е скарал с Линдзи и да я е убил в изблик на страст. Но това семе не беше дало плод.

Все още, поправи се Илай.

Тя беше пуснала някого в къщата онази вечер — нямаше влизане с взлом, нямаше признаци на борба. Телефонът й, имейлите й — вкъщи и на работа — не показаха връзки с неизвестни хора. Тогава Улф отново се съсредоточи върху Илай, а неговият детектив сигурно бе пропуснал нещо. Или някого.

Илай записа прилежно всички имена, които си спомняше, дори и името на фризьорката й.

След два часа беше изпълнил няколко страници с кръстосани препратки, въпроси без отговор, две нападения (тук беше включил и падането на баба си) и второ убийство.

Реши да се поразходи и да остави натрупаното да се уталожи.

Даде си сметка, че се чувства добре. Въпреки… а може би благодарение на болките в мускулите, се чувстваше адски добре. Защото докато излизаше от библиотеката, знаеше, че втори път няма да позволи да му бъде отправено фалшиво обвинение.

Убиецът на Кърби Дънкан му беше направил ужасна услуга.

12.

Абра натисна звънеца не само защото така изискваше доброто възпитание, а и защото имаше нужда от малко помощ. Когато никой не отговори, извади ключа от къщата, отключи вратата и вмъкна вътре дъската за масажи. Инстинктивно погледна таблото на алармената инсталация с мигащата светлина и си замърмори новия код, докато го набираше.

— Илай? Тук ли си? Имам нужда от малко помощ.

След като не получи отговор, изпъшка и използва дъската си, за да подпре вратата, преди да се върне в колата за пазарските торби.

Вмъкна ги вътре, стовари ги и отнесе дъската в голямата гостна. Върна се за пазарските торби и ги внесе в кухнята.

Извади пресните стоки, залепи касовите бележки на дъската за съобщения, измъкна кутия със супа от картофи и шунка и бирен хляб, които беше приготвила следобед, а тъй като явно му бяха харесали шоколадовите й курабийки, му носеше и останалите.

Вместо да тръгне да го издирва, влезе вътре, разгъна масажната дъска, подреди свещите, които беше избрала, разпали огъня и добави цепеница в камината. Може би Илай щеше да опита да потърси извинение, че не желае или няма нужда от предварително уговорения масаж, но номерът едва ли щеше да мине, особено след като вече всичко беше подредено.

Доволна от работата си, Абра тръгна нагоре. Съществуваше малката вероятност да е толкова погълнат от работата си, че да не я чуе, да спи, да е под душа или в гимнастическия салон.

Не го откри, но установи, че представата му за оправено легло е да сбута настрани юргана. Разпухна го, изтръска и възглавниците — искрено вярваше, че в спретнато легло се спи по-добре — сгъна пуловера, който беше заметнат на стола, и пусна в коша за пране чорапите, които лежаха на пода точно пред него.

Излезе от спалнята и се отправи към гимнастическия салон. Натъкна се на постелката за йога, опъната на пода, и я прие за положителен знак. Озадачена обиколи втория етаж и после отново слезе долу. Забеляза адвокатския му бележник, празна чиния и бутилка от бира (поне беше използвал поднос) върху огромното старо бюро.