— Значи нямате алиби.

— Не — отвърна на Улф. — По вашите стандарти предполагам, че нямам. Защо точно си мислите, че аз съм го убил?

— Никой не ви обвинява, господин Ландън — започна Корбет.

— Седите тук и ме разпитвате къде съм бил. Главният следовател по убийството на съпругата ми е с вас. Няма нужда да ме обвинявате, за да знам, че ме подозирате. Но се чудя какъв ми е бил мотивът.

— Дънкан е бил опитен детектив. Разследвал ви е, както знаете. А всичките му записки от разследването са изчезнали.

— Познавали сте го — обърна се Илай към Улф. — Сигурно преди е бил полицай. Вие ли го наехте?

— Ние задаваме въпросите, господин Ландън.

Илай се обърна към Корбет.

— Защо не попитате за какъв дявол ми е било да убивам някого, когото никога не съм срещал?

— Би могъл да се е натъкнал на някакво доказателство за вас и да ви е изнервил — отвърна Улф.

— Натъкнал се е на доказателство в Уиски Бийч за престъпление, което не съм извършил в Бостън? И къде е то, дявол да го вземе? Опитният следовател си прави записки, копия. Къде е доказателството?

— Един умен адвокат, който умее да извърта, би могъл да се подсигури, като унищожи доказателствата. Взели сте ключовете му, отишли сте до Бостън, влезли сте в офиса му и сте преровили записките му, компютъра му, всичко. Направили сте същото и в апартамента му.

— Офисът и апартаментът му в Бостън са били ограбени? — Илай седна отново. — Това е интересно.

— Имали сте времето, възможността и мотива.

— Във вашето съзнание, защото сте адски сигурен, че съм убил Линдзи, би трябвало да съм направил и това — отвърна Илай, преди Улф да успее да заговори. — Значи излизам. Той или се е съгласил да се срещне с мен на фара посред нощ — въпреки лошото време — или някак съм го подмамил там, а това е, след като е открил доказателството, че вече съм убил веднъж. Това също така означава, че съм се измъкнал от къщата, докато Абра спи — не е невъзможно, признавам. Убивам, значи, Дънкан, отивам в бара, където е наел стая, вмъквам се там, взимам всичките му вещи и колата му в добавка. Предполагам, че съм карал колата му до Бостън, отишъл съм в офиса му и в апартамента му, погрижил съм се за всичко. После съм шофирал обратно. Тъпо би било да докарам колата му обратно тук, но как инак да се върна? След това съм наврял някъде колата му, върнал съм се пеш до Блъф Хаус и съм влязъл, без Абра да разбере, че ме е нямало.

Знаеше, че няма смисъл да убеждава Улф, затова се обърна към Корбет.

— За бога. Просто погледнете обстоятелствата, вижте времето. Би трябвало да съм имал невероятен късмет, за да свърша всичко това, преди Абра да се събуди и да направи омлета си.

— Може да не сте отишли там сам.

Сега вече Илай се ядоса. Обърна се към Улф.

— Ще замесите и Абра в тая мръсотия? Жена, която познавам едва от няколко седмици, внезапно решава да ми помогне да извърша убийство? Господи боже!

— От няколко седмици казвате. Дънкан работи по случая и тук намира достатъчно неща, за да се превърне в заплаха. От колко време се чукате с чистачката, Ландън? Мамите жена си и тя открива. Това просто ви дава още една причина да я убиете.

Гневът, който Илай успяваше да потиска до тлееща жарава, избухна.

— Ако толкова ви се е прищяло да се занимавайте с мен, давайте. Но не набърквайте и нея.

— Или какво? Какво ще се опитате да ми направите?

— Детектив Улф! — изстреля думите Корбет.

— Мислиш, че понеже се измъкна веднъж, пак ще ти мине номерът. — Без да обръща внимание на Корбет, Улф сложи ръце на бедрата си и се наведе напред.

От личен опит Илай си спомни, че навлизането в личното пространство на заподозрения бе любимият му метод на разпит.

— Да, познавах Дънкан. Беше ми приятел. И ще превърна в своя мисия да не те оставя да се измъкнеш от това. Няма да те оставя на мира. Всичко, което правите ти и тази жена, всичко, което сте направили или което мислите да извършите, ще го науча. И когато те закопая, ще си останеш закопан.

— Заплахи и тормоз — отбеляза Илай, отново неочаквано спокоен. — Това ще е от изключителна помощ за адвоката ми. И преди съм минавал през това и оставих предишния си живот да изтече в канавката. Но това няма да се повтори. Отговорих на въпросите ви. А сега трябва да разговаряте с адвокатите ми. — Изправи се. — Омитайте се от дома ми.

— Домът на баба ви.

Илай кимна.

— Поправям се. Омитайте се от дома на баба ми.

— Господин Ландън — изправи се Корбет. — Извинете, ако сте се почувствали заплашен или тормозен.

Илай само го изгледа.

— Сериозно? Ако?

— Фактите са, че във връзка с целта на жертвата тук в Уиски Бийч, вие сте под подозрение. Бих искал да ви попитам дали имате пистолет.

— Пистолет? Не. Нямам.

— А има ли пистолет в къщата?

— Не мога да кажа. — Усмихна се. — Това е домът на баба ми.

— Ще вземем разрешително за претърсване — обади се Улф.

— Ами вземете. Ще ви трябва, за да се върнете тук, защото ми дойде до гуша да ме безпокоите и да душите около мен.

Отиде до вратата и я отвори.

— Приключихме.

— Надявай се — измърмори Улф на излизане.

— Благодаря, че ни отделихте време — каза Корбет.

— Добре, защото повече няма да го правя.

Затръшна вратата и сви ръце в юмруци.

Корбет изчака, докато Улф се качи в колата.

— Мамка му! Какви ги вършеше там, по дяволите?

— Той го е направил и тоя път няма да се измъкне.

— За бога! — Вбесен, Корбет настъпи газта. — Дори да е имал мотив, което не знаем и не можем да докажем, възможностите да го направи са повече от нищожни. Замъква Дънкан на фара посред нощ, нали, застрелва го, бута го от скалата, а после смогва да свърши и всичко останало? Това, което Ландън каза, си е точно така.

— Не и ако жената е замесена. Може да е примамила Дънкан там горе, после да е последвала Ландън до Бостън, да го е докарала обратно и му е изработила и алиби.

— Но това са пълни глупости! Забележителни простотии. Не я познавам, но изглежда порядъчна. Такива са и съседите й. Освен това познавам Вини Хенсън. Той е добро ченге. Гарантира и за двамата. Потвърждава всичко, което твърдят. Нахлуването, проклетият ров, времето.

— Ландън има пари. Парите купуват всякакви гаранции.

— Внимавай къде стъпваш, Улф. Тук си само защото те поканихме. Можем да си оттеглим поканата и точно това ще препоръчам. Ти си напълно обсебен и току-що прецака всяка възможност Ландън да ни сътрудничи.

— Той е убил жена си. Уби и Дънкан. Сътрудничеството с него е свинщина.

— Разполагаше с година да го заковеш заради съпругата му и не го направи. А историята около Дънкан е доста по-заплетена. Ако не беше толкова вманиачен, щеше да се запиташ кой го е наел, защо и къде, дявол да го вземе, е бил между полунощ и пет сутринта в петък. Щеше да се запиташ кой е проникнал в къщата, докато Ландън е бил в Бостън и откъде е знаел, че е бил в Бостън.

— Не е задължително едното да има общо с другото.

Корбет само поклати глава.

— Вманиачен — промърмори под нос.



Илай се качи на горния етаж, отиде в южното крило и влезе в стаята, за която винаги мислеше като стая за спомени. В различни кутии бяха събрани вещи и документи, принадлежали на предците му. Чифт дантелени ръкавици, музикална кутия със скъпоценна пеперуда, чифт сребърни шпори с орнаменти. Сред цялата очарователна и неизследвана бъркотия имаше три дневника с кожени подвързии, военни медали, прекрасен месингов секстант, мраморен хаван с чукало, чифт сатенени пантофки и други интересни спомени от фамилия Ландън.

Включително куфарът с антични пистолети. Заключен както винаги, установи Илай с голямо облекчение. Чудесно запазени винтовки, великолепен малък пистолет със седефена ръкохватка, пистолети за дуелиране от Джорджия, кремъклийки, солидно изглеждащият колт .45.

Не се успокои, докато не се увери, че всяко оръжие си е на мястото.

Всичко беше в наличност. Поне можеше да е сигурен, че никое от оръжията на Ландън не е убило Кърби Дънкан. Доколкото знаеше, нито едно от тях не беше стреляло, откакто беше роден, а рядко са били използвани и от по-раншните поколения. Бяха твърде ценни за стрелба в мишена или за спорт. Спомни си дядо си, как позволява на развълнувания осемгодишен Илай да държи една от кремъклийките, докато му разказва историята й.

Ценни са, каза си пак Илай, докато тършуваше из стаята. Само пистолетите за дуелиране щяха да струват хиляди. Лесни бяха за пренасяне, бързо можеха да се продадат на колекционер. Заключеният шкаф със стъклени врати едва ли би спрял крадец, така че този, дето беше копал в мазето, вместо да хване питомното, беше хукнал след дивото.

Дали е знаел за тях? Дали е познавал добре миналото и историята на къщата? А освен оръжията в къщата имаше безброй ценни и лесни за пренасяне предмети.

Вероятно баба му щеше да забележи. Само че между нейното падане и неговото преместване в къщата имаше достатъчно голям период от време. Ако натрапникът се бе възползвал от това, бил е съсредоточен върху мазето.