Нора Робъртс - Уиски Бийч

Прегледа писмото два пъти, решен да омаловажи лошите вести, и завърши с приповдигнато настроение и позитивизъм. Изпрати го.

Спомни си за сестра си и сделката им и изпрати нов имейл, само до Триша.

Това щеше да свърши работа. Е, може би Триша малко щеше да се ядоса, а може би щеше и да се развесели. Илай се надяваше да му повярва, че й е казал истината. Взе си втора чаша кафе и поничка, седна на бюрото, отвори файла с книгата си и се остави историята да го погълне, докато слънцето се издигаше над морето.

Пресегна се към бутилката „Маунтин Дю“ и последните две курабийки, когато звънецът на вратата, който никой не използваше, отекна с първите акорди от „Одата на радостта“ — любимата мелодия на баба му.

Забави се, докато затвори файла, прибра изпитата до половина бутилка в хладилника в кабинета си и тръгна надолу, когато звънецът отново се обади.

Очакваше пред вратата да завари полицай. Не очакваше да са двама, нито пък нерадостно познатото лице на детектив Арт Улф от Бостън.

По-младият — с младежка подстрижка, квадратно лице, ведри сини очи и изваяно от фитнеса тяло — му показа значката си.

— Илай Ландън?

— Да.

— Аз съм детектив Корбет от полицейското управление в Есекс. Вярвам, познавате детектив Улф.

— Да, срещали сме се.

— Искаме да поговорим с вас.

— Добре.

В пълно противоречие със съветите на адвоката си, Илай се отдръпна, за да ги пусне да влязат. Вече беше взел решение, пък и самият той беше адвокат, дявол да го вземе. Разбираше идеята — запази мълчание, обади ми се, нека отправят въпросите си към мен.

Но не можеше да живее така. Не можеше и нямаше да живее така.

Ето защо ги покани в голямата гостна.

По-рано беше напалил камината и огънят кротко тлееше, като добавяше уют към атмосферата на удобната стая, пълна с антики и картини. Тя сякаш приветстваше със светлината, лееща се от високите прозорци, с градината зад тях, където се поклащаха яркозелените стръкове на нарцисите, сред които искреше единственият осмелил се да се покаже жълт цвят.

Тук се чувстваше на своя територия. Готов да се възправи срещу бъдещето и да покаже истинското си лице.

— Бива си я къщата — отбеляза Корбет. — Виждал съм я отвън и определено прави впечатление. И отвътре не лъже.

— Домът е там, където човек си окачва шапката. Ако има такава. Заповядайте, седнете.

Бързо си направи вътрешна самооценка. Дланите му не бяха влажни, сърцето му не препускаше, гърлото му не беше пресъхнало. Все добри знаци.

Но все пак, докато гледаше изражението на булдог, така характерно за Улф, и студените му безчувствени кафяви очи, реши да бъде внимателен.

— Оценяваме, че ни отделяте време, господин Ландън. — Корбет внимателно огледа стаята и Илай, докато си избираше стол. — Може би сте чули, че имахме инцидент.

— Чух, че вчера край фара е намерено тяло.

— Точно така. Вярвам, че сте познавали починалия. Кърби Дънкан.

— Не, не го познавах. Никога не сме се срещали.

— Но сте знаели за него.

— Знам, че е казал, че е частен детектив от Бостън и че е разпитвал за мен.

Корбет извади бележника си — повече като извинение за присъствието си, отколкото наистина да си записва, досети се Илай.

— Не е ли истина, че сте заявили на полицията, че вярвате, че Кърби Дънкан е проникнал в тази къща вторник вечерта?

— Това беше първата ми мисъл, когато научих за взлома, и дадох името му на полицая. Полицай Винсънт Хенсън. — „Както много добре знаете.“ — Все едно. Жената, която е била нападната при взлома и се е срещала с Дънкан по-рано, убедено заяви, че не е бил той, тъй като нападателят й бил по-висок и по-слаб. В допълнение, когато полицай Хенсън е разговарял с Дънкан същата вечер, детективът му е показал касови бележки, с които доказал, че по време на проникването е бил в Бостън.

— Сигурно ви е вбесил, като е дошъл тук и е взел да се рови.

Илай изгледа Улф. Това не е просто учтив разпит, помисли си.

— Не бях щастлив от факта, но повече се чудех кой го е наел да дойде тук, да ме следи и да разпитва.

— Лесният отговор е, че някой има интерес да разбере какви са ви намеренията.

— А лесният отговор на това е, че възнамерявам да се приспособя, да работя и да се грижа за Блъф Хаус, докато баба ми се възстанови. И тъй като Дънкан не би могъл да докладва нищо по-различно на клиента или клиентите си, следва да заключа, че са си дали парите на вятъра. Но изборът си е техен.

— Убийството на съпругата ви още е отворено, Ландън. Все още сте под наблюдение.

— О, наясно съм. Точно както съм наясно колко чисто и удобно ще бъде, ако успеете да ме забъркате във второ разследване за убийство.

— Кой е казал, че говорим за второ убийство?

Нагло копеле, каза си Илай, но запази тона си спокоен.

— Вие сте от отдел „Убийства“. Ако вярвате, че смъртта на Дънкан е била инцидент, нямаше да сте тук. Това означава, че или е убийство, или обстоятелствата около смъртта са подозрителни. Бил съм криминален адвокат. Знам как се действа в такива случаи.

— Да. Да, знаете как да извъртате.

Корбет вдигна ръка.

— Можете ли да потвърдите местонахождението си, господин Ландън, между полунощ и пет сутринта в петък.

— Петък сутринта? Заминах за Бостън в четвъртък. Вечерях с родителите си, когато ми се обадиха, че тук е имало влизане с взлом. Карах право дотук. Мисля, че стигнах към единайсет и половина, но все едно, беше преди полунощ. Не съм сигурен за точното време. Отидох да видя Абра — Абра Уолш, жената, която е била нападната в Блъф Хаус.

— Какво точно е правила тя тук, след като ви е нямало? — настоя Улф. — Спите ли с нея?

— И как точно сексуалният ми живот има някакво отношение към настоящото разследване?

— Простете, господин Ландън. — Корбет изгледа предупредително Улф и умело пое контрола. — Можете ли да ни кажете защо госпожица Уолш е била в къщата по това време?

— Тя чисти тук и е близка с баба ми от две години. Беше тук сутринта, но не успяла да си спомни дали е затворила всички прозорци. Излязла буря. Предполагам, че вече сте говорили с нея, но все едно. Тъй като знаеше, че съм в Бостън, дошла да провери прозорците и да ми остави малко супа. Някой я сграбчил откъм гърба — електричеството било прекъснато, така че било тъмно. Успяла да се измъкне и карала до приятелите си. Нейните съседи, Майк и Морийн О’Мали. Майк се обади на мен, обадил се и на полицията. Тръгнах от Бостън незабавно, след като ми се обади и карах до Уиски Бийч.

— Пристигнали сте някъде между единайсет и половина и полунощ.

— Точно така. Абра цялата трепереше и тъй като бе успяла да рани нападателя в борбата си да избяга, по дрехите й имаше петна от кръвта му. От полицията й взеха дрехите като доказателство. Прекарах известно време със семейство О’Мали, преди да дойда тук. Абра дойде с мен. Попаднахме на полицай Хенсън.

— Ваш приятел — вмъкна Улф.

— Познавам Вини, откакто бяхме тийнейджъри. Не го бях виждал от години. — Илай ги остави да си направят изводите и продължи със спокоен глас: — Разследващите полицаи откриха, че захранването е било умишлено прекъснато, а алармата — деактивирана. На пръв поглед не открих нещо да липсва. Разказах на полицай Хенсън за Кърби Дънкан и както ви обясних прели малко, госпожица Уолш описа нападателя си като мъж с друго телосложение. И все пак полицай Хенсън обяви, че ще разпита Дънкан, който, мисля, беше отседнал над бара „Сърфсайд“. Полицай Хенсън си тръгна, но отново не мога да посоча точния час. Предполагам, към дванайсет и половина или малко преди това.

Много лошо, че не беше проверил времето, даде си сметка Илай.

— Когато си тръгна, слязох в мазето с госпожица Уолш. Имаме ненадежден генератор и се надявах, че мога да го включа. Слязохме, тръгнах да търся инструменти и открих в най-старата част от мазето голям изкоп. Все още имаше инструменти, които полицията отнесе като доказателство. Кирки, лопати, такива неща. Ясно беше, че който и да е бил нападателят, е идвал тук и преди.

— За да копае ями в мазето? — обади се Корбет.

— Ако сте в Уиски Бийч от известно време, трябва да сте чули легендата — зестрата, съкровището. На всеки, който смята, че това е глупост, има други петима, които са убедени, че е самата истина. Не мога да се закълна за целта на взлома и за изкопа, но доста логично е да се предположи, че някой се е надявал да изкопае съкровище от скъпоценни камъни.

— Може и сам да сте копали.

Този път Илай едва удостои Улф с поглед.

— И да вляза с взлом в къщата, в която и без това живея. А не би ли било и прекалено тъпо да покажа изкопа на Абра и на полицията, щом аз съм го направил? Но все едно, бяхме там за малко. Успях да включа генератора, така че аварийното захранване заработи. Когато се качихме, напалих огън. Беше студено, а Абра още беше уплашена. Пихме малко вино, поседяхме тук. Тя заспа на дивана. Мисля, че беше към два сутринта, когато се качих горе. Събудих се към седем и половина, може би осем, на следващата сутрин. Беше си тръгнала, но ми беше направила омлет, оставен в затоплящия съд. Все храни хората, иска да им помага. Не знам кога си е тръгнала.