— Достатъчно скоро.

— Не открихме следи от вандализъм — продължи Вини, докато ги водеше. — Намерихме малко кръв по пода точно в антрето, а също и по горницата на пижамата на Абра и по анорака й. Достатъчно за ДНК анализ, ако го има в системата или ако го заловим. Но няма да стане бързо.

Вини отвори предната врата, запали фенера си, после взе изпуснатото от Абра фенерче, което беше оставил върху масата в антрето.

— И преди сме имали влизания с взлом, но в бунгалата, които остават празни извън сезона. Най-вече са хлапета, които си търсят място, където да се събират, да правят секс, да пушат трева или най-лошото — да вършат вандалщини или да крадат техника. Това не ми прилича на дело на хлапе. Никое от местните не би рискувало да влезе в Блъф Хаус.

— Кърби Дънкан. Частен детектив от Бостън. Мотае се наоколо и разпитва за мен.

— Не беше той — каза Абра, но Вини взе бележника си и записа името.

— Било е тъмно. Не си видяла лицето.

— Не, но имах близка среща с тялото му. Дънкан е пълен, има шкембе, а този нямаше. А и Дънкан е по-нисък и по-набит.

— И все пак. — Вини остави бележника си. — Ще поговорим с него.

— В „Сърфсайд“ е. И аз се помотах наоколо — обясни Абра.

— Ще проверим. В къщата има лесни за пренасяне ценности и електроуреди. Имаш хубав лаптоп на горния етаж, плазмен телевизор. Предполагам, че госпожа Хестър държи бижута в сейфа. Може би имаш и пари в брой подръка?

— Да, малко.

Илай взе фенера от кухнята и се качи горе. Първо провери кабинета си и включи лаптопа.

Ако все пак наистина е бил Дънкан, сигурно би проверил имейлите му, документите, историята на сърфиранията му в интернет. Така че проведе бърза диагностика.

— Нищо, откак съм го изключил сутринта. Това показва. — Отвори чекмеджето и видя няколкото стотачки, които държеше там, за да са му подръка. — Ако въобще е бил тук — каза Илай, като се завъртя с фенера в ръка, — оставил е всичко както си беше.

— Възможно е Абра да го е прекъснала, преди да започне. Виж, почини си и огледай добре наоколо. Може би е по-добре да изчакаш, докато оправят тока. Ние ще сме наоколо, би било много глупаво от негова страна да се върне точно сега. Късно е — добави Вини, — но това няма да ми попречи да измъкна някой частен детектив от леглото му. Ще ти се обадя утре, Илай. Абра, да те хвърля ли до вас?

— Не, благодаря.

Вини кимна и извади визитка.

— Абра има, така че ти задръж тази, Илай. Да ми се обадиш, ако видиш, че нещо липсва или има още проблеми. А ако хванеш някой път сърфа, можем да проверим дали помниш уроците, дето ти дадох навремето.

— През март? Водата е адски студена.

— Ето защо истинските мъже използваме неопренови костюми. Ще държим връзка.

— Не се е променил много — отбеляза Илай, когато стъпките на Вини заглъхнаха. — Освен косата де. Но предполагам, че избелелите от слънцето дълги до раменете кичури не отговарят на представата за полицай.

— Обаче се обзалагам, че е бил сладък с тях.

— Познавате ли се двамата? Отпреди тази вечер, имам предвид.

— Аха. Загуби бас от жена си миналата година и му се наложи да идва на уроците ми по йога. Сега е почти редовен участник.

— Вини е женен?

— С едно дете и половина. Живеят долу в Саут Пойнт, прави страхотни барбекюта.

Може пък Вини да се е променил, помисли си Илай, докато продължаваха да изследват стаята. Спомняше си кльощаво издължено момче, което живееше само за следващата вълна и мечтаеше да се премести на Хаваите.

Лъчът от фенера мина по леглото и се върна да освети хавлиената риба, която пушеше лула.

— Не е истина!

— Следващия път ще опитам да измайсторя куче пазач. Ротвайлер или доберман. Може пък да стане.

— Ще ти трябва по-голяма кърпа. — Огледа лицето й в сумрака. — Сигурно си изтощена. Ще те заведа у вас.

— По-скоро съм нервна, отколкото уморена. Не трябваше да пия кафе. Виж, не бива да стоиш тук без ток. Ще стане студено… още по-студено тоест. Няма светлина, няма и вода. Имам сравнително удобна стая за гости и наистина удобен диван. Можеш да избереш, което искаш.

— Не, всичко е наред. Не искам да оставям къщата празна след всичко това. Ще сляза долу и ще сритам генератора.

— Добре. И аз ще сляза, за да издавам момичешки звуци и да ти подавам неподходящи инструменти. Малко си непохватен, но би трябвало да можеш да се опълчиш на паяците. Знам, че това е грешно предвид усиления труд, който полагат, обаче не ги харесвам.

— Мога да издавам мъжки звуци и сам да си вземам неподходящите инструменти. А ти трябва да поспиш.

— Не съм готова — потрепна тя. — Освен ако нямаш силни възражения срещу компанията ми долу, по-скоро бих стърчала тук. Особено ако може да си сипя чаша вино.

— Разбира се.

Илай заподозря, че каквото и да беше казала на Морийн, не искаше да остане сама у дома си.

— Можем да се напием и двамата и да халосаме генератора — предложи й.

— Такъв е планът. Здравата се потрудих да почистя там, преди да дойдеш, поне в основната част, където е винарската изба със сезонната реколта. Честно казано, не стигнах по-далеч, а и не мисля, че и Хестър го е правила през годините. Останалата част от мазето е огромно, тъмно и влажно пространство и… просто е много страшно — призна Абра, докато слизаха надолу. — Не е любимото ми място.

— Призраци? — Илай постави фенерчето под брадичката си, за да докара ефект като в хорър филм.

— Да, и те моля да не правиш така. Дюшемето пука и скрибуца, разни неща дрънчат и скърцат. И има твърде много малки стаички и ниши. Това е „Сиянието“7 на мазетата. Тъй че…

Абра спря в кухнята и си сипа вино.

— Кураж от гроздето, който да неутрализира късното кафе и приключението. Как беше у вас? В Бостън де.

— Чудесно беше. Наистина. — Ако й се налагаше да говори за нещо друго, той би трябвало да е в състояние да помогне. — Баба изглежда по-силна, родителите ми — по-спокойни. А сестра ми очаква второ дете. Така че имахме повод да празнуваме.

— Това е чудесно.

— Новината напълно промени настроението — поясни Илай, докато Абра отпиваше от виното и за двамата. — Вместо да внимаваме да не говорим за причината, поради която се преместих тук, просто спряхме да мислим за това.

— За новото начало, за бебетата и електричеството — чукна тя чашата си с неговата.

След още една глътка Абра реши да вземе бутилката в мазето. Може би щеше да се понапие, но пък това можеше да й помогне да заспи.

Вратата на мазето изскърца. Естествено, помисли си тя и затъкна пръст в колана на Илай, докато той се взираше надолу.

— За да не се разделяме — обясни му, когато той се обърна да погледне.

— Това не е Амазонка.

— В определен мащаб е. Повечето къщи наоколо дори нямат мазета, още по-малко пък амазонски мазета.

— Повечето не са построени на скала и с издълбани под земята помещения.

— Мазето си е мазе. А това е твърде тихо.

— Мислех, че съм вдигнал достатъчно шум.

— Не се постига без дъсчени подове, канализационни тръби и каквито още там гадости има долу. Така че — тихо е. И ни очаква.

— Добре, вече почна да ме плашиш.

— Ами не искам само аз да съм уплашена.

В началото на стълбите Илай взе фенерчето от зарядното на стената и погледна към добре заредената и прецизно организирана винарска изба. Представи си отминалите дни, когато във всяка ниша бе имало бутилка — стотици шишета, систематично подреждани от иконома. Но дори и сега видя стотици бутилки изключителни вина.

— Ето. Ако се разделим, можеш да ми пратиш сигнал. Ще поема изследователската част.

Абра пусна колана му и включи фенера, който й беше дал.

Пещери. Така си представяше мазето на Блъф Хаус. Много пещери. Някои от стените бяха от стария камък, който строителите просто бяха издълбали. Имаше коридори и ниски сводове, помещение след помещение. В нормални обстоятелства тя щеше да включи осветлението и всичко да бъде залято с благословена светлина, но сега лъчът на фенера й се кръстоса с този на Илай.

— Като Скъли и Мълдър от „Досиетата X“ сме — измърмори.

— Истината е някъде там.

Абра му се усмихна с благодарност и остана плътно зад него, докато той се привеждаше под свода. Обърна се наляво и спря, а тя се блъсна в гърба му.

— Извинявай.

— Хмм… — Илай освети олющената червена боя на чудовищната машина.

— Изглежда като нещо от друг свят.

— От друго време, по-скоро. Защо не сме я сменили с нещо по-ново? Защо не сме купили нов генератор за къщата?

— На Хестър не й пречеха спиранията на тока. Казваше, че й помагат да си е самодостатъчна. А и обичаше тишината. Добре запасена е с батерии, свещи, дърва, консерви и какво ли още не.

— Ще си е самодостатъчна и с нов и надежден генератор след случилото се днес. Но пък на този просто може да му е свършила газта. — Срита леко генератора. Допи виното, остави чашата на шкафа за инструменти, наведе се и отвори кутия от пет галона, пълна с газ. — Добре, имаме газ, да видим сега това същество от друг свят.