— Да, това нямаше нищо общо с мен. Става дума за Илай.

— Илай? Но ти каза частен детектив, не полицай. И какво искаше?

— Информация. Искаше да му снеса клюки за Илай. Искаше мръсно бельо и ми предложи заплащане. Търсеше вътрешен човек — възмути се Абра. — Някой, който да шпионира Илай и да му донася какво прави и какво говори. А аз дори идея си нямам, защото Илай нито прави, нито говори каквото и да било. И когато в общи линии му казах да върви на майната си, тоя ме запита дали аз и Илай имаме връзка. Което прозвуча точно като дали двамата се чукаме като зайци. Не ми хареса този човек. И сега ще ми се образуват бръчки на лицето.

Лицето на Морийн беше порозовяло от яда и усилието. Макар и задъхана, гласът й се извиси над грохота на бушуващите вълни.

— Въобще не му влиза в работата дали се чукате като зайци. Жената на Илай е мъртва от цяла година, а двамата и без това бяха на път да се разведат. Да не говорим, че срещу него нямат нищо, освен някакви много косвени улики. Ченгетата нищо не могат да докажат, ето защо в момента се ровичкат из мръсното му бельо.

— Не мисля, че полицаите биха наели частен детектив.

— Предполагам, че не. Но кой тогава?

— Не знам. — Тялото й се сгряваше, леденият въздух галеше лицето й и Абра установи, че настроението й се покачва. — Застрахователна компания? Може пък жена му да е имала застраховка и те не искат да плащат. Но той каза, че е нает от клиент. Обаче не каза кой. Може да са адвокатите на застрахователите или, де да знам, семейството на убитата му жена — те все го чернят в пресата. Не знам.

— И аз не знам. Нека питам Майк.

— Майк? Защо?

— Постоянно се занимава с адвокати и клиенти.

— Адвокати и клиенти за недвижима собственост.

— Адвокатът си е адвокат, клиентът си е клиент. Може пък да му дойде идея. И ще запази всичко в тайна.

— Не съм сигурна. След като този тип е стигнал до мен, кой знае с кого още е разговарял. Скандалът отново ще се раздуха.

— Горкият Илай.

— И ти не вярваш, че той е виновен.

— Не.

— Защо му вярваш, Морийн?

— Е, както знаеш, имам си диплома за детектив от телевизионните сериали, които постоянно гледам. С други думи, защо човек, който никога не е проявявал агресивно поведение, внезапно ще халоса съпругата си в главата с ръжена от камината? Тя му е изневерила, това го е вбесило. Изневярата е щяла да бъде в неин ущърб при развода. На мен понякога ми се иска да халосам Майк с ръжена.

— Не е вярно.

— Е, не буквално, но имам предвид, че наистина го обичам. Мисля, че трябва истински да обичаш или мразиш някого, за да му размажеш главата. Освен ако не става въпрос за нещо друго. Пари, страх, отмъщение. Не знам.

— Но кой го е направил?

— Ако знаех и можех да го докажа, щяха да ме повишат от детектив в лейтенант. Или пък в капитан. Би ми харесало да съм капитан.

— Че ти вече си. Капитан на хубавия кораб О’Мали.

— Истина е. А ти можеш да станеш капитан на отдела, който ще изчисти името на Илай Ландън веднъж завинаги.

Абра не каза нищо и Морийн я плесна по ръката.

— Това беше майтап. Дори не си помисляй да се забъркаш в нещо такова. Всичко ще излезе наяве, Абра. Илай ще се оправи.

— Но какво мога да направя? — Въпросът на Абра не обещаваше, че няма да прави нищо.

Когато тръгнаха да бягат обратно, тя осъзна, че се радва, задето е излязла. Чудесен начин да помислиш, да прогониш лошото настроение, да ти дойдат идеи. Липсваше й бягането по време на студената прегръдка на зимата, липсваше й звукът от собствените й ходила по пясъка, докато поглъщаше морския въздух.

Не беше от хората, които биха си пожелали времето да лети по-бързо, но наистина дълбоко жадуваше за пролетта и идещото след нея лято.

Зачуди се дали Илай ще бъде в Блъф Хаус, когато времето започне да се затопля и дърветата се раззеленеят. Дали ароматният пролетен бриз щеше да отвее сенките, които го мъчеха?

Може би тези сенки имаха нужда от малко помощ, за да намерят изхода. Абра щеше да помисли за това.

И тогава го видя, застанал край прибоя с ръце в джобовете, зареял поглед далеч към хоризонта.

— Ето го и Илай.

— Какво? Къде? Ох, мамка му!

— Какъв е проблемът?

— Не си представях, че когато му налетя за пръв път, ще съм потна, зачервена и пъшкаща. Всяка жена обича да поддържа определен стандарт, в случай че срещне първото си сериозно гадже. Защо си навлякох най-стария анцуг? Така краката ми приличат на дънери.

— Не е вярно. Никога не бих те оставила да обуеш нещо, от което краката ти ще приличат на дънери. Обиждаш приятелския ми кодекс.

— Права си. Толкова дребнаво и егоистично от моя страна. Извинявай.

— Извинена си, обаче внимавай. Илай!

— Мамка му — отново измърмори Морийн, когато той се обърна. Защо поне не си беше сложила гланц за устни в джоба?

Абра вдигна ръка. Заради слънчевите му очила нямаше как да види очите му. Той обаче този път не се ограничи да й помаха в отговор и да избяга. Изчака ги да се приближат — положителен знак.

— Здравей — спря Абра и сложи ръце на бедрата си, като опъна единия си крак назад в упражнение за разтягане. — Ако те бях видяла по-рано, щях да те взема да тичаш с нас.

— Напоследък се придържам по-скоро към ходенето. — Илай извърна леко глава и си свали очилата.

За пръв път Абра го видя да се усмихва продължително, а той задържа погледа си върху Морийн, от което тя се изчерви допълнително.

— Я гледай. Морийн Баниън.

— Да бе, гледай ме. — Изсмя се приглушено и вдигна ръка, за да си оправи косата, когато се сети, че е със скиорска шапка. — Здрасти, Илай.

— Морийн Баниън — повтори. — Не, извинявай, сега си… как беше?

— О’Мали.

— Точно така. И последния път, когато те видях, ти беше…

— Много бременна.

— Изглеждаш страхотно.

— Изглеждам потна и сдухана, но благодаря. Радвам се да те видя, Илай.

Когато Морийн пристъпи напред и обви ръце около него в здрава прегръдка, Абра си даде сметка защо толкова много обича приятелката си. Заради искреното състрадание, което беше способна да изпитва, заради чувствително й сърце.

Видя как Илай затваря очи и се зачуди дали се сеща за онази нощ под кея на Уиски Бийч, когато всичко е било просто и невинно.

— Дадох ти достатъчно време да се установиш — каза Морийн, когато го пусна. — Май вече си го направил. Трябва да дойдеш на вечеря, да се запознаеш с Майк и децата.

— О, ами…

— Живеем точно до Абра. Ще нагласим нещата. Как е Хестър?

— По-добре. Много по-добре.

— Да й кажеш, че ни липсва в часовете по йога. Трябва да бягам — ха-ха — и да взема децата от тържеството. Добре дошъл отново, Илай. Радвам се, че се завърна в Блъф Хаус.

— Благодаря.

— Абра, ще поговорим по-късно. Ей, двамата с Майк планираме да идем в кръчмата в петък. Да убедиш Илай да дойде.

Помаха им припряно с ръка и побягна.

— Представа нямах, че двете се познавате — замислено каза Илай.

— Първи приятелки сме.

— Аха.

— А първите приятелки си споделят всичко.

Понечи да кимне, но внезапно го осени.

— Ох. Добре. — Отново си сложи слънчевите очила. — Хм.

Абра се засмя и го сръга в корема.

— Сладки секси тийнейджърски тайни.

— Може би трябва да избягвам мъжа й.

— Кого, Майк? Категорично не. Освен че е доста високо в личната ми класация по очарователност, той е добър човек. Добър баща. Ще ти хареса. Трябва да дойдеш в пъба в петък.

— Не го знам къде е.

— Преди там бяха „Скакалците“.

— Ясно. Добре.

— Доколкото знам, западнало е още преди да дойда тук. От три години е с ново име и нови собственици. Хубаво е. Забавно. Добро пиене, приятна компания, жива музика в петък и събота вечер.

— Всъщност не съм тръгнал да се социализирам.

— А трябва. Ще ти помогне срещу стреса — усмихна се тя.

— Какво?

— Когато разпозна Морийн, се усмихна. Истински. Радваше се да я видиш и си пролича. Искаш ли да повървим заедно? — Посочи към дома си. Преди да му даде възможност да откаже, го хвана за ръката и тръгна.

— Как се чувстваш? — запита го. — От последния масаж де.

— Добре. Беше права — обикновено усещам леки болки на следващия ден, обаче отпуска.

— Ще се почувстваш още по-добре, когато най-накрая се преборим със схванатите ти места. Свиквай да се отпускаш. Ще ти покажа и някои йога разтягания.

Не можеше да види очите му, но езикът на тялото му беше достатъчно ясен.

— Не мисля.

— Виж, това не е само за жени — каза това и въздъхна дълбоко.

— Да няма някакъв проблем?

— Спорех със себе си наум. Да ти кажа ли, или да не ти кажа нещо? И реших, че имаш право да знаеш, въпреки че сигурно ще се ядосаш. Съжалявам, че точно аз трябва да те ядосам.