Нора Робъртс - Уиски Бийч

— Полицейската възстановка доказа, че е възможно.

— Но не и вероятно — възрази тя. — Виж, можем да си стоим тук и да дискутираме обвинението срещу теб, а може просто да ми повярваш, че не се боя, че би ме убил, защото не ти харесва как подпъхвам чаршафите ти под дюшека или как ти сгъвам чорапите.

— Нещата не са толкова прости, колкото ги изкара.

— Нещата са такива, каквито си ги направи човек, били те прости или сложни. Ще ида да се измия. Ти се събличай и лягай на дъската. По гръб.

В тоалетната Абра затвори очи и отдели цяла минута за йога дишане. Идеално разбираше, че й се нахвърля с идеята да я отблъсне, да я уплаши. Обаче успя само да я раздразни.

Ако искаше да прогони стреса, мрачните мисли и чувството на безсилие с масаж, не би могла да таи подобни чувства в себе си. И докато миеше ръцете си, продължи да прочиства съзнанието си.

Когато се върна, го завари на дъската под чаршафа целият вдървен. Нима не разбираше, че дори това усилва увереността й в неговата невинност? Беше сключил сделка и макар да беше ядосан, щеше да я спази.

Абра мълчаливо приглуши осветлението и настрои айпода си на релаксираща музика.

— Затвори очи — нареди му тихо тя — и си поеми дълбоко въздух. Вдишай… издишай. Отново — настоя, докато мажеше ръцете си с масло. — И пак.

Докато той изпълняваше, Абра притисна ръце в раменете му. Дори не докосваха дъската, забеляза. Толкова стегнат, толкова вдървен.

Удряше го, натискаше, месеше, след това плъзна ръце по врата му и започна лек лицев масаж.

Можеше да разпознае главоболието, щом го види. Ако успееше да го облекчи поне малко, Илай щеше да се успокои, преди да се захване с тежката работа.

Това въобще не беше първият му масаж. Някога, преди животът му да се сгромоляса, беше използвал масажистка на име Катрина, солидна мускулеста блондинка, чиито здрави масивни длани успяваха да се справят с напрежението, получено по време на работа, както и със спортните навяхвания.

Както си лежеше със затворени очи, почти успя да си представи, че се е върнал в масажната стая на клуба си, където отпуска мускули след ден на корта или след няколкочасово състезание.

Освен това след няколко минути сделката щеше да е изпълнена и жената, която не беше яката Катрина, щеше да си е тръгнала.

Пръстите й го натиснаха по челюстта, притиснаха го под очите и после отново разтриха челюстта му.

И свирепото главоболие утихна.

— Отново вдишай. Вдишай дълбоко и бавно, издишай бавно. — Гласът й се сливаше с музиката, въздушен и мек. — Точно така. Вдишай, издишай.

Обърна лицето му настрани, притисна шията му от едната страна, а после от другата, преди да надигне главата му.

Здравият натиск на пръстите й му причини бърза зашеметяваща болка. Преди да успее да се напрегне, болката излетя като коркова тапа от бутилка.

Все едно троша камъни, каза си Абра, сантиметър по сантиметър. Затвори очи, докато работеше, представи си как камъните омекват, как се раздробяват под ръцете й. Когато продължи към раменете му, малко по малко взе да усилва натиска.

Усети го как се успокоява… малко. Не достатъчно, но дори тази малка отстъпка беше равнозначна на победа.

Продължи да масажира уморените мускули на ръцете му чак до пръстите. Леко се подсмихна, когато десетте минути незабелязано отминаха, но се съсредоточи върху остатъка от работата си.

Когато дойдеше време да се обърне, знаеше, че той няма да й противоречи.

— Искам да се обърнеш, да се отпуснеш и да наведеш лице, за да си починеш. Кажи ми, ако има нужда да помогна. Не бързай.

Изтощен и полузаспал, Илай просто направи това, което му бе наредено.

Когато дланите й притиснаха плешките му, почти изстена от прекрасната смесица на болка и облекчение.

Силни ръце, помисли си. А не изглеждаше силна. Но докато дланите й натискаха и мачкаха, докато пръстите й сякаш се заравяха в гърба му, болките, с които бе свикнал, бяха изкарани на повърхността и освободени.

Абра използваше целите си ръце чак до лактите, тежестта на тялото си, ставите, пръстите, юмруците. Всеки път, когато натискът достигаше ръба на поносимостта, нещо в него се освобождаваше.

А тя продължи да го удря, удря и удря, здраво, ритмично и постоянно.

И той се отнесе.

Когато изплува, връщайки се в съзнание като листо, носещо се по реката, му отне време да осъзнае, че не е в леглото си. Продължаваше да лежи на постланата дъска, благоприлично покрит с чаршаф. Огънят пращеше, свещите проблясваха, музиката шепнеше във въздуха.

Едва затвори очи и отново се потопи.

И тогава си спомни.

Изправи се на лакти и се огледа из стаята. Видя палтото, обувките, чантата й. Можеше да долови уханието й, онзи фин земен аромат, който се смесваше с восъка на свещите и масажното масло. Внимателно се загърна с чаршафа и седна.

На първо време си искаше панталоните. Човек си има приоритети.

Придържайки чаршафа, се смъкна от дъската. Когато стигна при дънките си, видя проклетата бележка.

Внимателно се огледа, докато си обуваше панталона, след това взе бутилката вода, която Абра беше оставила наблизо. Като си обличаше ризата, осъзна, че нищо не го боли. Нямаше главоболие, нито болезнени стягания в шията, онези внезапни бодежи, които го парализираха при опитите му да прави упражнения.

Стоеше и пиеше вода в стаята, в уюта от светлината на свещите, огъня в камината и музиката, и осъзна, че се чувства по начин, който едва разпозна.

Чувстваше се добре.

И глупав. Преднамерено я беше накарал да се чувства зле. А в отговор тя му помогна — въпреки него.

Изпълнен с разкаяние тръгна към кухнята.

Завари я да стои до печката в стая, изпълнена с аромат. Не знаеше какво разбърква на котлона, но събуди в него друго забравено чувство.

Истински глад.

Беше си избрала да слуша хард рок в кухнята, но съвсем тихичко. Това го накара да изпита вина и угризения. Никой не би трябвало да бъде насилван да слуша тихо добър хард рок.

— Абра.

Този път тя потрепна, което му вдъхна увереност. В края на краищата и Абра беше човек.

Тя се обърна, сви очи и вдигна пръст, преди да е успял да каже нещо. Приближи се и го огледа внимателно. Най-сетне се усмихна.

— Става. Изглеждаш по-добре. Отпочинал и успокоен.

— Чувствам се добре. Първо, искам да се извиня. Бях груб и свадлив.

— Тук и двамата сме съгласни. И инат?

— Може би. Добре де, допускам, че проявих и инат.

— Хубаво, картите са свалени. — Взе чаша вино и я вдигна. — Надявам се нямаш нищо против, че се почерпих.

— Не, разбира се. Освен това, благодаря ти. Когато казвам, че се чувствам добре… Не помня кога за последно бях така.

Погледът й омекна. Състраданието можеше да го накара отново да се напрегне, но разбирането беше друга работа.

— О, Илай. Животът наистина може да е гаден, нали? И трябва да си изпиеш останалата вода. За да се хидратираш и да изхвърлиш токсините. Утре може да почувстваш някакви болки. Наложи се да приложа доста сила. Искаш ли чаша вино?

— Да, наистина. Ще си взема.

— Просто седни — нареди му тя. — Отпусни се и бавно си изпий водата. Трябва да се запишеш на масаж два пъти седмично, докато не успеем напълно да победим този стрес. После може да намалим до веднъж в седмицата или дори през седмица.

— Трудно ми е да споря, след като съм наполовина разглобен.

— Добре. Ще запиша часовете в календара ти. Засега ще идвам при теб. Ще видим как ще потръгне.

Илай седна, отпи първата си глътка вино. Вкусът му беше като амброзия.

— Коя си ти?

— А, това е дълга история. Някой ден ще ти я разкажа, ако станем приятели.

— Изпра ми бельото и ме накара да легна гол на дъската ти. Това е доста приятелско.

— Това е работа.

— Продължаваш да ми готвиш. — Посочи с глава котлона. — Какво е това?

— Кое?

— Онова на печката.

— Онова на печката е здравословна супа — зеленчуци, боб, шунка. Леко я подлютих, защото не знам колко люто обичаш. А това… — Обърна се и отвори фурната. Нов аромат се процеди и подхрани растящия му апетит. — Руло „Стефани“.

— Направила си руло „Стефани“?

— С картофи, моркови и зелен боб. Като за мъж. — Затвори фурната. — Беше се отнесъл за два часа. Трябваше да правя нещо.

— Два… два часа.

Абра махна разсеяно към часовника и се зае да вади чинии.

— Искаш ли да вечеряш?

— Естествено. — Погледна часовника, а после нея. — Направила си руло.

— Хестър ми остави списък. Рулото беше в първите три. Освен това си мисля, че можеш да понесеш малко червено месо. — Започна да реже ястието. — А, между другото. Ако ми поискаш кетчуп, за да го залееш с него, ще те ударя.

— Отбелязвам си и приемам.

— Още една спогодба. — Абра задържа чинията така, че той да не може да я достигне. — Почти мога да гарантирам споразумение в замяна на рулото. Можем да говорим за книги, филми, изкуство, мода, хобита и каквото и да е друго. Но нищо лично. Не и тази вечер.