Учителят се вписва в кухнята, разбира се. Разтръсквайки глава на себе си, тя тръгна към задната врата.

— Лилиан?

Том стоеше в подножието на стълбите, яката му беше вдигната да се предпази от хладния вечерен въздух. В градина, пълна с череши, тя долови мирис на ябълки.

— Все още е рано — каза Том, гласът му се понесе през пространството към нея. — Искаш ли да се разходим? Имам история, която искам да ти разкажа.

Лилиан се загледа в стаята зад себе си, плотовете й бяха чисти, хладилното помещение — готово за доставките във вторник. Заслуша се за миг в тихото бръмчене на хладилника, в шепота на цветята във вазата. Изключи светлината и излезе от кухнята.

Благодарности

Тази книга беше дар, поднесен ми от много хора. Щедростта на времето и духа на Марджъри Остърхаут докосна всяка страница. Глория Атоун зададе съвършените въпроси и създаде красиви илюстрации. Ребека Съливан за пореден път доказа вещината и търпението си като приятел, читател и фотограф. Сидни и Дейвид Оливър ми подариха Париж през декември. Школата по готварство „Синята панделка“, Джули Лоуг-Риърдан, Джеф Маклиън и Даян Кембъл, Лиза Куки и Марк Ректин, Вал и Саймън Грифит бяха източници на прекрасно кулинарно вдъхновение. Марк Криймър, Нина Майрдинг, Майкъл Бауърмайстър, Диди Ректин, Пеги Стърдивант и Холи Смит четоха с открити сърца и чисти умове. Писателката М. Джи. Роуз разтвори врати за човек, когото почти не познаваше. Джош Гецлър беше пламенният ми адвокат, Ейми Бъркоуър — необикновеният ми агент, а Рейчъл Кейхън — проницателният ми редактор, който непрестанно ме подкрепяше. И естествено не бих могла без Кайтлин, Райлан и Бен — обичам ви.