Тълпата жени, в която имаше и неколцина мъже, събрали се на рокфестивала, изкрещя с одобрителен възглас.

— Хей, сестри мои, искате ли да бъдете потъпкани завинаги от някаква мъжка свинска раса? Дърти прасета с расистки, шовинистически, изкривени, старомодни представи за всяко нещо, което засяга жените в Америка днес? За тях ние сме само парчета, някакви задници. Бъди красива, имай деца, мила, но си стой в къщи и бъди кротка.

Рио Джава говореше между излизанията на рокгрупите на сцената. Със ситно накъдрената си прическа, пъстър силен грим и пайета по дрехите самата тя изглеждаше като рокзвезда.

За една година време се беше посветила на делото и беше станала активна като Маргарит Лоурънс Браун. И последователите й бяха така многобройни. Всъщност, тя привличаше много по-големи групи поддръжници от Маргарит, тъй като се присъединяваха безброй пънкари, наркомани и тем подобни.

— Един ден ще стана президент — каза тя на публиката си, — и ще извадя наяве всичката воняща корумпирана каша, която представлява политиката.

— Като за начало — продължи тя — ще разкрия пред всички какво представлява онзи кучи син Лари Болдинг. И той няма да тръгне да гони нищо, когато свърша с него.

Лари Болдинг, нейният бивш любовник, политикът с неопетнения имидж, елегантна руса жена и две съвършени дечица, беше номиниран в президентска кампания.

Рио протегна ръце нагоре над пурпурната си коса и сви юмруци.

— Стачкувайте, сестри! — извика тя. — Стачкувайте!! Така ще получим това, което искаме. Така ще станем равни във всяко едно отношение!

Тълпата започна да свири и крещи в знак на съгласие.

Рио усети как куршумът я улучи. Но успя да се задържи. Замлъкна. Усмихна се. Тълпата се разпръсна пред очите й с писъци, викове и свирене.

— Стачкувайте! — успя да се изтръгне от Рио. Кръв задави гърлото й. След миг кръвта избликна от устата й и потече, отнасяйки нейния живот.

52.

До къщата в Кънектикът68 можеше да се стигне единствено след като се премине електрическия портал и строгия оглед на охраната от двама души в униформа с пистолети, затъкнати небрежно в поясите.

Диксън Грейд премина охраната лесно. Беше мъж с изрядна външност, облечен в тъмен делови костюм. Носеше очила без рамки. Очите му бяха малки и кафяви. Косата беше сресана грижливо назад.

Приближи голямата къща, стискайки под мишница тънка кожена чанта за документи.

Униформен мъж отвори вратата след позвъняването му.

— Добър ден, мистър Грейд, сър — каза той почтително. — Мистър Болдинг е вън до басейна.

Диксън Грейд кимна. Влезе в къщата, премяна през нея и излезе във вътрешния двор, откъдето се минаваше, за да се стигне до басейн с олимпийски размери.

Поздрави го Сюзън Болдинг. Беше изключително симпатична жена с права руса коса, сплетена отзад на стриктна френска плитка. Фигурата й, която имаше приятни форми, беше прикрита под широка копринена риза и бели панталони, ушити по поръчка.

— Здрасти, Дик — рече тя, усмихвайки се. Целуна го леко по бузата. — Какво да ти донеса? Алкохол? Чай? Кафе?

Диксън се усмихна вежливо. Намираше съпругата на Лари Болдинг извънредно привлекателна, но когато си личен помощник на Лари Болдинг оставаш само с тази мисъл и нищо повече не можеш да направиш.

— Кафе, моля, Сюзън. Къде е Лари?

— Оглежда градината, търси плевели, мисля. Откровено казано, неделята е единственият ден, когато намира време да се поотпусне. А ти знаеш колко обича градината си.

— Ще отида да го намеря.

Диксън тръгна по една странична пътека и след малко откри Лари Болдинг да играе на топка на зелената трева с децата си.

Поздравиха се, след което Лари изпрати децата при майка им. Беше висок, с правилно телосложение. На възраст беше в началото на четиридесетте. Лицето му беше с леко остри и грубовати, но мъжествени черти, комбинирани с плътен мъжествен глас и политически твърдо ръкостискане.

— Всичко е под контрол — рече Диксън. — Перфектна операция.

Лари Болдинг се огледа бързо наоколо да се увери напълно, че са сами.

— Тя… мъртва ли е? — попита той с тих глас.

Диксън кимна утвърдително.

— И няма никакви следи, които да отведат до нас. Съвсем чист си. А-а, и за да е всичко сигурно, съответните хора ще се погрижат за последствията от дейността й.

Лари Болдинг въздъхна облекчено и потупа Диксън по рамото.

— Това беше единственият начин, нали? — попита той.

Диксън Грейд кимна в знак на съгласие:

— Единственият начин.