— На някой ще му бъдат смачкани ташаците с ковашки чук заради това — проговори той след дълго мълчание. — И това ще го направя аз. Аз ще му откъсна шибаните ташаци, ще ги нанижа и окача да висят като салам.

Анджело беше съвсем разбит и се чувстваше почти побъркан.

— Кой го направи? — попита той, опитвайки се да изчисти гласа си от страха.

— Ще разберем — отвърна мрачно Ник. — Винаги разбираме. Никой не се измъква безнаказано, след като е убил Басалино.

— Започваш да звучиш като Енцо.

— Надявам се да е така, братле. Наистина се надявам.



Рио Джава долетя в Ню Йорк. Взе си вестници и видя заглавията.

Отиде право в апартамента на Кас. Дъки вече беше там.

— Ти ли спретна това? — попита тя.

Той направи неопределен жест с ръка.

— Може би да, може би не. Ние не сме единствените, които искаме да видим Басалиновците да пропаднат.

— Добре, само не докосвай Анджело, той е мой. Разбра ли, братко?

— Добре — съгласи се той. — Ако първа се добереш до него.

— Не се налага да се добирам до него. Просто искам да го унищожа. Нали точно такъв беше планът?

Дъки кимна утвърдително.

— Това обаче беше преди. А нещата сега са различни.

— Какво искаш да кажеш с това, че нещата сега са различни?

— Нека го наречем расов проблем и го оставим така.

— Расов проблем е задникът ми! — избухна тя.

— Слушай — каза той със сърдит тон. — Ти вече има своя шанс и го проигра. Сега е мой ред.

— А-а — каза тя хладно, — искаш да кажеш, че трябва да зарежа всичко само заради това, което ти казваш.

— Умно момиче си.

— Не ме наричай момиче, гъз такъв.

— Бет и Лара са вече вън от играта — прекъсна ги бързо Кас в стремежа си да се избегне спречкването. — Мисля, че Дъки е прав, Рио.

Рио се нахвърли върху нея:

— О-о, така ли? Добре тогава, еби се и ти.

Погледът на Дъки стана тежък и студен:

— Жалко, че не си черна.

— Аз съм многоцветна. Така е по-весело.

— Просто си се скапала от яд, че не можеш повече да разиграваш психо игричките си.

— Мога да правя това, което ми харесва, Дъки. И не го забравяй.

Той кимна в знак на съгласие.

— Добре, бейби. Само не ги разигравай близо до Басалиновците, щото дългият ти, кльощав, многоцветен гъз ще хвръкне целият във въздуха, ще отиде по дяволите и пак ще се върне. Окей, бейби?

39.

Мери Ан Огъст се усмихна на Клер. Клер каза:

— Миличка, наистина ме изненада. Нещата тръгват идеално. Мистър Форбс остана много зарадван днес, а за мистър Форбс да остане зарадван — това е истински комплимент.

— Той обеща да се върне скоро — каза Мери Ан и протегна ръце над главата си, така че късата бяла нощница, която носеше, се вдигна нагоре и се показа фино срамно окосмяване с цвят на млечно кафе.

Очите на Клер бързо се насочиха надолу в опит да надникне и види по-добре. С тази нямаше да има проблем, помисли си Клер. Някои момичета бяха родени за проститутки.

Мери Ан се отпусна по гръб близо до края на леглото и разтвори леко крака.

— Е-е-ей, Клер, толкова ми се иска да се поразходя някъде — рече тя с невинен глас. — Наистина се чувствам като в клетка. Постоянно съм затворена тук. Нуждая се от чист въздух.

— Другата седмица — обеща Клер.

Мери Ан се нацупи:

— Можеш да ми имаш доверие, няма да избягам. Тук ми харесва много. Ти ми харесваш… — Погледна бавно, дълго тази, която я държеше в плен.

Клер се приближи до леглото и каза:

— Ти си умно момиче. Не създаваш никакви проблеми. Момиче като теб може да направи много пари, само да поиска. Сега, когато подновихме прическата ти, изглеждаш толкова хубава.

Мери Ан се усмихна:

— Енцо няма да я хареса, нали?

Клер седна на леглото и небрежно прокара пръсти нагоре по крака на Мери Ан, насочвайки се към пухестия мъх.

— На Енцо няма да му се наложи да я харесва, нали?

Мери Ан се изкикоти и разкрачи още повече крака.

— Да не си лизи-близи, Клер? — попита тя, облизвайки устни.

Натискът на пръстите на Клер се засили.

— Виждала съм предостатъчно шкембелии и увиснали курове та да съм нещо друго. — Последва пауза. — Опитвала ли си го някога?

Мери се изкикоти отново:

— Мистър Форбс не можа да ме доведе до оргазъм. Казах му, че ако се дрогира малко, номерът ще стане, но мистър Форбс каза, че това си е мой проблем.

Клер се наведе бавно. Очите й искряха.

— Мистър Форбс трябва да е много загубен — рече тя.

Мери Ан въздъхна и се отпусна още повече в очакване на приятното обслужване от Клер.

Изминаха пет минути. Клер вече изцяло беше погълната от заниманието си, наведена усърдно над целта.

Внимателно Мери Ан се протегна под леглото, напипа и стисна здраво дебелия крак от стол, който беше скрила тук по-рано. Вдигна го бавно, докато застане точно над главата на Клер. Замахна рязко и го стовари с всичка сила. После пак и пак, три пъти.

Нямаше никаква кръв. Клер се свлече притихнала на пода. Мери Ан изпита известно съжаление към нея. Но нямаше никакво намерение да стои повече заключена и да се подчинява на насилствено наложения й живот на проститутка. Съвсем не. Не, господи, не, мислеше си тя. Не, Мери Ан Огъст. Не, след като се беше старала толкова усърдно да понася безропотно Енцо Басалино всичките тези месеци. Имаше бижута, дрехи и две кожени палта — достатъчно пари, ако ги продадеше, а и ги беше заработила заслужено, и можеше с тези пари да се върне обратно в малкия град в Тексас, където беше родена, и да се залови с някой малък приятен бизнес. С някой бутик, например, или салон за красота. Отдавна беше наясно, че дните й с Енцо нямаше да са вечни и беше замислила всичко както трябва.

Облече се припряно. Отиде до масата и извади от дамската чанта на Клер пари и ключове.

Мери Ан Огъст имаше свои вещи и, по дяволите, беше решена на всичко да си ги получи.

40.

Още преди да започне следващият ден къщата в Маями кипеше от делова активност. Провеждаше се оживена среща.

Енцо седеше зад бюрото си. Очите му бяха зачервени и подути, раменете бяха отпуснати тежко. До него стоеше Ник. Най-много и най-оживено разговаряше той, речта му беше бърза и тежка.

Енцо като че ли беше остарял с десет години. Само слушаше средния си син и кимаше от време на време, за да даде знак на многото хора, изпълнили стаята, да разберат, че е съгласен с всичко, което казва Ник.

Анджело се беше свил прегърбен на стол до тях. Беше уплашен и това му личеше. Лицето му беше бледо. С неуверена ръка повдигаше голяма водна чаша скоч и отпиваше на големи глътки. Изпитваше неутолима нужда да се натряска съвсем и изгуби усещане за всичко. И няколко цигари марихуана после, мислеше си той, щяха да го успокоят добре и да прекратят треперенето му. Само не трябваше да ги пуши пред баща си. Той въобще не одобряваше наркотиците.

Ник имаше много добро самообладание и беше изненадващо уверен в себе си, когато даваше указанията. Каза на присъстващите, че иска информация, и то бързо. Предложи награда от десет хиляди долара за точна информация.

Когато срещата свърши, присъстващите бързо се разотидоха. Останаха тримата.

— Роуз — измърмори Енцо, — забравихме да й кажем, някой трябва да каже на Роуз.

Анджело веднага зарови глава в чашата с уиски. Майка му винаги му беше изкарвала ангелите от страх. Франк й беше любимец, Ник беше добро момче, но за Анджело винаги беше лудата Роуз.

— Аз ще й кажа — рече Ник, спасявайки Анджело от извинения. Ник можеше да общува нормално с майка си, когато тя беше в добро настроение. Понякога дори предизвикваше слаба усмивка на иначе мъртвото й лице. — Отивам сега при нея.



Роуз седеше както обикновено в стола си до прозореца, втренчила поглед навън.

Ник се приближи тихо зад нея, сложи ръце на раменете й и ги притисна.

— Чао, мама. — Остана поразен колко слаба бе тя.

Роуз вдигна поглед към него, без дори да трепне от изненада и кимна леко, въпреки че беше изминала повече от година, откакто го беше виждала.

— Съжалявам, че толкова отдавна не сме се виждали, но знаеш как са нещата. Имах много работа там, на Брега. Ти наистина изглеждаш страхотно.

Ник още си спомняше своята майка преди да се заключи от външния свят. Помнеше добре поразителната й красота, жизнената й натура и как лесно и бързо се сприятеляваше с хората.

Също си спомняше нощта, през която се случи това. Беше шестнайсетгодишен и беше излязъл на среща с момиче. Тогава живееха в друга къща. Когато се върна, на вратата го срещна Алио и му каза, че майка му е болна.

— Довечера ще останеш у нас — му каза след това Алио. — Анджело и бавачката са вече там. — Алио дори не го беше допуснал да влезе в къщата да вземе четката си за зъби.