— Чакаме един и същи самолет — обяви той. — Закъснял е с два часа. Искаш ли да отидем до мотела на летището и да направим луда, невероятна любов? — Усмихваше й се леко.

Шегуваше ли се, помисли си тя.

И тя му се усмихна студено. Не прие шегата му:

— Не мисля така.

— Жалко. — Владееше се много добре. — Изглеждаш много красива, като че ли напоследък си правила само красиви неща.

— Как е Ейприл? — попита тя, сменяйки бързо темата.

— Страхотно — излъга той. — Всичко е наред. Разбра, че всичко е било клюка.

— Само че не е било — подчерта Лара.

Той се засмя неловко:

— Да-а, така е. Ти го знаеш и аз го знам, но не сме казали на никого, нали така?

Тя се усмихна злорадо на себе си и го погледна подигравателно със зелените си очи:

— Дали е така?

Той я хвана здраво под ръка.

— Искам да ти предложа едно пиене — каза той. — Не можем просто така да стоим два часа.

— Аз ще се върна в града — каза тя със сух глас. — Реших да не чакам. — Майната му на Алфредо, че беше направил връзка за Америка със същия самолет, с който летеше братът на Ник.

— Значи имаш време първо да пийнем по нещо.

Искаше й се да каже не, да се обърне и побегне, да избяга от живота му. Но тялото й настойчиво я умоляваше да остане до неговото и не се помръдна.

Отново я прихвана под ръка и я отведе в близкия бар в летището, където седнаха в ъглово сепаре. Тя си поръча шампанско и портокалов сок. Сервитьорката на коктейли я изгледа, като че ли беше някаква куку и после се обърна към Ник да поръча и му намигна многозначително.

Той не й обърна внимание, не поръча нищо и продължи с Лара:

— Аз вероятно няма да имам възможност да се върна на Брега още няколко дни — рече той, — така че ако имаш намерение да оставаш тук, навярно ще можем…

— Навярно ще можем какво? — прекъсна го тя студено. — Да извършим още няколко тайни интерлюдии? Да се позабавляваме още малко, продължавайки да си мислим, че Ейприл няма да разбере?

— Вчера не ми възразяваше.

— Вчера нямах никаква представа, че ще се разкиснеш така щом видиш имената ни заедно във вестника.

— Казах ти истината за мен и Ейприл. Никога не крия тайни. И това не променя начина, по който ме възбуди. Ти знаеш много добре, че ме възбуждаш. И нима ти е все едно, а? — Хвана ръката й и я стисна силно в своята. — Има нещо между нас, лейди, така че не се опитвай да се съпротивляваш. Просто се отпусни.

Тя почувства, че е съвсем лесно да се съгласи с него. Още два-три дни невероятен секс. И какво от това?

— Посрещни приятелите си — продължаваше той, — аз ще посрещна своя брат. Ще свършим с посрещането и по-късно ще се отбия в апартамента ти. Никой няма да разбере, само ти и аз ще знаем. Така и двамата ще спечелим. Какво ще кажеш?

Умът й работеше трескаво. Ник Басалино трябваше добре да разбере урока си, беше прекалено самоуверен.

Взела това решение, тя се колеба още само миг.

— Хайде Лара — продължаваше настоятелно той. — Имаш ли резервен ключ за апартамента?

Да, отмъщението чакаше. И щеше да е сладко, помисли си тя, бъркайки веднага в чантата си. Щеше да го скрои както трябва.

— Да, всъщност, имам — рече тя.

33.

Не беше справедливо да се обвинява Бет, мислеше си Франк. Не беше нейна вината, че Анна Мария ги хвана заедно. Бет беше добро дете, искрено мила и загрижена. А той я беше нарекъл курва. Вероятно беше напълно разстроена и унизена. Той съжаляваше за телефонното си обаждане. Беше глупаво. Усещаше, че сега има нужда от нея повече от всякога. И децата се нуждаеха от нея. Колко момичета имаше като Бет сега? Съвсем малко, можеше да го гарантира. Дните на невинните момичета отдавна бяха отминали. Днес всички бяха курви и проститутки и непрестанно се стремяха, без да им мигне окото, да се доберат до това, което могат да получат.

Искаше Бет пак да е тук. Но как би могъл да я намери, когато дори не помнеше коя агенция я беше изпратила? Беше проверил във всички агенции, но никоя от тях не си спомняше за нея. При първия разговор беше донесла препоръка. Препоръка, която той не си беше дал труд да погледне, защото я беше харесал от пръв поглед. Сега се чувстваше съвсем объркан; не знаеше къде се намираше тя и не знаеше за нея нищо повече, освен името Бет.

Нае няколко души да я издирят с мисълта, че трябва все пак да се е регистрирала в някоя агенция за даване на работа, ако е поискала друга такава. Междувременно, поради собствената си глупост, можеше само да седи и чака. А да седи и чака означаваше да мисли, но той не обичаше да има мисли, които да пълнят главата му. Така че продължи да пие, а пиенето означаваше потъване в сладко забвение, което в крайна сметка му подейства много зле, понеже означаваше цяла бутилка скоч. Не можеше да работи нищо.



Енцо даде строги разпореждания на Сегал и Голи да не изпускат Франк от поглед и да го държат в къщи. След погребението щеше да има достатъчно време да възвърне формата на Франк.

Междувременно Енцо пое всички неща в свои ръце. Най-напред проведе среща с един стар приятел, Стефано Краун. Стефано се отнасяше със съчувствие — и той имаше същите проблеми с новите гангстерски организации, които напрягаха мускули да се вмъкнат в негови територии.

— Какво мислиш да направиш? — попита Енцо.

Стефано Краун сви рамене. Беше с петнайсет години по-млад от Енцо и все още държеше бизнес империята си под пълен контрол.

— Май ще им дам парче от тортата, ще вкарам някои от тях в играта.

Енцо се изплю с отвращение на пода. Преди пак беше имал подобни проблеми със Стефано Краун. Тоя тип често се размекваше при такива обстоятелства.

— Ако им дадеш малко, ще искат повече. Дадеш ли им повече, ще поискат всичко.

— Целият ми бизнес е законен — каза Стефано, поглаждайки брадичката си. — Миналата седмица вдигнаха във въздуха два от супермаркетите ми. Какво ще кажеш за това? Не мога да накарам обикновените мижитурки, които лайната ги парят от страх, да си домъкнат сутрин задниците на работа. След взривовете трийсет и трима души напуснаха работа — трийсет и трима. И навсякъде се разчува за това. Скоро всички ще офейкат. И тогава какво ще правя; кой ще движи салоните за красота, гаражите, супермаркетите, а, Енцо, приятелю?

Енцо отново се изплю. Целият Стефано Краун се интересуваше единствено от законния си бизнес. Майната му на тоя бизнес. Нещата сега бяха много по-различни от старите дни.

— Тръгнеш ли с тях, от мен нямаш никаква помощ — каза той с груб тон. — Аз имам други намерения, имам по-добри планове.

Стефано поклати глава отрицателно:

— Не искам повече проблеми. Не мога да си го позволя. Аз съм човек, който си плаща данъците. Бизнесмен. А Франк какво мисли да прави?

— Франк — въздъхна Енцо. — На Франк му се въртят други неща в главата. Чу ли за Анна Мария?

Стефано кимна утвърдително:

— Потресаваща трагедия. Съчувствам на теб и семейството ти.

— Погребението е утре. Ще го приема като знак на уважение, ако присъстваш и ти.

— Естествено, ще бъда там. — Стефано протегна ръка и каза на довиждане. — Не ми се сърдиш, Енцо, нали?

— Ни най-малко — отвърна глас. — Прави го както си знаеш. Аз ще си гледам моята работа.



По-късно същия ден Стефано Краун беше застрелян в главата, когато се канеше да влезе в един жилищен блок на „Ривърсайд Драйв“63.

— Става съвсем ужасно, човек не може вече да се движи свободно из тоя град — каза Енцо с чувство на съжаление, когато чу за убийството.

Алио Маркузи, който беше до него, просто кимна в знак на съгласие.

34.

— Хей, Анджело, малкия, изглеждаш много добре, наистина добре, братче.

Анджело и Ник се прегърнаха силно и топло, искрено зарадвани, че се виждат един друг. Анджело потри брадата си замислено:

— Май старецът ще рипне до тавана, когато я види.

— Е, малко си рошав — призна Ник, — но няма да е проблем за някой бръснар да те поокастри.

— Зарежи тая работа — рече бързо Анджело. — Така ми харесва. Стои ми добре.

— Добре — съгласи се Ник. — Не съм този, който би трябвало да те целува. — Анджело го погледна бързо. Имаше ли някакъв злонамерен смисъл в неговата забележка, помисли си той.

— Как летя? — попита весело Ник. Случайната среща с Лара беше приповдигнала настроението му. — Бяха ли хубави стюардесите? Тук достигна слух, че си бил голям разплоден жребец в Лондон. Но всъщност винаги си бил дребно ебливо копеле — каза весело и шеговито Ник.

— Както и ти, братле — рече Анджело с широка усмивка.

— Хей — припомни му Ник, — спомняш ли си когато се клатеше с оная палава изгряваща звезда, оная с розовия кадилак, и нейният приятел после ти смачка здравата фасона?

— Да-а. Как мога да забравя?

— Бедата при теб е, че все те хващат. Тук те спипва приятел, там — съпруг. Но толкова ти се чудя как все оцеляваш, дупе такова!

Анджело кимна в знак на съгласие. Ник го сграбчи под ръка: