Любов ли бе една нощ невероятен секс?

Може би да, може би не. Той беше толкова по-различен от всички останали мъже, които тя познаваше. Беше мъжествен и сексуален. В Ник Басалино нямаше нищо нереално. Беше точно какъвто е, съвсем естествен.

Разгневена на себе си, тя взе вестника и отиде в спалнята. Хвърли го към него.

— Тук има нещо, което няма да ти хареса — каза тя с потиснат глас. — И мисля, че ще накара Ейприл дяволски да полудее.



Рио приготви фантастични напитки. Ром, кафява захар, яйца, крем. Получи се идеален бенедиктин61, размесен добре в шейкъра. Анджело го опита и по тялото му се разля райска топлина. Когато звънецът на вратата звънна, Рио каза на Анджело да остане в леглото и добави, че ще донесе всичко. Гола, само по обувките с високи остри токове, които обичаше най-много, тръгна с решителна крачка към вратата.

В този момент той се почувства много странно. Какво ставаше с него — течността от шишенцето, секса, двете цигари марихуана, които бяха изпушили, силния ромов коктейл — всички те сякаш го уморяваха ужасно. Е, все пак умората беше приятна, отпускаща. Господи, дали Рио щеше да се възпротиви, ако той си поспеше малко сега? Нямаше да го вика по име да се събуди, сигурно беше доволна от него — нали беше доказал себе си.

Затвори очи. Почувства се още по-странно — като че ли висеше във въздуха. Беше повече от опиянен, умът му като че ли напускаше тялото и се възнасяше към ъгъла на стаята да го наблюдава оттам.

Това беше много забавно. Наистина беше забавно и той започна да се смее. Скоро разбра, че смехът му не излиза от устата, а излиза от всички отверстия на тялото: от носа, ушите, дори от задника. Това усещане го накара да се смее още по-силно и колкото повече се смееше, толкова повече го обземаха особени усещания.

Забеляза много хора, които влизаха и изпълваха стаята. Приятни усмихнати лица, които откликваха положително на смеха му.

Всички те започнаха да събличат дрехите си и то така, че дрехите веднага започваха да се носят бавно из пространството наоколо. Анджело поиска да седне в леглото, но беше прекалено изтощен и не можа да помръдне. Въпреки това, продължаваше да чувства наслада. В този час се чувстваше превъзходно.

— Хей, бейби. — Лицето на Рио доплува във фокус пред очите му. — Помниш Хернандо и Пийчиз, нали? Те двамата си мислят, че си страшно специален. Двамата искат да се запознаят с теб.

Думите й „запознаят с теб“ отекнаха и продължиха да ехтят из стаята, докато всичко зазвуча като ритуален индиански химн.

Той кимна с разбиране. Изведнъж като че ли главата му се отдели от тялото, полетя нагоре и рикошира в тавана.

Хернандо започна да го опипва със силни ръце, започна да гали половия му орган, да го поема в уста.

Анджело изохка от удоволствие. Почувства пениса си по-голям от тялото. Почувства тялото си нищожно.

Пийчиз беше изящно същество — славянско лице с правилни очертания и гъста руса коса. Тя се опитваше да избута Хернандо и се заеме самостоятелно с Анджело.

Отнякъде долиташе смехът на Рио и кънтеше тежко във въздуха.

Обърнаха го по корем, повдигнаха го на колена и Хернандо го яхна. Анджело разбра, че зад него е мъж, защото го вкара в него, но това сега нямаше никакво значение. Всичко беше фантастично. Пийчиз беше легнала отдолу и го смучеше в устата си и той си помисли, че достига върха на вечността. Дойде мигът на действителното изпразване, което беше експлозия, конкурираща тази на атомната бомба.

Буум. Огромен гъбест облак. И Анджело се понесе в дълбок сън, който жадуваше.

28.

Ник спореше неспокойно с прислужницата на Ейприл Крауфорд по телефона. Лежеше на леглото на Лара.

— Хайде, Хати, знам, че е там. Кажи й пак, трябва да говоря с нея, много е важно.

Хати сниши гласа си:

— Мистър Басалино, просто не е добре сега. Заключила се е в стаята си и не иска да говори с никого.

— Сигурна ли си, че й каза, че съм аз?

— Точно с вас не иска да разговаря.

— О-о, майната му, Хати, знаеш каква е. Ще опитам да хвана самолет и да дойда още днес. Колко бутилки има там при нея?

— Мистър Басалино! — възкликна Хати възмутена. Тя беше с Ейприл вече деветнайсет години й отказваше да признае, че работодателката й пие.

— Дръж я под око, Хати, обяснявай й как стоят нещата, казвай й да не вярва на всичко, което чете във вестниците. Ще се видим довечера.

Лара, която беше в съседната стая, влезе бързо в спалнята при него.

— Е — каза тя, напрягайки се да се усмихне, — значи това е, а?

— Кое? — попита той лаконично.

— Че се втурваш пак в ръцете на мама, а? Наистина се надявам, че ще ти прости, че си бил лош.

Той поклати глава тъжно.

— Лара… Лара. Изненадан съм от теб.

Той бил изненадан от мен! — помисли си тя ядосана. Исусе, наистина беше постъпила като наивен идиот. Заслепена от мъж със страхотен външен вид, фантастично тяло и една нощ безумен секс. Беше си помислила, че той може да поиска да остане, но единственото нещо, което се въртеше в главата му, беше да избяга обратно при Ейприл.

— Кога тръгваш? — попита тя с унил тон.

— Не знам. Трябва да се обадя на баща ми.

— А-а, разбирам. Не можеш да тръгнеш, ако Татенцето не си каже думата. Е, ако каже да останеш още една нощ, ще има ли възможност да се порадваме на още едно изпълнение? В края на краищата и двамата сме тук и ще е глупаво да не се възползваме.

— Слушай какво — каза той и стана от леглото, все още гол, — не говори като някоя курва, въобще не ти отива. Нима не знаеше какво ще стане. Никога не съм те лъгал за мен и Ейприл. Обичам Ейприл Крауфорд. И имам намерение да се оженя за нея.

— Ах ти, обиждащо копеле! — възмути се тя. Почти щеше да се разплаче. — Обличай се и веднага се измитай.

Той сви рамене и каза:

— Ако това означава нещо за теб, ще ти кажа, че снощи се чувствах като в Страната на чудесата.

— И аз бях Алиса, едно наивно момиче. Благодаря ти, Ник. Ти наистина ме накара да порасна за един ден.

Той се опита да я вдигне на ръце, но тя го отблъсна.

— Кога ще дойдеш в Лос Анджелис? — попита той.

— Никога. Това ще те накара ли да се чувстваш по-сигурен?

— Ако бъдем внимателни, можем да продължим да се виждаме.

Тя се изсмя мрачно:

— Господи, Ник, въобще не ти вярвам! В един миг казваш, че обичаш Ейприл Крауфорд, и че се ожениш за нея. А в следващия точно обратното — ще се виждаш с мен отново. Е, нека ти го кажа, Ник Басалино: няма да ме видиш… никога.

Той поклати глава отрицателно:

— Не мисли, че ще е така, мила. Просто недей да си толкова уверена.



Голи и Сегал дойдоха в болницата и съпроводиха Франк до дома му.

— Каквото и да става, не го изпускайте — предупреди ги Енцо. — Стойте до него, дръжте го добре под око.

Енцо организира цялото погребение. Разговаря със семейството на Анна Мария. Майка й и сестра й казаха, че ще дойдат със самолет за церемонията.

Енцо не се почувства добре от всичко това, стомахът го свиваше постоянно. Франк се оказа едно тежко разочарование. Да бие бременна жена беше ужасно нещо. Грях. Но благодарение на бога, Енцо беше в Ню Йорк и успя да се справи с проблемите, така че фамилията му да не изпадне в немилост.

Въпреки всичко обаче, не бе очаквал такова нещо от Франк — неговият най-голям и, както бе смятал, най-надежден син. Бог със сигурност щеше да го накаже заради този насилнически и отвратителен акт. Енцо твърдо вярваше в силата на всемогъщия за някои неща.

Утрото беше повече от неприятно. Новините за бомбените нападения на „Манни“ и „Барбарелис“ бяха стигнали до него. Беше сигурен, че Боско Сам е зад тях. Беше нужно да демонстрира сила, но, господи, каква сила да покаже той на глутница побъркани маниаци, които обикалят посред бял ден и взривяват разни заведения?

Енцо знаеше, че трябва да има някакъв отговор. Трябваше да има или репутацията на цялата организация Басалино щеше да бъде поставена под риск. Кой щеше да плаща за защитата си, след като няма никаква защита?

Цяла сутрин се опитваше да се свърже с Анджело в Лондон. Това беше още едно притеснение, което въобще не му трябваше. Анджело не се беше показал в казиното и някак беше успял да изчезне без своя бодигард. Беше се измъкнал някъде да чука, естествено.

Международната телефонистка за Европа му каза още веднъж, че номерът на Анджело не отговаря. Енцо знаеше какво ще направи с него, когато го хване. Щеше да доведе малкото ебливо копеле у дома за погребението на Анна Мария и да го задържи тук. Стига вече е чукал наляво и надясно из Лондон. Мястото на Анджело беше при неговото семейство, където можеха да го контролират. Навярно щеше отново да му намери някаква работа при Франк. В хотела пристигна Ник.

— Какво те забави толкова много? — веднага изстреля Енцо. — Трябваше да дойдеш в болницата.

Ник изглеждаше мрачен и объркан.

— Току-що чух — рече той. — Какво е станало?