Обви я с ръце, притисна я силно до себе си и бавно започна да смъква халата от раменете й, плъзгайки го по тялото й.

Тя изпита отново силно желание. С усилие отдръпна главата си назад, но така получи още по-страстни целувки по шията. Никога с никой друг не беше изпитвала такова искрено физическо влечение. Винаги беше имало някакви причини, поради които лягаше в леглото с някого. Груби, земни причини.

С Ник не беше така. Е, имаше все пак една причина. Но тя вече нямаше никакво значение, не означаваше нищо.

Той я вдигна леко и я отнесе обратно в спалнята.

— Лейди, прекрасна си. Искам да кажа, наистина прекрасна. Разбираш ли какво казвам?

Да, тя разбираше какво казва той. Също разбираше, че скоро щяха да дойдат сутрешните вестници. И как ли щеше да се почувства той тогава?



Бет остана при децата на Басалино. Чувстваше се уплашена и й беше зле. Ако нещо се случеше с детето на Анна Мария, виновна щеше да е изцяло тя — просто не можеше да издържи да го помисли.

Франк се обади сутринта. Гласът му звучеше забавно:

— Събирай си багажа и изчезвай — каза той с груб глас. — Веднага. Не искам да те видя, когато се върна.

— Всичко ли е наред? — попита тя разтревожено. — Бебето?

Той не отговоря веднага, но после каза със силен и студен глас:

— Изчезвай, майната ти, от мойта къща, курво, и не оставяй никакви адреси, щото само да те видя някъде, ще те убия — и тръшна слушалката.

Бет подскочи потресена и същевременно зарадвана. Всичко свърши, каквото и да беше то. Беше свободна. Сега можеше да се прибере у дома.

С неуверена ръка вдигна слушалката и се обади на информацията, за да научи номера на болницата. Разбра го и звънна там.

— Търся мисис Франк Басалино. Беше приета рано сутринта. Аз съм нейна роднина. Добре ли е тя?

Телефонистката й отговори с извинителен тон:

— Съжалявам, но не можем да даваме информация по телефона.

Ще отида сама, помисли си тя тъжно. Бързо отиде до стаята си и приготви малкия си багаж. След няколко минути беше вън от къщата. Обзе я облекчение. Скоро щеше да се върне при дъщеря си Чайна в комуната. Но първо трябваше да разбере как е Анна Мария.

Отиде с автобус на една пресечка до болницата. Изпита ужас да не би случайно да налети на Франк, но страхът й беше превъзмогнат от отчаяната нужда да разбере за Анна Мария.

— Мисис Басалино почина в осем часа сутринта — й каза сестрата. — Имаше усложнения с положението на бебето и други неща… — Гласът й почти затихна. — Вие близка роднина ли сте? Мисля, че доктор Роджърс би искал да разговаря с вас.

— А бебето?

— Беше направено всичко възможно, но се боя…

Бет се обърна и хукна да бяга.

Сестрата се затича след нея и извика:

— Моля ви, почакайте, ако въобще можете да сте ни от помощ…

Бет продължи да бяга. Не спря, докато не достигна голямата централна гара, където си купи билет за дома.

Преди да се качи на влака, се обади на Кас:

— Мисля че стана точно както ти искаше — каза тя с горчив тон. — Но как това ще помогне на Маргарит? Определено няма да я върне обратно, нали?

27.

Двамата правеха любов.

— Ставаш все по-добър — отправи накрая Рио своя комплимент към него. — Май бях лоша с теб.

Анджело беше на гребена на вълната. Владееше се изцяло. Като мощна кола, регулирана перфектно, той преодоляваше всички неравности и хълмове и не даваше засечка, нито се повреждаше.

„Стоунс“ шепнеха тихо и палаво от стереомагнетофона, който им служеше за приятен фон. Беше ранна вечер, цял ден нещата вървяха успешно.

— Да починем и похапнем, нещо — обяви Рио. — Имам приятел, който може да ни донесе всичко, което поискаме. — Претърколи се по леглото и вдигна слушалката.

Анджело се отпусна по гръб ликуващ. Ако тя поискаше още, той можеше да продължи до безкрай. Кралски Жребец.

— Да-а, можеш да доведеш Пийчиз — измърка Рио в слушалката. — Сигурна съм, че ще има много работа. Добре. До скоро. Бай. — Отпусна се на леглото. — Храната е на път. Какво ще кажеш за едно аперитивче, мили?

Анджело си мислеше да се обади ли до казиното да им каже, че няма да дойде тази вечер. Но, по дяволите, това само щеше да задейства Шифти Флай да се кукне отвън, а на кой му беше притрябвало това?

— Готов съм — каза той спокойно.

— Страхотно!

Рио обичаше да смърка опиати от шишенца. Скоро тя отвори едно шишенце и го напъха под носа му.

Той вдиша дълбоко и усети въздействието му чак до пръстите на краката си.

— Знаеш ли, не си чак толкова лош — прошепна тя и се плъзна по тялото му, галейки го. След това го прекрачи с дългите си крака, яхна шията му и приседна. — Ох, Исусе Христе, брадата ти е много бодлива!



Енцо крачеше из стаята за посетители в болницата. На лицето му беше застинала мрачна физиономия.

Франк седеше на стол, хванал главата си с ръце.

Енцо мърмореше нещо на италиански, като от време на време подхвърляше презрителни думи към своя син.

Доктор Роджърс влезе в стаята. Изглеждаше уморен човек, носеше очила, имаше оредяла коса и беше доста слаб.

Енцо го потупа по рамото:

— Докторе, знаем, че сте направил всичко, което можете. Не трябва да обвинявате себе си.

Доктор Роджърс отмести ръката на Енцо от себе си.

— Не обвинявам себе си — каза той с възмущение. — Ни най-малко, мистър Басалино. — Извърна се и хвърли святкащ поглед към Франк. — Боя се, че клетото момиче е било много лошо бито. Бебето нямаше никакъв шанс, беше…

— Падна по стълбите — прекъсна го Франк, чието лице бе неподвижно като издялано от камък. — Казах ви го и преди. Падна.

— Мистър Басалино, вътрешните наранявания на вашата съпруга не са били причинени от падане по стълби. Тя е била бита и това ще влезе в удостоверението за смъртта. — Гласът му беше изпълнен с едва прикрито отвращение. — Убеден съм, че ще се наложи да има разследване.

Енцо се приближи до лекаря.

— Имате ли семейство, докторе? — попита го той с приятелски тон.

— Да — отвърна лаконично лекарят.

— Хубава жена? Мили деца?

— Не виждам каква връзка има това с…

— Голяма — рече Енцо. — Като семеен човек можете да разберете едно случайно малко спречкване. Разбирате какво искам да кажа — скарване между двама любими, нещо такова. Случва се постоянно, навсякъде, нали така, докторе?

— Каква връзка има това с каквото и да било?

— Е, вижте какво, мойто момче. Това е един страдащ мъж. И вие не трябва да го карате да се мъчи още повече, нали, докторе?

— Мистър Басалино, имам задължения, които трябва да изпълнявам.

— Разбира се, че е така и повярвайте ми, че въобще не се опитвам да ви спра. Мисля че вие, лекарите, вършите прекрасна работа. И освен това сте ниско платени. Това е потресаващо. Направо е престъпление, искам да кажа. Направо си съдирате задниците от работа, а какво получавате? Едва ви стига да поддържате жените си да изглеждат хубави. — Енцо премина по същество. — Знаете какво искам да кажа, а? Стар човек съм, но все още разбирам от хубави лица. — Последва многозначителна пауза. — Ще бъде много жалко жена ви да загуби своето. — Бръкна в джоба си и извади пачка банкноти, внимателно пристегнати с гумена лента. — Ето ви хиляда долара, докторе. Надявам се, че ще са ви от полза.

Енцо мушна парите на доктор Роджърс, но отначало той се поколеба.

— Вземи ги — каза Енцо с мек тон. — Запази жена си хубава.



Ник отново беше заспал, когато вестниците дойдоха.

Лара ги прегледа внимателно. В колоните за светски клюки на един от тях имаше материал, който тя знаеше, че ще е там. Авторката — злорада клюкарска специалистка — го беше спретнала точно както една кучка може да го стори:

Как ли би го понесла бляскавата звезда от четиридесетте, все още игривата Ейприл Крауфорд? Омъжвана четири пъти, тя тъкмо се гласи да предприеме решителната крачка към петия със симпатичния Ник Басалино, който е трийсетинагодишен, бизнесмен от Лос Анджелис, казват осведомени. Обаче някой трябва да каже на Ник, че когато са го видели за последен път, се е качвал на самолет за Ню Йорк с божествената Лара Кричтън — двайсет и шест годишна зашеметяващо красива любителка на места за развлечения по света, до които пътува с реактивни самолети. Последните сведения за тях казват, че са видени, между другите неща, които са правили, да танцуват рамо до рамо на дансинга на една от най-шикозните дискотеки в Ню Йорк, „Льо Клуб“.

Беше поместена снимка на Лара, направена в Акапулко от репортер на „Харпърз Базар“. Лара изглеждаше невероятно добре в бял бански костюм без горнище. Имаше и снимка на Ейприл, излизаща от филмова премиера и изглеждаща уморена.

Ох, да-а — помисли си Лара със съжаление, — сбогом Ейприл. Кинозвездата никога нямаше да понесе, че Ник я беше направил за обществено посмешище.

И сега какво? Какво щеше да стане с нея и Ник?

Не беше справедливо. Не беше имала представа, че ще стане така. Не беше предвидила, че в действителност ще се влюби.