— Да-а? Какво има?

— Дойде Алио — каза тя с монотонен, напевен глас. — Отвън е до басейна. Иска сандвич, а готвачът го няма. Какво да направя?

— Ами направи му сандвич — каза Енцо раздразнен, обаждайки се да отложи разговора с Анджело за след малко.

— Какъв? — попита тя с безличен тон.

— Откъде, по дяволите, да знам. Питай него. — Мери Ан беше започнала да му писва. Понякога само големите цици не бяха достатъчни.

— Има сирене, мисля — каза тя неопределено. — И кисели краставички. Мислиш ли, че ще му харесат краставичките?

— Какъв съм аз? — избухна Енцо — Да не съм главен готвач? Разкарай се оттука, тъпа жено. Трябва да разговарям по телефона.

Мери Ан излезе бързо. Знаеше кога трябва да се махне.

Щеше да е много добре, помисли си Енцо, ако Роуз не се беше побъркала и заключила от всички. Една съпруга в стар стил си беше незаменима. Една жена, която знаеше своето място в живота и го спазваше. Щеше да е много по-удобно да прибере метресите си в отделни апартаменти в града, да ги посещава само когато има нужда и изтърпява глупавото им дърдорене само ако се налага.

Но щеше да се чувства много самотен без никого. Изпитваше нужда да споделя леглото си. Понякога имаше кошмари — сънуваше сънища, от които се събуждаше разтреперан и чувстваше студенина около сърцето. Тогава търсеше допир с човек. Отчаяно искаше да почувства сигурността на допира на друго тяло до неговото.

Енцо се притесняваше за здравето си. Ако сърцето му изневереше и нямаше никой наблизо? Беше претърпял един инфаркт преди три години. Лекарите го бяха успокоили, че сега е много добре — по-добре от преди.

Но въпреки това… Та какво разбираха лекарите? Не вярваше на нито един от тях.

Нямаше да е зле, реши той, да замени Мери Ан в Ню Йорк с някоя друга. Времето й почти беше изтекло.

Звънна в Лондон, но дълго време не можа да открие Анджело и се ядоса. Синът му не беше нито в казиното, нито у дома си. Момчето беше излязло някъде да чука, помисли си Енцо и изсумтя. После се усмихна, защото се почувства горд баща. На възрастта на Анджело и той беше същият.

Ах… На възрастта на Анджело беше хванал света за ташаците. Сухият режим50, Чикаго; беше съвсем друго време — свят, изпълнен с луди преживявания и трепетни вълнения. Тогава името Басалино се беше наредило до Капоне, Легс, Даймънд, О’Баньон. Енцо въздъхна от удоволствие, когато си спомни младите години с Алио до него. Сега всичко беше толкова различно — всичко беше скрито под наметало от законност.

Престъплението ставаше тъпо и скучно.

Енцо се изсмя тихо на себе си, излезе и се насочи към басейна, продължавайки да се смее. Чудеше се дали Алио ще си спомни времето, когато се опитваха да подкупят главния готвач на любимия им италиански ресторант. Искаха той да сложи арсеник в супата на техния главен съперник. Готвачът беше отказал и после избягал от града, поради което до днес Енцо продължаваше да чувства липсата на невероятните фрикадели на този страхливец.

17.

Срещнаха се в самолета като конспиратори. Ник старателно и предпазливо провери местата в първа класа, да не би да има негови или на Ейприл приятели. Едва след като свърши тази работа и установи, че навсякъде е чисто, той благоволи да седне до Лара.

Тя беше облечена цялата в бяло и изглеждаше пленително красива. Той беше решил, че риска си струваше да се предприеме, въпреки че тя упорито отказваше да се срещне с него в Лос Анджелис, давайки му ултиматум — или тя или Ейприл.

Но нямаше възможност да избира. Възнамеряваше да се ожени за Ейприл. Лара се беше появила в неподходящо време. Наистина, искаше да я има в леглото, но не беше подготвен да рискува бъдещето си, а неговото бъдеще най-определено беше Ейприл Крауфорд.

Енцо беше предложил пътуването до Ню Йорк точно в най-подходящия момент: Ник спомена на Лара, че трябва да отиде и загатна, че и тя може да дойде. За изненада тя каза да.

— Ейприл не трябва да разбере — беше я предупредил той и за разнообразие тя се беше съгласила с него.

— Ще стане както казваш — рече тя спокойно.

В продължение на няколко седмици те се бяха радвали на все по-активно флиртуване. Засичаха се на различни партита, ресторанти, клубове. Колкото повече я виждаше, толкова повече я искаше. А сега щеше да е по неговото желание.

Прикри заминаването много добре. Двамата пристигнаха на летището отделно, качиха се на самолета отделно и щяха да слязат отделно. Кой ли можеше да разбере, че пътуват заедно?

Лара имаше свой апартамент в Ню Йорк. Ник възнамеряваше да остане в хотела при Енцо. Представяше си Ню Йорк като огромен град, в който можеш да се загубиш. Не беше малък, клюкарски град като Лос Анджелис, където не можеш дори да се изпикаеш без някой да разбере.

Всичко, което искаше, беше шанса да бъде с Лара, без да има най-малкото притеснение Ейприл да ги хване заедно. Един или два дена щяха да са достатъчни да я изведе от своята система в Лос Анджелис и да бъде спокойно с нея. Разбира се, всичко бе подбудено от секса — чистата, неподправена страст. Да-а, тя беше божествена, беше добра партия от своя страна, много подходяща, но не беше Ейприл. Ейприл Крауфорд беше звезда — нещо, което той нямаше никакво намерение да забравя.



Франк беше настойчив мъж. След първата нощ започна да идва в стаята на Бет веднага щом се прибереше у дома. Това ставаше винаги късно, когато Анна Мария вече спеше непробудно.

Успокои Бет да не задава повече въпроси, като я увери, че неговата жена спи много дълбоко и няма да се събуди.

Бет го приемаше в тъмната, старомодна стая, разположена над кухнята. Приемаше целувките и прегръдките му и непохватния начин, по който правеше любов. Въпреки отвращението, което пробуждаше у нея, тя изпитваше съжаление към него. Франк Басалино олицетворяваше всичко, което тя мразеше, но въпреки това у този мъж имаше известна самотност, която събуждаше симпатия у нея. Може би природата се беше пошегувала грубо и това го беше направил уязвим. Това навярно обясняваше защо той се нуждаеше от момиче като нея, момиче, което той считаше за неопитно и което, следователно, нямаше да отправя никаква критика или да прави никакви сравнения.

Тя живееше у дома му, като се съобразяваше с неговите желания и очаквания. Беше нежна, топла и благодарна; симулираше детинска невинност, която изглежда го омайваше.

Той й купуваше малки подаръци. Една нощ имаше евтина гривна, следващата — паунд ягоди, от които той все похапваше.

Беше себичен любовник. Задоволяваше себе си и забравяше за нея. Никога не му трябваше много време. Едно петминутно рутинно чукане, което никога не се видоизменяше. Обичаше тя да е в леглото и да го очаква. Настояваше да е облечена с дългата си бяла нощница. Първо галеше гърдите й няколко минути, после смучеше зърната й, докато станеше готов да се качи отгоре. Няколко мушкания и всичко свършваше.

Към края на седмицата, която изтече, вече й говореше, че ще й вземе апартамент.

Към края на седмицата тя вече беше намислила как да направи така, че Анна Мария да ги открие заедно.



Лара се обади на Кас веднага щом пристигна в апартамента си в Ню Йорк.

— Напредвам — каза тя. — И Ейприл трябва да разбере за нас в сутрешните вестници.

— Сигурна ли си, че си добре? — попита Кас с разтревожен глас.

— Чудесно съм — успокои я Лара. — Щом Ейприл разбере, че той е долетял тук с мен, ще го разкара. Тази жена е прекалено горда да приеме да има друга. Но забавното е, че не съм спала с него. — Спря за малко. — Как е Бет?

— Не знам. Разговарях с нея и ми се стори неспокойна. Поисках да се откаже. Казах й го, но тя не искаше да ме чуе. Сега се притеснявам.

— Да, наистина, много е млада. — Лара се замисли загрижено за сестрата, която едва познаваше. — Мисля, че трябва да настояваме да изостави цялата тази работа. В края на краищата, тя има дете в комуната и най-важното е да я убедим, че малката Чайна се нуждае повече от нея, отколкото от нашия луд план.

— Права си — съгласи се Кас. — Ще опитам да се свържа с нея.

— А какво става с Рио? Знаеш ли нещо за нея?

— Получих телеграма, в която пише „Успехът е сигурен“. Но ме притеснява Бет. Както знаеш, договорката ни е да се обаждаме всяка сряда. Ако не мога да се свържа с нея до утре, ще отида до къщата и ще се направя на нейна роднина.

— Добре — съгласи се Лара. — Освен това Енцо Басалино е в Ню Йорк. Поради това съм тук.

Кас се разтревожи още повече.

— Господи, надявам се Дъки да не разбере. Той все бърбори, че има един-единствен начин да се реши проблема.

— Знам, че все си мисли за убийство — рече Лара, учудвайки се сама на хладния си глас. — Но нашият план е най-добър.

Затвори, отиде в банята, среса разкошната си буйна коса и си нанесе лек грим.

Изглеждаше уморена и се безпокоеше за Бет. По-малката й сестра беше толкова невинна, необиграна. Бет се беше изолирала в комуната през целия си живот, а сега се беше затворила в къща с опасен гангстер. Кас трябваше да я изведе от играта. Не можеше и да става дума за друго развитие.

След това Лара си помисли за Ник. Трябваше да го мрази, но не беше така лесно. Смешното беше, че вместо да го намрази, откри, че го харесва — чисто, естествено харесване, което няма нищо общо с пари, положение или титла. Господи! Ако не беше така, колко по-лесно щеше да бъде всичко. Въпреки всичко, предстоеше й работа. И ако Бет излезеше от играта, за нея щеше да бъде по-отговорно.