— Така е, изглежда много шантаво. Трябва да се махнеш. Ще намерим някой друг да се погрижи за Франк.

Бет се замисли с копнеж за комуната, своето дете Чайна и своя приятел Макс. Беше изкушаващо да каже на Кас, да опакова багажа си и да си тръгне. Но това щеше да бъде все едно да се признае поражение, а тя искаше да свърши работа точно колкото другите. Трябваше да го стори.

— Не се оттеглям — каза тя с решителен глас. — Ще се добера някак до него. Как се справят Лара и Рио?

— Всичко иска време — отвърна Кас с равен глас. Вътрешно желаеше Маргарит да е жива, тук, наблизо и да се обърне към нея за съвет. — Довечера се срещам с Дъки. Сигурна съм, че ще се съгласи с мен по въпроса за твоето участие. Честна дума, Бет, не трябва да те ангажираме.

— Защо не? — Лицето на Бет се изчерви. — Не забравяй, че съм сестра на Маргарит. Аз искам да направя нещо — толкова, колкото останалите. И мога, ще видиш.

Кас въздъхна:

— Не си създадена за това. Казвах го още от началото.

— Е, но сега вече съм започнала — каза Бет упорито. — И нямам никакво намерение да спра, докато всичко свърши.



Тази вечер Бет беше в очакване. Облече си дълга бяла памучна набрана нощница и изглеждаше съвсем девствена в нея. После среса правата си руса коса и я остави да пада свободно. Изглеждаше много млада, привлекателна и мила.

Спалнята, в която беше настанена, гледаше към двора пред къщата и тя остана да чака до прозореца. В два часа през нощта се появи и спря кола с трима мъже. Франк и още един излязоха и отидоха до входната врата. Щом Франк влезе в къщата, неговият бодигард се върна в колата и след няколко секунди колата се отдалечи. Франк се беше прибрал, както обикновено, невредим в къщи.

Бет остана до прозореца с пресъхнала от напрегнато очакване уста. Познаваше много добре дневния ред на Франк. Първо той отиваше до стаята си за обличане, където се събличаше и слагаше пижамата и халата си. После отиваше в голямата, старомодно обзаведена кухня, където си приготвяше кафе и препечени филии хляб.

Пред къщата се приближи и премина бавно друга кола. Фаровете й угаснаха и остана на габаритни светлини. Франк изглежда имаше бодигардове, които се грижеха за другите бодигардове.

Тя продължаваше да чака, без да помръдне, треперейки леко. Какво ли щеше да стане, ако отидеше в кухнята и той я пожелаеше? А след това? Тя не знаеше как да се справя с хората, как да им дърпа конците. Не беше като Лара и Рио.

Франк Басалино беше силен, грубоват мъж. Как може човек да унищожи мъж като него?

През съзнанието й преминаха мисли за Маргарит. И за Енцо Басалино — човекът, който беше заповядал Маргарит да бъде убита.

Бет знаеше, че трябва да отмъсти за смъртта на своята сестра. И знаеше точно какво трябва да се направи.



Франк беше мрачно замислен. Беше го налегнал тежък проблем. Ченгетата ставаха много опърничави — или повече пари или повече неприятности. Бандата Краун също създаваха неприятности и нещо трябваше да се предприеме срещу тези кучи синове. Отгоре на всичко Енцо го подлудяваше, като постоянно се обаждаше да се оплаква от това и онова. Старецът май имаше шпиони навсякъде. Енцо Басалино трябваше вече да се оттегли от бизнеса, помисли си Франк. Защо, майната му, той не си държеше носа далеч от бизнеса, който вече не беше негов?

Съществуваше и проблемът за охраната. Няколко ресторанта и клуба, намиращи се под гарантираната „опека“ на Франк Басалино и неговата организация, бяха притискани от други да променят своята лоялност. Случиха се няколко неприятни инцидента и собствениците на някои от заведенията започнаха да се чудят защо трябва да плащат за защитата си на Франк Басалино и ченгетата и да продължават да бъдат нападани.

Франк подозираше, че една чернокожа група, оглавявана от наркокраля Боско Сам стои зад целия този проблем.

Слуховете твърдяха, че Боско Сам имал планове да навлезе със сила в територии на Басалино и Краун.

Франк беше разпространил свое послание, че е готов да се срещне с Боско Сам да обсъдят нещата.

Междувременно клубовете и ресторантите продължаваха да бъдат убеждавани, че е в техен интерес да продължат да плащат исканите суми. Това беше проблем, с който Франк беше убеден, че сам може да се справи.

А у дома му беше Анна Мария, с нейния толкова надут корем, че човек не можеше да направи едно просто чукане дори. Франк сега не искаше да ходи при друга. Последния път, когато го направи, беше станало лошо. Беше в публичния дом на Естър с ново момиче. Естър знаеше какво харесваше той и му приготви подходящата проститутка. Беше чернооко момиче с налети цици и месести бедра. Тоя я бе обърнал отзад и й го бе напраскал в задника. Преброи до десет, след което последва взривно изпразване. Дръпна за косата главата й назад и започна да й бие шамари. Стискаше гърдите й. Удряше задника й и впиваше пръсти в него.

Когато стана съвсем груб, проститутката започна да се съпротивлява и да се стреми да се измъкне от него. Той се наслаждаваше на играта, докато тя започна да пищи. Носът й започна да кърви и цялата се оплеска в кръв. Кучката започна да крещи за ченгетата и трябваше да дойде Естър да я успокои.

Франк си отиде разгневен и унил. Не му беше подействало задоволяващо. Всичко това се бе случило преди две седмици, а сега трябваше да се задоволи с Анна Мария.

Е, да, в началото и неговата жена беше толкова мила. Естествена и любяща. Млада и недокосната.

Докато седеше замислен, Бет влезе в кухнята. В този момент тя беше като сбъднат сън.

— Извинете ме, мистър Басалино — каза тя с тих глас, — нямах представа, че има буден човек. Не можах да заспя и си помислих да си направя малко топло мляко.

— Топлото мляко е за старите прислужнички — каза той бавно. Господи! Той никога не беше се замислял колко фина и хубава беше тя.

С нервен смях тя отвори хладилника и взе картонената кутия с мляко.

Той я гледаше, без да откъсне поглед, докато тя се навеждаше да вземе някакъв съд с дръжка от бюфета и започна да налива млякото в него. Нямаше никакъв грим. Той харесваше така. Жените, които се мажеха с безброй мазила винаги му напомняха на проститутки. Потни, мръсни проститутки в черни сутиени и жартиерни колани. Такива, каквито ги харесваше баща му. Такива, с каквито го беше запознал баща му, когато беше тринайсетгодишен.

— Работата върви ли? — попита той.

— Да, благодаря ви, мистър Басалино. — Тя се концентрира в бъркането на млякото. Фина, прозрачна завеса руса коса падаше над лицето й.

— Децата добре ли се учат?

— Да, чудесни деца са. — Обърна се и го погледна и той долови лек полъх на нежна млада кожа.

В този миг Бет разбра, че всичко е наред. Само да успееше да запази изражението си и да сдържи отвращението си.

— Ух… ти си… едно симпатично момиче — рече той. — Как така си се завряла у нас да гледаш някакви деца и си се откъснала от живота?

— Аз обичам тихия живот, мистър Басалино.

— Тъй ли, а? — втренчи в нея замислен поглед.

Млякото започна да кипи, пяната се надигна и преля над ръба, спусна се отвън и я опари по ръката, която държеше дръжката.

Тя изпищя от болка.

— Какво, м-май… — започна Франк. После видя какво й бе станало, извади масло и намаза ръката й обилно.

— Съжалявам. — Тя втренчи в него чисто сините си невинни очи. — Мисля, че за момент не се бях съсредоточила върху това, което вършех.

Двамата бяха много близо, толкова близо, че неговата миризма я отвращаваше и й се искаше да избяга. Но вместо това тя напрегна сили и се приближи още повече.

Без да каже нищо, той направо я вдигна под мишниците и задържа във въздуха, както се вдига дете, и започна да я целува — отначало бавно, после по-бързо, по-енергично, по-силно.

Тя не проговори. Устните й останаха затворени и сухи, само леко ги помръдваше.

— Господи! — възкликна той. — Ти си толкова лека, почти като някое от децата ми. Майната му! Та ти не знаеш дори да се целуваш. На колко си години, все пак?

Тя се чувстваше като пленник в ръцете му. Той притежаваше огромна сила, от която тя чувстваше, че може да бъде смачкана или разкъсана на парченца.

— На двайсет съм — прошепна тя.

— Имала ли си някога мъж?

Тя набра смелост й се опита да се отблъсне от него.

— Мистър Басалино… моля ви… причинявате ми болка. Пуснете ме.

Той я пусна изведнъж.

— Знаеш ли какво искам да направя? — каза той с дрезгав глас. — Знаеш ли какво, миличка?

Тя кимна, свеждайки поглед.

— Ще отидем в твоята стая — каза той пресипнал. — Никой няма да разбере. Правила ли си го някога?

Надяваше се тя да каже не. Не беше имал девица след Анна Мария. Всъщност, всичките други жени, с които беше го правил, бяха проститутки.

— Не съм девствена — каза тя и по-нататък репетираните слова полетяха свободно от устата й. — Веднъж, когато бях много млада — едва на дванайсет — вторият ми баща влезе в моята стая. Беше пиян. Не разбрах какво прави. След това родих дете. Оттогава не съм имала никой.

Франк изслуша информацията, без да проговори. Тя го подтикна към действие и не го трогна ни най-малко. Станало някога с някакъв пиян роднина, това нямаше никакво значение, помисли си той. И била само на дванайсет години.