Тя се вслуша в Маргарит и разбра, че думите й имат голям смисъл. Защо да си губи времето в мрачни размишления за миналото, когато бъдещето беше именно това, което имаше смисъл?

Без дори да разбере как стана, роди детето на Лари Болдинг — едно мъничко момиченце. Били Експрес предложи тя да се върне отново при него и предишните си деца. Тя не искаше да живее повече така и му каза. Освен това му каза, че иска децата й да дойдат да живеят при нея. Били отказа и заяви, че децата ще останат при него.

Този сблъсък на двете решителни желания доведе до дълго проточила се битка из съдебните зали, която Рио накрая спечели. Взе децата при себе си въпреки публичните оскърбления, с които Били постоянно се нахвърляше срещу нея. Били беше вбесен.

Скамейката на свидетелите беше пълна с хора на Били, които ставаха последователно и свидетелстваха каква лоша майка била тя — всичките му така наречени приятели, цялото му обкръжение и майка му.

Единственият свидетел от нейна страна беше Маргарит Лоурънс Браун, която я защити достойно и накрая тя получи своите деца.

Получи се пикантен съдебен процес. Вестниците и клюките се стопиха от удоволствие да отразяват всяка минута от него.

След всичко това Рио беше залята от филмови сценарии. Всеки имаше план, за който тя щеше да е чудесна.

Скоро пак започна работа и повече не обърна поглед назад.

Сега се намираше в Лондон и беше тук с една-единствена цел.

Анджело Басалино и отмъщението.

Щеше да го унищожи точно както тя си знаеше.

11.

Въпреки че бяха стари приятели, Боско Сам си искаше парите обратно, и то с лихва, а Дъки К. Уилямс просто ги нямаше.

Дъки се мотаеше из Ню Йорк; все още живееше в апартамента, който бе споделял с Маргарит, и продължаваше да мисли за нейното убийство.

— Хайде, човече, трябва да се върнеш към работата си — умоляваше го ежедневно неговият мениджър.

— Отмени всичко — му каза Дъки. — Ще поседя така още известно време, докато ми се оправи главата. — Убийството на Маргарит беше оставило дълбока празнота в живота му. Не можеше да се примири с нейната смърт.

Отмени всичките си професионални контакти, едно турне в Европа и серия от записи за нов албум.

Няколко рекламни агенти го заплашиха с даване под съд.

Дъки не искаше да знае.

— Майната им — беше единствения му коментар. Вече не правеше никакви пари, а хонорарите, идващи от продажбите на грамофонни плочи, отиваха право в джоба на първата му бивша жена и двете „бивши деца“. Наричаше ги бивши деца, тъй като съпругата му — червенокосата кучка — беше успяла да получи разпореждане на съда, което му забраняваше да се вижда с тях.

Боско Сам нямаше намерение да се отказва.

— Искам си парите — казваше той ден след ден с все по-заплашителен тон. — Ако беше някой друг, а не ти, Дъки…

Двамата бяха учили в едно училище, което бяха завършили много трудно, и се познаваха отдавна.

— Хайде да се срещнем — предложи Дъки, премисляйки бързо. — Навярно ще можем да се споразумеем.

— Да-а, да го направим. — Последва злокобна пауза. — Докато още си жив.

Срещнаха се в зоологическата градина. Боско Сам винаги мислеше за своята сигурност: всичките му важни срещи се провеждаха на обществени места.

— Може да се нахвърлят върху мен за автографи — оплака се Дъки. Но беше суха и прохладна октомврийска утрин и зоологическата градина в Сентръл Парк беше почти безлюдна.

Едва ли можеха да се нарекат неподозрителна двойка — Дъки, с неговото непромокаемо палто от норка, дълго до прасците, с подплата и колан, ботуши и огромни слънчеви очила и Боско Сам, мъж с палто от камилска вълна, тежък триста паунда40, с проблеми при всяко свое движение и поза.

— Шибан парк — рече Боско Сам. — Но май става за сериозни сделки. Да видим сега твойто предложение.

— Ето така ще стане всичко — рече Дъки, когато застанаха пред клетката на маймуните. — Из улиците се носи слух, че ти и бандата Краун се готвите да се прегърнете и затанцувате заедно. Да заиграете мило под звуците на соул музика и да изпързаляте Франк Басалино да скубе само дребните риби. Прекрасно. Хич няма да се изпотите от напрежение. Но как ще ти се стори, ако ти кажа, че аз бих се заел със скубането? Ама истинско скубане. И то на Франк, братята му, Енцо. Целия чувал с лайна Басалино.

— Ти? — каза Боско Сам и започна да се смее.

— Исусе! Звучиш като слонска пръдня!

Боско сам започна да се тресе от още по-силен смях.

— Слушай, човече — продължи Дъки. — Не снасям лайна по главата ти, чуваш ли какво? Говоря ти сериозно. Двестата бона — ще останеш без тях. Но ръцете ти ще са чисти. Няма да ти заври отвътре да ти тропат по твоята врата. Никой няма да знае за малкото ни споразумение, освен ти и аз. Е, трогнах ли те, братле?

— Да-а — отвърна Боско Сам замислено. — Да-а…

— Всичко ще е спокойно. Ти само чакай и гледай. И с тоя твой напудрен задник никой няма да заподозре нищо.

Боско Сам започна пак да се смее:

— Ама че си се отракал. Голяма, шибана музикална звезда, а си хитър като пуерториканска лисица.

— Хей, ще напиша една-две песни и ще ги изпея на сватбата на дъщеря ти.

— Та хлапето е само на десет.

— Тогава ще съм ти на разположение, когато ти потрябвам. Какво ще кажеш? Разбрахме ли се за играта или какво?

— Да-а. Нека бъде така. Защо, майната му, да не бъде? Познаваме се от толкоз време. Но само запомни — искам резултати, или никаква сделка. Ясно ли е?

— Окей.

— Кой ще използваш?

— Аз си знам.

Боско Сам се изплю на тревата:

— Ако имаш ум в главата, ще използваш Лерой Джизъс Боолз. Ще ти излезе скъпичко, но тоя черен нехранимайко не познава никакъв страх и затова му викаме Черните Топки!

Една от маймуните изкряска силно.

— Майната му! — възкликна Боско Сам. — Тая шибана маймуна току-що ме напика целия!

— За късмет е — рече Дъки, опитвайки се да сдържи лицето си спокойно.

— Така да е — избоботи Боско Сам, — или кокалите ти ще бъдат проклети строшени шибани кокали.

12.

Въздействието на Лара върху Ник беше бавно, но смъртоносно.

Двамата се срещнаха отново на партито на Джийнет и Ник, дадено в нейно име, и после пак по време на прожекция на нов филм с Дъстин Хофман.

Лара се виждаше със Сами Албърт, но продължаваше да се стреми да се отърве от него, защото да се обвързва сексуално с него беше отклонение, от което не се нуждаеше.

По нейно предложение Сами покани Ейприл и Ник на вечеря в ресторант „Бистро“.

Сами си помисли тайно, че сега е настъпила дългоочакваната нощ и беше в силно приповдигнато настроение.

Лара си облече костюм от „Ив Сен Лоран“ с черно кадифено сако, мъжка кройка, с блуза от шифон41 с висока яка, която, когато се вгледаш по-отблизо, беше достатъчно прозрачна. Отдолу нямаше сутиен и ефектът беше невероятно секси, защото когато се помръднеше, сакото също се помръдваше, излагаше за момент на показ каквото трябва и после пак се затваряше.

— Ту ги зърнеш, ту ти се изгубят от поглед — обяви гордо Сами преди да седнат.

По средата на вечерята Ник и Ейприл започнаха да се карат шепнешком, защото не искаха никой да чуе аргументите им, тъй като над всичко Ейприл не искаше да погубва имиджа си като разголи ревнивата си черта от характера.

Но шампанското, което Сами беше настоял да опитат, оказваше своето влияние.

— За бога, махни си очите от проклетите й цици! — изсъска гневно Ейприл на Ник.

Ник, който се стараеше с усилие да не гледа и да изглежда съвсем естествено, остана оскърбен.

— Успокой се, Ейприл — промърмори той. — Не се прави на глупачка.

— Успокой се — имитира го тя. — Но с кого си мислиш, че разговаряш ти, малкия?

— Говоря с теб и, по дяволите, достатъчно пи. — Сграбчи китката й, когато тя вдигна чашата си.

Побесняла, тя се опита да отхвърли ръката му и шампанското се разплиска отпред на роклята й.

— Ох, скъпа. — Лара беше първата, която се протегна със салфетка и започна да попива. — Не мисля, че ще остане петно.

— Нищо, това е един стар парцал — рече Ейприл, възвръщайки самообладание и отпъждайки внимателно Лара. — Ник, скъпи, толкова си непохватен.

След това тя обърна гръб и на двамата и започна да разговаря със Сами. Лара хвърли поглед към Ник и се усмихна съчувствено. В отговор той й се ухили и отново остави погледа си да падне за секунда върху гърдите й. Щом щеше да бъде обвиняван, поне да имаше за какво.

Тя продължаваше да го гледа в очите, нейните зелени очи потъваха дълбоко в него с любопитен поглед.

Внезапно той почувства, че в панталона му става много тясно — чувство, което отдавна се беше научил да контролира. Господи, това момиче беше нещо страхотно, помисли си той — та тя му се слагаше съвсем недвусмислено. През годината, в която бе с Ейприл, се беше възползвал от шанса си само два пъти. Веднъж, когато беше в командировка до Вегас — с една безлична шоугърла с невероятни крака. И втория път — с една червенокоска, с която се беше запознал на една пейка по време на редките си свободни следобеди. Нито една от двете не беше разбрала кой беше той в действителност или въобще нещо за него. Така отсъстваше риска Ейприл някога да узнае.