Sara Shepard - Убиец

Ариа кимна замислено.

— Но какво трябва да означава това?

Хана поклати трескаво глава. Диджеят включи цветомузиката и по лицето й започнаха да пробягват сенки.

— Ами ако Уайлдън също е успял да се сдобие с пропуск? Ами ако е ходил в Поконос, за да шпионира Али? Ами ако… ами ако е изпитвал някакво извратено влечение към нея, много по-изчанчено от това на Иън? Не смятате ли, че напоследък се държи много странно? Побърза да арестува Иън веднага, щом Спенсър спомена за своето — нека бъдем честни — доста несигурно доказателство. Ами ако самият той крие нещо? Ами ако той го е направил?

Ариа размаха ръце, опитвайки се да спре Хана.

— Но Уайлдън би могъл да вземе пропуска от Джейсън. Знаеше ли, че двамата са били приятели?

Ъгълчетата на Ханините устни увиснаха надолу. Емили притисна ръка към гърдите си.

— Знам, че може да ви прозвучи странно — призна Ариа. — Днес получих имейл от Джейсън, който ме канеше да се срещнем в къщата на родителите му в Ярмът. Отидох, но той не си беше вкъщи. Въобще не ми е изпращал есемес — някой друг го беше направил. Най-вероятно А. Но докато го чаках в апартамента му, намерих един стар годишник на Джейсън от горните класове. Уайлдън беше написал посвещение под снимката на Иън. Беше нарисувал стрелка към главата му и беше добавил: Не мога да повярвам какво е направил онзи задник. Предложението ми остава в сила.

Емили притисна ръка към устата си и зениците й се разшириха. Хана се надигна на пръсти и обхвана главата си с ръце.

— Абсолютно си права. Те бяха приятели. Онази черна кола, за която споменах? Старата машина, с която Уайлдън се придвижваше? Виждала съм я и друг път. Помните ли деня, в който обявиха старта на „Капсулата на времето“? Стояхме в двора на училището и Иън каза, че е готов да убие Али, за да вземе нейното късче от знамето? Тогава се появи Джейсън и двамата с Иън се скараха. След това Джейсън…

— … се качи в една черна кола — прошепна Ариа, спомняйки си онзи ден.

— И каза „тръгвай“. — Гласът на Емили беше съвсем тих. Тя измъкна телефона си и започна да разглежда снимките. — Връзва се и с това. — Тя им показа снимката, която вече бяха виждали — онази същата, в която Уайлдън излизаше от изповедалнята с виновно изражение на лицето. Явно всеки има нещо за криене, нали?

— Много е странно, че А. ни праща разни неща, които… имат смисъл — промърмори Ариа.

— Да, това не е типично за него — съгласи се Хана.

— Ами ако А. съвсем не е зъл? — изсъска Емили. — Ами ако се опитва да помогне?

Хана изсумтя.

— Да бе. Да помогнем на А… или той ще ни съсипе живота.

Диджеят изгаси цветомузиката и пусна ново денс парче. Гостите се струпаха на дансинга. Родителите вдигаха тостове за новия хотел, където можеха да се измъкват през уикендите. Ариа дори забеляза в другия край на залата господин и госпожа Дилорентис да разговарят със семейство Бейърс, сякаш нищо не се е случило.

Тя погледна към дневника в ръцете на Емили. Майката и бащата на Джейсън може би го бяха пращали на психиатър години наред, като го пазеха в дълбока тайна. Може да криеха и други неща за него. Днес Джейсън беше ужасно ядосан. Възможно ли е той да е от онези хора, които умело прикриват гнева си, които изглеждат толкова мили и нежни, докато внезапно не… изригнат? Може би Уайлдън също беше от този тип хора.

— Ами ако Джейсън е разбрал, че Али и Иън са се срещали тайно? — предположи Ариа. — Онзи ден, когато се приближи до Иън и Али в двора, той се държа много покровителствено към нея, сякаш знаеше, че нещо става. Може би точно това е имал предвид Уайлдън, като е написал: Не мога да повярвам какво е направил онзи задник. Според мен един по-голям брат би убил наглеца, който се възползва от сестра му.

Хана кръстоса крака и сбърчи замислено чело.

— В съобщенията си по месинджъра Иън каза, че те искат да го наранят. Ами ако те са Уайлдън и Джейсън?

— Да, но Иън намекна, че онези, които са го накарали да напусне града, са отговорни — обади се Емили. — Това би трябвало да означава…

— Че Джейсън и Уайлдън имат нещо общо с убийството на Али — прошепна Хана. — Може да е било нещастен случай. Може да се е случило нещо ужасно, което не са планирали.

Ариа усети, че й се повдига. Възможно ли беше това? Тя погледна приятелките си.

— Единственият човек, който знае истината, е Иън. Смятате ли, че бихме могли да разговаряме с него в месинджъра? Смятате ли, че ще се съгласи да ни каже?

Те се спогледаха напрегнато, без да са сигурни как точно да постъпят. Басът дънеше от тонколоните. Миризмата на печени скариди и филе миньон се носеше във въздуха и караше вегетарианския стомах на Ариа да се свива спазматично. Тя въздъхна тежко. Очите й се спряха върху късчето знаме на Хана, което беше завързано за дръжката на чантичката й. Тя посочи с пръст към черното петно в единия край, спомняйки си какво беше обяснила Хана на партито на Мередит.

— Защо си нарисувала манга жаба на знамето си?

Хана примигна, сякаш внезапната смята на темата я беше объркала. След това разгъна късчето плат и им го показа цялото. Там имаше още логото на Шанел, състезателка по хокей на трева и инициалите на Луи Вюитон.

— В памет на Али го украсих с нещата, които тя беше нарисувала на своето знаме.

Ариа загриза нокътя на палеца си.

— Хана, Али не е рисувала манга жаба на знамето си.

Хана я погледна изненадана.

— Напротив. Още тогава се прибрах у дома и си записах всичко, което ни каза тогава.

Ариа усети как я побиват тръпки.

— Не е рисувала манга жаба — възрази тя. — Не е рисувала никакви животни.

Хана започна да примигва учестено и лицето й пребледня. Емили прибра кичур коса зад ухото си и я погледна разтревожено.

— А ти откъде знаеш?

Стомахът на Ариа се сви. Почувства се по същия начин, както когато беше още шестгодишна и пожела да се повози на гигантския ролъркостър в увеселителния парк „Голямото приключение“. Баща й я настани на седалката, сложи й предпазния колан и спусна голямата желязна преграда пред гърдите й. И въпреки това, тъкмо когато влакчето потегли, тя беше обзета от силна паника. Започна да пищи и принуди техника да спре машината, за да слезе.

Приятелките й я гледаха очаквателно. Колкото и да не й се искаше, просто трябваше да им признае истината. Тя си пое дълбоко дъх.

— В онзи ден, когато се опитахме да откраднем знаменцето на Али, аз тръгнах да се прибирам напряко през гората. Срещу мен се приближаваше някой. Беше… Джейсън. И… ами… носеше знаменцето на Али. Преди да осъзная какво става, той ми го пъхна в ръцете. Не ми обясни защо. Знаех, че трябва да й го върна, но си помислих, че може би Джейсън не би искал да го правя. Реших, че сигурно е имал причина да го открадне. Може би е помислил, че не е правилно да го намери толкова лесно. Или може би се е притеснил от онова, което Иън й каза няколко дни по-рано пред столовата — че е готов да я убие, за да го вземе. А може и да ме е харесвал…

Емили изсумтя. Тя посочи към дневника, който беше взела от кабинета на втория етаж.

— А може би го е взел, защото е имал проблеми.

— Тогава не знаех какво да мисля — възрази Ариа.

— И реши да излъжеш Али? — сопна й се Емили.

Ариа изпъшка. Знаеше, че Емили ще реагира точно така.

— Али също ни лъжеше! — извика тя. — Всички криехме тайни една от друга. С какво това е по-различно?

Емили сви рамене и погледна встрани.

— Смятах да го върна на Али, наистина — продължи уморено Ариа. — Но след това станахме приятелки. С течение на времето при мисълта, че трябва да й го върна, се чувствах все по-неловко. Не знаех какво да правя. — Тя посочи знаменцето на Хана. — Не съм го поглеждала от деня, в който го получих, но се кълна, че на него нямаше жаба.

Хана повдигна шава.

— Чакай малко. Знаменцето още ли е у теб?

Ариа кимна.

— От години го държа в една стара кутия от обувки в гардероба. Когато се преместих в къщата на баща ми, отново я видях. Но не я отворих.

Лицето на Хана пребледня.

— Тази сутрин сънувах деня, в който се опитахме да откраднем знаменцето на Али. Трябва да го видя.

Ариа понечи да възрази, когато изведнъж усети леко трептене върху бедрото си. Мобилният й телефон звънеше.

— Момент само — промърмори тя, поглеждайки към дисплея. — Имам нов есемес.

Чантичката на Емили започна да жужи.

— Аз също — прошепна тя. Двете се спогледаха. Айфонът на Хана мълчеше, но тя се наведе към нокията на Емили. Ариа погледна телефона си и натисна бутона за четене.

Ариа вдигна глава и ги погледна озадачено.