Sara Shepard - Убиец

Хотел „Радли“ беше пълен с гости, фотографи и персонал. Хана и Майк навлязоха в автомобилната алея, спряха и дадоха ключовете на момчето за паркиране. Щом излезе от колата, Хана веднага забеляза очарователните тухлени тротоари, скованото от лед езерце в средата на задната поляна и големите каменни стълби, които водеха към величествената дървена врата.

Когато двамата с Майк влязоха в голямата зала, Хана се удиви още повече. Тема на партито беше Дворецът Версай и фоайето на хотела беше украсено с копринени гоблени и кристални полилеи, картини в позлатени рамки и натруфени диванчета. Стената в дъното беше покрита с огромна фреска, отразяваща някаква митологична сцена, а встрани Хана забеляза Залата с огледалата, също като в истинския Версай. От дясната й страна се намираше тронната зала, в която беше поставен висок кралски стол с пурпурни кадифени възглавнички. Гостите се бяха събрали около бара и разговаряха на групички. На подиума беше разположен оркестър, а вляво се намираха рецепцията, асансьорите и дискретна табелка, указваща пътя до спа центъра и тоалетните.

— Ау! — въздъхна Хана. Това беше нейният тип хотел.

— Да, става — рече Майк, потискайки прозявката си.

Той се беше издокарал с лъскав черен смокинг. Тъмната му коса беше прибрана зад ушите, разкривайки изсечените му скули. Всеки път, когато Хана го поглеждаше, ръцете и краката й омекваха. И за нейна голяма изненада, тя продължаваше да изпитва тъга. Една победителка не би трябвало да се чувства така.

Край тях мина сервитьор в бял костюм.

— Отивам да взема питиета — каза Хана, пропъждайки меланхолията си. Тя се приближи до бара и се нареди на опашката зад господин и госпожа Кан, които възторжено обсъждаха кои от изложените картини искат да купят. Вниманието й беше привлечено от проблясък на руса коса в другия край на залата. Там стоеше госпожа Дилорентис, потънала в разговор с някакъв среброкос мъж, облечен в смокинг. Той направи широк жест с ръка, сочейки балкона, извитите колони, полилеите, коридора към спа центъра и стаите за гости. Госпожа Дилорентис кимна и се усмихна, но усмивката й изглеждаше пресилена. Хана потрепери. Присъствието на майката на Али я караше да се чувства неспокойна. Все едно виждаше призрак.

Барманът се прокашля. Хана се обърна и си поръча мартини. Докато мъжът го приготвяше, тя се обърна и се вдигна на пръсти, оглеждайки се за Майк. Когато най-накрая го забеляза, той стоеше в ъгъла до една гигантска абстрактна картина, заедно с Ноъл, Мейсън и няколко момичета. Хана погледна с присвити очи красивото момиче, което му шепнеше в ухото. Кейт.

Доведената й сестра беше облечена в дълга до петите тъмносиня рокля и носеше обувки с високи токове. Наоми и Райли стояха от двете й страни — и двете носеха ултракъси черни роклички. Хана сграбчи мартинито си и се стрелна през залата, разплисквайки коктейла по пода. Тя се приближи до Майк и силно го тупна по рамото.

— Здрасти — рече Майк с невинно изражение на лицето. Кейт, Наоми и Райли я погледнаха, ухилени до уши.

Хана усети как кожата й се сбръчква. Тя хвана Майк за ръката и ги погледна.

— Чухте ли вече, момичета? Двамата с Майк ще бъдем заедно на бала.

Наоми и Райли я погледнаха объркано. Усмивката на Кейт увехна.

— На бала ли?

— Аха — пропя Хана и погали късчето от знамето, което беше завързала за златната верижка на своята чантичка „Шанел“.

Ноъл Кан тупна Майк по гърба.

— Супер.

Майк сви рамене, сякаш от самото начало беше очаквал Хана да го покани.

— Искам още една чаша „Йегер“ — каза той и тримата с Ноъл и Мейсън тръгнаха към бара, като леко се побутваха.

Оркестърът засвири валс и неколцина позастарели гости, които единствени знаеха какво е това, се впуснаха в танц. Хана сложи ръце на хълбоците си и се усмихна самодоволно на Кейт.

— И така! Кой е победителят?

Кейт подгъна коляно.

— Боже, Хана! — Тя избухна в смях. — Ти наистина ли го покани на бала?

Хана завъртя очи.

— Горката. Не си свикнала да губиш. Но трябва да приемеш фактите такива, каквито са.

Кейт яростно поклати глава.

— Нищо не разбираш. Всъщност аз дори не го харесвам!

Хана издаде пърпорещ звук с устните си.

— Харесваш го толкова, колкото и аз.

Кейт наведе брадичка.

— Така ли? — Тя скръсти ръце на гърдите си. — Просто исках да видя дали веднага ще хукнеш след някой, когото смяташ, че харесвам. Стана за смях, Хана. Всички знаехме за този номер.

Наоми се изкиска. Райли изду устни, опитвайки се да не избухне в смях. Хана примигна объркана. Сериозно ли говореше Кейт? Наистина ли Хана беше обект на шега?

Лицето на Кейт омекна.

— О, успокой се. Приеми го като отплата за онази история с херпеса и вече сме квит! Защо не купонясваш с нас? В Залата с огледалата има няколко страхотни момчета от училището в Бренмънт.

Тя я прегърна през кръста, но Хана се отдръпна. Защо Кейт се държеше толкова мило? Как така това се оказа разплата за историята с херпеса? Хана трябваше да разкаже на всички, че Кейт има херпес. Ако не го беше направила, Кейт щеше да разкаже на всички за нейния проблем с повръщането.

Внезапно Хана си спомни колко смаяна изглеждаше Кейт, когато тя изтърси пред всички за херпеса. Беше погледнала Хана толкова безпомощно, сякаш беше заслепена от предателството. Възможно ли е Кейт въобще да не е възнамерявала да разкаже тайната на Хана? Възможно ли е онова, което й беше казал баща й — че Кейт иска да са приятелки — да се окаже истина?

Но не. Не.

Хана се обърна към Кейт.

— Ти искаше Майк, но го получих аз.

Произнесе го по-силно, отколкото беше възнамерявала. Неколцина гости се спряха и ги погледнаха. Един як мъж, облечен със смокинг, най-вероятно бияч, погледна предупредително Хана.

Кейт сложи ръка на хълбока си.

— Наистина ли искаш да бъде така?

Хана поклати глава.

— Аз спечелих! — извика тя. — Ти загуби!

Кейт погледна над рамото й и изражението на лицето й се промени. Хана се обърна. Майк държеше в ръцете си две мартинита — едно за него и едно за нея. Очите му бяха наситено сини. По начина, по който я погледна, веднага стана ясно, че той разбира много добре какво се е случило току-що. Преди Хана да успее да каже нещо, той внимателно остави питието до полупразната й чаша и се обърна, без да каже нищо. Изпъна рамене и се изгуби в тълпата.

— Майк! — извика след него Хана. Събра полите на роклята си и се затича. Майк си мислеше, че тя само се е преструвала, че го харесва… но може би съвсем не беше така. Той беше забавен и естествен. Може би беше по-добър от всички момчета, с които беше излизала досега. Това обясняваше защо всеки път, когато се намираше край нея, тя усещаше как в гърдите й пърхат пеперуди, защо се усмихваше замаяно всеки път, когато й изпращаше есемес, защо сърцето й заби лудо, когато едва не се целунаха пред входната врата. Обясняваше защо Хана нямаше настроение тази вечер — тя не искаше играта с Майк да свърши.

Стигна до края на залата и започна трескаво да се оглежда, но той не се виждаше никъде.