Sara Shepard - Убиец

Есемесът беше от Емили.

Хана пусна телефона обратно в джоба си и прехапа устни. Знаеше, че трябва да се обади на Емили — и да й каже за странното поведение на Уайлдън, докато я караше към къщи предишния ден — но точно сега беше заета. Сети се за съня си от сутринта. Какво се опитваше да й подскаже съзнанието й? Знаеше ли Али къде се намира знамето й? Възможно ли е на него да е нарисувано нещо, което да им подскаже какво се е случило с нея? Освен това Али каза: Понякога не забелязвам, че пея, очаквайки от Хана да знае какво означава това. Дали беше нещо, което Али обичаше да казва, или пък нещо, което някой е казвал на Али? Хана не можеше да си спомни. Припомни си дори случайните личности в живота на Али, като онзи студент от Холандия, който й беше подарил дървено сабо в знак на своята привързаност, младежът с джетовете в Поконос, който винаги „затопляше седалката специално за нея“, или пък господин Солт, единственият мъж-библиотекар, който винаги казваше на Али, че ако иска да прочете „Хари Потър“, той ще й донесе своето специално издание — бляк! Хана не се сещаше някой да е казвал нещо за пеене. Въпреки това фразата й звучеше някак познато, но беше напълно възможно да я е чула в някой от тъпите сериали на Кейт, или да я е прочела върху някой стикер.

Техно музиката във фитнес клуба й проглуши ушите още преди да отвори входната врата. Едно момиче с розово бюстие и черни панталони за йога се появи иззад гишето.

— Добре дошли във „Филаделфийския спортен клуб“! — пропя тя. — Бихте ли се записали, моля? — Тя протегна към Хана някакво приспособление, което приличаше на четец на членски карти.

— Аз съм просто посетител — отвърна Хана.

— О! — Момичето имаше големи немигащи очи, кръгло лице и замаяно изражение. Тя напомняше на Хана за куклата на съседките й близначки. — Тогава ще попълните ли формуляра за посетители? — изчурулика. — Цената е десет долара за цял ден.

— Не, благодаря! — пропя Хана и я подмина. Тя никога, в никакъв случай, нямаше да плати, за да използва тази дупка. Момичето извика нещо възмутено, но Хана не се обърна. Високите й токчета потракваха по коридора, който минаваше покрай магазина за спортни стоки и широките рафтове, върху които съхраняваха кърпите. Хана ги изгледа високомерно. В тази дупка дори нямаше място за отдих! Нищо чудно хората дори да пикаеха под душовете.

Басът от тонколоните проглушаваше ушите й. В другия край на залата едно момиче с изпъкнали вени на ръцете караше като полудяло крос тренажора. Някакво момче с мокра къдрава коса попиваше потта си. В далечината се чуваше потракването на щанги. И естествено, целият отбор по лакрос се въртеше около тях. Ноъл вдигаше гирички пред огледалото и се възхищаваше на себе си. Джеймс Фрийд кривеше лице върху балансиращия тренажор, а Майк Монтгомъри се беше опънал върху лежанката, готов да оттласне щангата.

Джакпот.

Хана изчака Майк да снижи щангата към гърдите си, приближи се и прогони Мейсън Байърс, който му асистираше.

— Аз ще поема оттук. — След това се наведе над Майк и се усмихна.

Той се ококори.

— Хана!

— Здрасти — каза хладно тя.

Майк започна да вдига щангата, за да я остави върху стойката й, но Хана го спря.

— Не бързай толкова — каза тя. — Първо трябва да обсъдим нещо.

По челото на Майк изби пот и ръцете му започнаха да треперят.

— Какво?

Хана отметна косата си назад.

— Така. Ако искаш да излизаш с мен, няма да излизаш с никой друг. Включително Кейт.

Майк изпъшка. Бицепсите му започнаха да потреперват. Той я погледна умолително.

— Моля те. Ще я изпусна на гърдите си. — Лицето му започна да почервенява.

Хана издаде цъкащ звук.

— Мислех, че си по-силен.

— Моля те — проплака Майк.

— Първо ми обещай — настоя Хана. Тя се наведе напред още малко, разкривайки част от деколтето си.

Очите на Майк се плъзнаха встрани. Вените на врата му пулсираха.

— Кейт ме покани на партито още преди да разбера, че искаш да си ми единствената. Вече не мога да се отметна от дадената дума.

— Напротив, можеш — изръмжа Хана. — Лесна работа.

— Имам идея — изпъшка Майк. — Нека да оставя щангата и ще ти я кажа.

Хана отстъпи встрани и му позволи да остави щангата на стойката. Той въздъхна тежко, седна и се протегна. Хана се изненада от мускулестите му ръце. Беше абсолютно права, когато предишния ден беше предположила, че Майк ще изглежда под душа много по-добре от полицай Уайлдън.

Тя постла една кърпа върху лежанката до него и седна.

— Така. Казвай.

Майк грабна кърпата, която лежеше на пода но него и избърса лицето си.

— Мога да бъда подкупен, ако те интересува. Ако направиш нещо за мен, мога да откажа на Кейт.

— Какво искаш?

— Знамето ти.

— Няма начин. — Тя поклати глава.

— Добре, тогава искам да дойда с теб на бала — каза Майк.

Хана зяпна изненадано.

— До бала има четири месеца.

— Хей, човек трябва отсега да си уреди дамата — сви рамене Майк. — Така ще имам време да намеря идеалния чифт обувки. — Той запърха женствено с мигли.

Хана потърка врата си с ръка, опитвайки се да пренебрегне останалите момчета от отбора по лакрос, които й подвикваха и мяукаха от съседните уреди. Щом Майк иска да отиде с Хана на бала, това означава, че повече харесва нея, нали? Което означаваше, че е спечелила. Устните й се разтеглиха в усмивка Така ти се пада, кучко. Нямаше търпение да види лицето на Кейт, когато й кажеше това.

— Добре — каза тя. — Ще дойдеш с мен на бала.

— Чудничко — каза Майк. Той погледна към мократа си тениска. — Ще ми се да те напрегръщам здраво, но не ми се иска да те измокря цялата с пот.

— Грациас — усмихна се предвзето Хана и завъртя очи. След това тръгна бавно да излиза от залата, поклащайки предизвикателно хълбоци. — Ще те взема довечера в осем — извика тя през рамо. — Сам.

Момичето с кукленското лице чакаше Хана до гишето. До нея стоеше плешив мъж с татуирани бицепси и гигантски мустаци.

— Госпожице, ако искате да използвате уредите, трябва да платите такса за посетител — каза колебливо момичето. Бузите й бяха със същия цвят като червената лента на челото й. — Ако не желаете да го направите, тогава…

— Приключих тук — отряза я Хана и ги заобиколи. Момичето и биячът се обърнаха след нея и я изпратиха с погледи, без да помръднат от местата си. Никой не се осмели да я спре. Защото тя беше Хана Мерин. И беше неудържимо, невероятно великолепна.