— Знаеш ли кои са тези?

— Лед Цепелин — отвърна безизразно Хана. Бившето гадже на Хана, Шон Ейкърд, се беше опитал да влезе в една група миналото лято, но реши, че са твърде мрачни за чистия му, непорочен слух. Веждите на Майк се стрелнаха изненадано нагоре. — Какво, да не мислиш, че слушам Майли Сайръс? — сопна му се тя. — Или Джонас брадърс? — Всъщност Кейт слушаше Джонас брадърс. Както и разните бродуейски музики.

Когато стигнаха до мола, и двамата пееха текста на „Dazed and Confused“. Майк знаеше наизуст всеки ред и дори направи драматично китарно соло, което накара Хана да се превива от смях.

Паркингът беше претъпкан. Вляво се намираше „Хоум Депо“, вратите на „Блумингдейл“ бяха в средата, а висшата мода — с магазини като „Луи Вюитон“ и „Джими Чо“ — се кипреше вдясно. Когато излязоха на чистия нощен въздух, Хана чу как някой изпъшка. Един мъж стоеше до бялата си кола на паркинга на „Хоум Депо“ и се опитваше да качи нещо, което приличаше на резервоар с пропан-бутан в багажника на колата си. Когато се отмести встрани, тя забеляза надписа на вратите. Полиция Роузууд. Мъжът имаше ъгловато чене и остър нос. Изпод черната му вълнена шапка стърчеше кичур тъмна коса.

Уайлдън?

Хана го наблюдаваше как вдига втори резервоар, опитвайки се да го нагласи до първия. Какво, да не би у тях да нямаше нормално отопление? Зачуди се дали да не му махне с ръка, но след това бързо се извърна. Уайлдън беше заявил пред пресата, че те са си измислили за трупа на Иън в гората. Беше настроил целия град срещу тях. Задник.

— Да вървим — каза тя на Майк, като за последен път погледна към Уайлдън. Той беше затворил багажника и говореше по телефона си напрегнато. Хана се сети за времето преди няколко месеца, когато той ходеше с майка й. Беше преспал у тях и на сутринта Хана чу шепот в коридора. Когато надникна навън, видя Уайлдън да стои напрегнат до прозореца, загледан в двора. Гласът му беше прегракнал и суров. С кого говореше, по дяволите? Да не беше сомнамбул? Хана се върна в леглото, преди да успее да я забележи.

Всъщност какво намираше майка й в този тип? Уайлдън беше сладък, но не чак толкова. Когато Хана се засече с него в банята, той дори не изглеждаше впечатляващо полугол. Хана въобще не си падаше по Майк, нали така, но въпреки това смяташе, че щеше да изглежда много по-апетитно по хавлия.

* * *

„Отър“, любимият бутик на Хана, се намираше между „Картие“ и „Луи Вюитон“. Тя влетя вътре, вдъхвайки дълбоко аромата на свещите „Диптик“. От уредбата се лееше песен на Фърги, а пред нея се редуваха рафтове с облекла на Катрин Маландрино, Нанет Лепър и Москино. Тя въздъхна блажено. Кожените якета бяха блестящи и лъскави. Копринените рокли и прозрачните големи шалове заслепяваха със златните си нишки. Саша, едната от продавачките, я забеляза и й махна. Хана беше една от най-почитаните клиентки на „Отър“.

Тя веднага избра няколко неща, наслаждавайки се на звука, който издаваха дървените закачалки, когато се удряха една в друга.

— Искаш ли да ги отнеса в пробната ти? — разнесе се зад гърба и превзет глас. Хана се обърна. Майк стоеше до нея. — Вече ти избрах една и отнесох в нея някои неща, които подбрах специално за теб — добави той.

Хана отстъпи назад.

— Избрал си дрехи за мен? — Това трябваше да се види. Тя се отправи към пробната, чиято плюшена завеса беше дръпната встрани. На закачалката до огледалото висяха няколко неща. Едното бяха черни кожени панталони с висока талия. Следващото беше подчертаваща фигурата туника е дълбоко V-образно деколте и големи цепки отстрани. До тях висяха няколко сутиена „Уондърбра“ и бикини-прашки.

Хана се обърна към Майк и завъртя очи.

— Добър опит, но по-скоро адът ще замръзне, отколкото аз да облека тези неща. — Тя отново погледна кожените панталони. Интересно, Майк смяташе, че тя носи номер нула.

Лицето му увехна.

— Няма ли поне да премериш бельото?

— Не и пред теб — подразни го Хана. — Ще трябва да използваш въображението си. — Докато дърпаше завесата, не се сдържа и се усмихна. Майк заслужаваше няколко точки заради проявената изобретателност.

Тя остави велурената си чанта на малката кожена табуретка и приглади знаменцето от „Капсулата на времето“, което беше завързала за едната й дръжка. След известни размишления Хана реши в памет на Али да го украси така, както го беше направила приятелката й в шести клас. Логото на Шанел се кипреше до манга жабата. Една състезателка по хокей на трева вкарваше топката в инициалите на „Луи Вюитон“. Хана беше доста доволна от резултата.

Тя се обърна, съблече пуловера си, разкопча сутиена, свали ципа на панталоните си и ги изрита встрани. Докато се протягаше за първата рокля, завесата изведнъж се раздели. Майк подаде глава през процепа.

Хана тихо изписка и покри гърдите си с ръце.

— Какво правиш, по дяволите? — изписка тя.

— Опа! — изрева Майк. — Мамка му. Извинявай, Хана. Помислих си, че това е тоалетната. Това място прилича на лабиринт! — Очите му се спряха върху цепката на бюста й. След това погледът му се плъзна към оскъдното й дантелено бельо.

— Махай се! — изрева Хана и го ритна с голия си крак. Няколко минути по-късно тя излезе от пробната, преметнала една от роклите през ръка. Майк се беше настанил на фотьойла до голямото трикрило огледало. Приличаше на малко лошо кученце, което току-що беше сдъвкало чехлите на господаря си.

— Сърдиш ли се? — попита той.

— Да — отвърна ледено Хана. Всъщност, честно казано не й пукаше особено — чувстваше се поласкана, че Майк толкова жадуваше да види тялото й. Но при всички положения щеше да си отмъсти.

Тя плати за роклята и Майк я попита дали иска да вечерят.

— Само не в „Рив Гош“ — напомни му Хана.

— Знам, знам — отвърна Майк. — Има едно място, което е много по-добро.

Той я поведе към „Годината на заека“, китайски ресторант до магазина на „Прада“. Хана сбърчи нос. Буквално усещаше как задникът й расте само от близостта до мазните, тлъсти и пикантни сосове, които като че ли всички китайци използваха в кухнята си.

Майк забеляза отвратения й поглед.

— Не се тревожи — увери я той. — Решил съм проблема.

Една кльощава азиатка, пъхнала пръчки за ядене в кока си, ги отведе в едно уединено сепаре и им наля чашки горещ зелен чай. В ъгъла имаше гонг, а от рафта над главите им се хилеше голяма нефритена статуя на Буда. Появи се един по-възрастен сервитьор и им поднесе менютата. За изненада на Хана Майк промърмори няколко думи на мандарин. Той посочи Хана, сервитьорът се поклони и се обърна. Майк се облегна назад и самодоволно чукна по гонга.

Хана зяпна.

— Какво му каза, по дяволите?

— Казах му, че си модел на бельо и трябва да пазиш фигурата си, затова бихме искали да видим специалното здравословно меню — обясни равнодушно Майк. — Не обичат да дават тези менюта на хората. Трябва да знаеш как да си ги поискаш.

— И ти знаеше точно как да кажеш модел на бельо на китайски? — сопна му се Хана.

Майк сплете пръсти зад врата си и се облегна на кожения диван.

— Научих това-онова по време на адски скучното ми пребиваване в Европа. Думите модел на бельо са първите, които научавам на всеки език.

Хана очаровано поклати глава.

— Мили боже.

— Значи нямаш нищо против келнерът да си мисли, че си модел на бельо? — попита Майк.

Хана сви рамене.

— Не особено. — Все пак моделите на бельо бяха красиви. И много слаби.

Лицето му грейна.

— Чудничко. Доведох последната си приятелка тук, но тя въобще не хареса номера със специалното меню. Реши, че я обективизирам или някакви подобни глупости.

Хана отпи бавно от чая си. Не знаеше, че Майк е имал предишни приятелки.

— Това… настоящата ти приятелка ли е?

Сервитьорът им подаде менютата — обикновено за него и диетично за Хана. След като се отдалечи, Майк кимна.

— Наскоро скъсахме. Тя не спираше да мрънка колко съм бил обсебен от мисълта да бъда популярен.

— И с Лукас беше така — изписка Хана, преди да се замисли. — Не му хареса, когато казах на всички, че Кейт има херпес. — Тя примигна, ядосана, че е произнесла името й на глас; Майк сигурно щеше да я защити. Но той просто сви рамене.

— Трябваше да го направя — продължи Хана. — Мислех си, че тя ще… — Гласът й секна.

— Какво си мислеше? — попита Майк.

Хана поклати глава.

— Просто си помислих, че тя ще каже нещо гадно за мен. — Хана смяташе, че Кейт ще разкаже на всички за проблема й с повръщането, нещо, което за нещастие беше споделила с нея в момент на слабост. И беше повече от сигурна, че ако не я беше изпреварила с херпеса, Кейт щеше да се раздрънка пред всички.

Майк се усмихна одобрително.

— Понякога трябва да се играе мръсно.

— Наздраве за това. — Хана вдигна чашата си с вода и се чукна с Майк, изпитвайки благодарност, че той не беше настоял да разбере какво гадно нещо е щяла да каже Кейт.

Те приключиха с вечерята и изсмукаха портокаловите сокчета, крито им бяха поднесени със сметката. Майк направи на Хана двусмислен комплимент за смучещите й качества и я посъветва да запази малко сили за по-късно. След това се извини и отиде до тоалетната. Хана го проследи с поглед как лавира между масите и осъзна, че това е шансът й за отмъщение. Тя се изправи бавно, остави салфетката си до чинията и се промъкна по коридора. Изчака вратата на мъжката тоалетна да се затвори, преброи до десет и връхлетя вътре.