Между веждите на Джейсън се оформи бръчка. Може би не беше чувал.

— Всичко свърши — каза тя. — Честно, беше нещо ужасно. Накараха го да напусне учителското място… заради мен. Преди няколко месеца се махна от града и обеща, че ще се обажда, но оттогава не съм го чувала.

Джейсън кимна съчувствено. Ариа се изненада колко й беше лесно да му признае всичко това. Нещо в него я караше да се чувства в безопасност, сякаш той никога нямаше да я критикува.

— Ти влюбвал ли си се някога? — попита тя.

— Само веднъж. — Джейсън отметна глава назад и пресуши остатъка от питието си. Ледът изтрака в празната чаша. — Тя ми разби сърцето.

— Коя беше тя?

Джейсън сви рамене.

— Никоя. Вече няма значение.

Барманът му донесе още един гимлет. Тогава Джейсън я побутна леко по ръката.

— Знаеш ли, преди си помислих, че ще кажеш, че човекът, в когото си била влюбена, съм бил аз.

Ариа зяпна от изненада. Джейсън… е знаел?

— Сигурно си е личало много.

Джейсън се усмихна.

— Не. Просто аз съм много схватлив.

Ариа даде знак на бармана да й напълни чашата. Бузите й пламтяха. Винаги се беше старала извънредно много да прикрие увлечението си по Джейсън, защото беше уверена, че ако той разбере, тя ще умре. Дори сега изпитваше огромно желание да пропълзи под бара.

— Помня как един път чакаше пред сградата по журналистика в „Роузууд дей“ — обясни тихо Джейсън. — Веднага те забелязах. Ти се оглеждаше… и когато ме видя, очите ти грейнаха.

Ариа се вкопчи в дървения ръб на бара. За миг си помисли, че Джейсън ще спомене онзи път, когато й даде знаменцето на Али. Но той говореше за деня, когато тя го беше изчакала да излезе от часа по журналистика, за да му покаже копието с автограф на „Кланица пет“, което притежаваше баща й. Това се случи в петъка, преди те четирите да се засекат в двора на Али.

Може би Джейсън не искаше да говори за кражбата. Може би се чувстваше виновен.

— Разбира се, че си спомням — отвърна тя. — Наистина исках да говоря с теб. Но училищната секретарка те докопа първа. Каза, че имаш телефонно обаждане от някакво момиче.

Джейсън присви очи, сякаш се опитваше да си спомни.

— Наистина ли?

Ариа кимна. Секретарката беше хванала ръката на Джейсън и го беше повела към кабинета си. Сега като се замисли, Ариа се сети, че секретарката беше добавила още: „Каза, че е сестра ти.“. Но нали Ариа беше видяла Али по-рано през деня — беше се запътила към съблекалнята по физическо. Може би се обаждаше тайната приятелка на Джейсън, знаейки, че единственият начин да го извикат на телефона е, ако се представи за член на семейството.

— Реших, че всъщност искаш да говориш с някое красиво и зряло момиче, а не е някаква откачена шестокласничка — добави Ариа и се изчерви.

Джейсън бавно кимна и очите му блеснаха. Той промърмори нещо под носа си, нещо, което й заприлича много на „не съвсем“.

— Моля? — попита Ариа.

— Нищо. — Джейсън пресуши остатъка от гимлета си. След това я погледна свенливо. — Така. Радвам се, че сега се престраши поне малко да разкриеш увлечението си.

По гърба й пробягаха тръпки.

— Може да не е само увлечение — прошепна тя.

— Надявам се да е така — отвърна той. Двамата се усмихнаха срамежливо един на друг. Сърцето на Ариа туптеше в ушите й.

Входната врата се отвори с тътрене и група студенти на Холис нахълтаха вътре. Някой в ъгъла запали цигара и издиша прозрачен дим във въздуха. Джейсън погледна часовника си и бръкна в джоба си.

— Много закъснях. — Той извади портфейла си и измъкна една двайсетачка, достатъчна за питиетата и на двамата. След това я погледна. — И така… — започна той.

— И така — повтори като ехо Ариа. След това се наведе напред, хвана го за ръцете и го целуна така, както искаше да го направи още преди години пред сградата по журналистика. Устните му имаха вкус на лимонов сок и водка. Джейсън я придърпа към себе си и зарови ръце в косата й. След миг се разделиха и се усмихнаха един на друг. Ариа помисли, че ще припадне.

— До после — каза Джейсън.

— Със сигурност — въздъхна Ариа. Джейсън прекоси стаята, отвори вратата и изчезна.

— О, Господи — прошепна Ариа и се облегна на бара. Една голяма част от нея искаше да се изкатери на бар столчето и да изкрещи на целия свят за онова, което току-що се беше случило. Трябваше да каже на някого. Но Ила беше заета с Ксавие. На Майк не му пукаше. Оставаше Емили, но тя упорито вярваше, че Али е била много добра, а Джейсън — не.

Телефонът й започна да пиука. Ариа подскочи и го погледна. „Имате едно ново съобщение“ — пишеше в малкото прозорче.

Въодушевлението на Ариа се изпари за миг. Тя огледа претъпкания бар. Хората седяха по диваните, потънали в разговори. Един колежанин с коса на расти разговаряше с бармана, като от време на време мяташе по някой поглед на Ариа. От дъното на залата влетя студен въздух, който накара пламъка на свещите да се разлюлее. Там имаше друга врата, която се беше отворила и затворила.

Едно ново съобщение. Ариа прокара ръце през косата си. После бавно натисна бутона за четене.

Как бяха гимлетите? Е, скъпа, съжалявам, но край на фантазиите ти. Големият брат крие нещо от теб. И по-добре ми повярвай… не ти трябва да знаеш какво е.

А.

15.

Ан гард, Кейт!

Един час по-късно същата вечер Хана се въртеше пред странната модернистична къща на семейство Монтгомъри и чакаше Майк да се появи. По-рано следобед тя се беше обадила на баща си, за да го пита дали вечерта може да отиде в библиотеката да учи за контролното по френски… без Кейт. Обясни, че трябва да е сама, за да успее да запамети дългия списък с неправилни глаголи.

— Хубаво — отвърна рязко баща й. Слава богу, че вече не прилагаше толкова строго правилото „навсякъде с Кейт“ — предишния ден беше позволил на Хана да отиде сама да избере подаръка за партито на Мередит. Изглежда, че беше позволил и на Кейт да пазарува сама… в същия магазин. Веднага, щом Хана получи позволение от баща си, тя прати есемес на Майк, в който искаше да излезе на среща с него… само двамата. Баща й нямаше да умре, ако не знае всичко.

Тя погледна към прозореца и малките кубични лампи над входната врата на семейство Монтгомъри. От години не беше идвала в къщата на Ариа и беше забравила колко е странна тя. На предната й стена имаше само един прозорец, разположен леко под ъгъл над стълбищата. От друга страна задната й стена беше изцяло покрита с прозорци, от първия до третия етаж. Веднъж, когато Хана и останалите момичета се бяха събрали в бърлогата на Ариа, за да гледат семейство елени, които се разхождаха в задния им двор, Али се загледа в огромните прозорци и цъкна с език.

— Не ви ли е страх, че хората ще ви шпионират? — Тя я смушка леко с лакът. — Но пък сигурно твоите родители нямат никакви тайни, които да крият от останалите, нали? — Ариа се изчерви и излезе от стаята. Тогава Хана не разбра защо приятелката й се разстрои толкова, но вече знаеше — Али беше открила, че бащата на Ариа си има любовница и я измъчваше с тази информация по същия начин, както мъчеше Хана с повръщането й.

Каква кучка.

Майк се появи на входната врата. Беше облякъл тъмни дънки, дълго вълнено палто с вдигната яка и носеше огромен букет от рози. Хана усети лек гъдел в стомаха си. Не че се вълнуваше от срещата или нещо такова. Просто й беше много приятно да получи цветя в този сив зимен ден.

— Страхотни са — каза тя, докато Майк отваряше вратата. — Но нямаше нужда.

— Добре. — Майк притисна цветята към гърдите си и целофанът изскърца. — Тогава ще ги дам на другата си приятелка.

Хана го хвана за ръката.

— Да не си посмял! — Това определено не беше смешно, не и след номера с Хана и Кейт, който беше извъртял на партито на Мередит. Тя забарабани с пръсти по волана на своя приус. — И така. Къде отиваме?

— В „Кинг Джеймс“ — изненадващо рече Майк.

Хана го погледна предпазливо.

— Никакъв „Рив Гош“. — С нейния късмет щеше да се окаже, че Лукас е техният келнер. Tres3 неловко.

— Знам — отвърна Майк. — Отиваме на пазар.

Хана сбърчи нос.

— Ха.

— Сериозно говоря. — Майк протегна ръце. — Искам да пазаруваш цяла вечер. Знам, че вие, момичетата, обичате да го правите и искам да те направя щастлива.

Сериозното изражение на лицето му не се промени. Хана рязко смени скоростите.

— Тогава да тръгваме, преди да си решил нещо друго.

Те потеглиха по заобиколните улички, като Хана намаляваше скоростта всеки път, когато видеше знак за преминаващи елени — по това време на годината те бяха ужасно невнимателни. Майк пъхна един диск в уредбата на колата. Разнесе се пулсиращ бас, последван от виещия глас на певеца. Майк веднага започна да пее. Хана разпозна песента и също тихичко започна да припява. Майк я погледна.