Sara Shepard - Убиец

В сряда следобед Ариа стоеше във фоайето на новата къща, която Байрън и Мередит бяха купили. Трябваше да признае, че мястото е наистина очарователно. Едноетажната къща в стар стил се намираше на един уединен завой. Имаше орехови дървени подове, медни полилеи и стенни свещници. Както беше обещала Мередит, къщата имаше малка таванска стая, с идеална за рисуване светлина.

Единственият недостатък беше, че от прозореца на спалнята си тя можеше да види ветропоказателя върху покрива на къщата на Иън. Освен това имаше изглед към оголената гора, където бяха открили очевидно фалшифицирания труп на Иън. Полицейските коли бяха изчезнали, но на места земята беше разровена и в калта се забелязваха много следи от ботуши. След като вече знаеше, че най-вероятно Иън е още жив — и все още се намира в Роузууд — тя не можеше да погледне към гората, без да й се догади. А когато малко по-рано застана на входа, очаквайки Мередит да отключи вратата, Ариа беше готова да се закълне, че е зърнала някой да се скрива зад къщата. Но когато се приближи до ъгъла и погледна, там нямаше никого.

Сутринта Байрън изпрати товарачи в дома на Ила, за да вземат някои неща от стаята на Ариа. Предишната вечер тя най-после се обади на майка си и й съобщи, че ще се премести да живее при Байрън за известно време, за да може да опознае Мередит по-добре. Ила помълча, вероятно спомняйки си онзи път, когато Ариа беше нарисувала едно кървавочервено, изпълнено с омраза прелюбодейско А. на блузата на Мередит, след което попита дали има нещо, което да я е разстроило.

— Разбира се, че не! — извика бързо Ариа. Ила отговори, че много би искала Ариа да остане; имало ли нещо, което би могла да направи за нея? Да, можеш да се отървеш от Ксавие, изкушаваше се да предложи Ариа.

Накрая тя отстъпи и каза на Ила, че ще остави част от обзавеждането и дрехите си в старата си спалня и ще поделя времето си между двете къщи. Тя не искаше Ила да си помисли, че я изоставя. А и колко трудно щеше да бъде да избягва Ксавие? Ариа можеше да отсяда при Ила в дните, когато знаеше, че той няма да е там — когато е извън града, уреждайки изложби, например.

Хамалите бяха оставили по-леките кутии в предното фоайе и Ариа започна да ги пренася горе. Когато се наведе, за да вдигне малко кашонче с надпис „чупливо“, Мередит пъхна едно бяло пликче в задния джоб на тесните й дънки.

— Имаш поща — пропя тя и тръгна по коридора с мокър парцал в ръка.

Ариа измъкна плика. Името й беше написано с главни букви. Тя потрепери, сещайки се какво беше казала Емили на Хана: „А. се е свързвал с нас и по други начини“. Тя не беше подготвена за нова вълна от съобщения.

В плика намери покана и два оранжеви билета за парти в новия хотел „Радли“. Към тях беше прикрепено съобщение:

Ариа пъхна хартийките обратно в плика с разтупкано сърце. Може би щеше да се окаже доста по-трудно да избягва Ксавие.

Тя се качи по стълбите и влезе в малката си, уютна спалня. Винаги си беше мечтала точно за такава, с тавански прозорци над леглото й, място за сядане до прозореца и леко наклонен дървен под, върху който ако оставиш молив в единия край, той сам ще се търкулне до другия. Кашоните от старата й спалня стигаха до тавана, а плюшените й играчки бяха разпилени по повдигнатото й на платформа легло, което родителите й бяха купили от един склад в Дания. Закачи по-голямата част от дрехите си в стария гардероб, който Байрън беше купил от „Крейгслист“, тениските, бельото и чорапите нареди в долните чекмеджета. Трябваше да намери място за вълнените дрехи, одеялата, омалелите й обувки и кутиите с игри от стария й гардероб.

Но точно в този момент не й се занимаваше с това. Искаше просто да се хвърли на леглото и да размишлява за вчерашната си среща с Джейсън Дилорентис. Дали флиртуваше с нея? Защо толкова бързо се смени настроението му? Дали причината беше направеното по телевизията изявление, че спират търсенето на тялото на Иън?

Тя се запита дали Джейсън все още има приятели в района. В гимназията прекарваше много време сам, слушаше музика, четеше или размишляваше. Али беше изчезнала в последния учебен ден и оттогава Ариа почти не го беше виждала. След края на лятото той замина за Йейл и тя нямаше представа дали след това изобщо се беше връщал у дома.

Интересно, как ли приемаше случващото се? Дали имаше с кого да разговаря за това? Тя си спомни какво беше казала Емили тази сутрин на люлките — как Джейсън й се разкрещял, че одраскала колата му. Емили изглеждаше притеснена, но Ариа можеше да си представи какво би направила самата тя, ако някой убие Майк. Сигурно също щеше да откачи, щом види, че някой е одраскал бронята й.

В този миг познатата кутия от маратонки „Пума“ привлече вниманието й. „Стари есета по литература“, гласеше етикетът. Ариа рязко си пое дъх. Кутията беше омачкана, буквите от надписа — избелели. За последен път беше поглеждала в кутията онази събота, когато всички се бяха промъкнали в двора на Али, за да откраднат знамението й.

Ариа беше погребала спомена за случилото се дълбоко в съзнанието си, но сега позволи на мислите да я връхлетят и всяка подробност се появи кристално ясна в съзнанието й. Спомни си как Али се обърна и тръгна към къщата си, оставяйки след себе си аромат на ванилов сапун. Спомни си как побягна през гората към къщи, земята беше все още влажна от валелия преди няколко дни дъжд. Помнеше листата на дърветата, които бяха много зелени и гъсти, и осигуряваха плътна сянка от късното лятно слънце. Гората миришеше на бор и още нещо… може би на цигари. Някъде в далечината изрева косачка.

Изпука съчка. Зашумяха храсти. Ариа видя черната тениска и русата коса на Джейсън и затаи дъх. Беше си фантазирала, че някой ден ще срещне Джейсън… и ето на. Тя не знаеше какво я накара да погледне към знаменцето, което висеше от джоба му. Щом осъзна какво гледа тя, той протегна ръка и й подаде парчето плат, без да обели и дума. В един миг знаменцето беше в чантата ми. В следващия го нямаше, им беше казала Али. Защо Джейсън го беше откраднал от Али? На Ариа й се искаше да мисли, че е по практични и етични причини, а не от злоба. Нямаше начин Джейсън да е тормозил Али, както беше намекнала Джена и както искаше да вярва Емили. Всъщност Джейсън винаги защитаваше Али. Той изскочи отникъде, за да се намеси, когато Иън и Али разговаряха пред стола в деня, в който беше обявено началото на „Капсулата на времето“. Дори когато се опитаха да откраднат знаменцето на Али и Емили им изшътка да мълчат, за да чуят караницата в къщата на Али, Джейсън изхвърча навън, ядосан от нещо. Когато Али излезе, за да разговаря с тях, тя все още изглеждаше притеснена и нервно поглеждаше през рамо към къщата. Ако имаше проблеми с Джейсън, нямаше ли да е спокойна, когато него го няма?

Сутринта Спенсър каза, че искала да открадне знаменцето на Али, защото според нея тя се е сдобила с него нечестно. Може би Джейсън също беше почувствал вина. Може би беше казал на Али да не разкрива, че той й е признал къде е скрил своето парче, и се беше раздразнил, когато бе чул. Али да се хвали на всеослушание в столовата.

Ариа седна до кутията. Толкова много време беше минало от последния път, когато погледна Алиното късче, че вече беше забравила какво е нарисувано на него. Тя вдигна капака и той се огъна. Във въздуха се разнесе прах.

— Ариа? — долетя гласът на Байрън от долния етаж. — Слизай, партито започва!

Ариа спря за миг. Под купчината стари хартии надничаше синьото ъгълче на знамето.

— Идвам! — извика тя, донякъде облекчена, че е била прекъсната.

Мередит, Байрън, група мърляви мъже, в които Ариа разпозна колегите на Байрън от „Холис“, и няколко двайсетинагодишни момичета с панталони за йога или опръскани с боя дънки, обикаляха из всекидневната. На масата бяха разположени френска кафемашина, бутилки вино и минерална вода и голям поднос със сандвичи, а отстрани до дивана се виждаше голяма купчина подаръци. В този миг някой от лявата страна на Ариа се прокашля. Майк седеше в ъгъла на разглобяемото канапе, а до него се беше настанила красива брюнетка. Ариа примигна, останала без думи. Това беше Кейт, бъдещата доведена сестра на Хана.