Кейт избухна в смях. Хана я погледна изненадано. Няма начин Кейт наистина да смята, че тези кретени са забавни. Майк чу смеха й и се усмихна.

— Тази имитация на Епълтън беше перфектна — изгука Кейт. Хана стисна зъби. Сякаш Кейт беше виждала някога директора! Нали учеше в „Роузууд дей“ само от седмица.

— Благодаря — отвърна Майк и плъзна поглед по тялото на Кейт, от ботушките до слабите й крака и униформеното сако, което идеално подхождаше на гъвкавата й фигура. Хана забеляза с раздразнение, че Майк въобще не я поглежда. — Правя много добри имитации и на Ланс, учителя по трудово обучение.

— С удоволствие бих ги чула някой път — изпадна във възторг Кейт.

Хана стисна зъби. Дотук. Няма начин бъдещата й доведена сестра да й отмъкне момчето, което би трябвало да боготвори нея. Тя се отправи към тях, отмести Кейт от пътя си и поглади с пръсти късчето от знамето, което току-що беше открила.

— Нямаше как да не чуя брилянтната ти идея — произнесе Хана гръмко, — но със съжаление искам да ви уведомя, че вашият чеп ще бъде непълен. — Тя размаха късчето знаме под носа на Майк.

Очите му се разшириха. Той протегна ръка към него, но Хана бързо го скри. Майк прехапа долната си устна.

— Стига де. Какво искаш да направя, за да ми го дадеш?

Хана не можеше да не признае куража му — повечето момчета от долните класове така се изнервяха в нейно присъствие, че започваха да заекват и да треперят. Тя притисна платчето към гърдите си.

— Няма да изпусна това бебче от поглед.

— Сигурно има нещо, което бих могъл да направя за теб — рече умоляващо Майк. — Да ти напиша домашното по история? Да ти изпера сутиена на ръка? Да те погаля по гърдите?

Кейт отново се изкикоти кокетно, опитвайки се да привлече вниманието му, но Хана бързо го хвана за ръката и го придърпа към масата с подправките, по-далеч от тълпата.

— Мога да ти дам нещо много по-хубаво от това знаме — измърка тя.

— Какво? — попита Майк.

— Мен, глупако — отвърна закачливо Хана. — Може двамата да излезем някой път заедно.

— Добре — отвърна натъртено Майк. — Кога?

Хана погледна през рамото му. Кейт я гледаше с увиснала уста. Ха, помисли си Хана, изпълнена с триумф. Колко лесно беше.

— Какво ще кажеш за утре? — попита тя.

— Хм-м. Баща ми организира празненство по случай бременността на любовницата си. — Майк пъхна ръце в джобовете на блейзъра си. Хана примигна — Ариа й беше разказала, че баща им е избягал с някаква негова студентка; но Хана не знаеше, че те разговарят за това толкова открито. — Ще ми се да го отсвиря, но татко ще ме убие.

— О, но аз обожавам тези празненства — възкликна Хана, въпреки че всъщност не ги долюбваше особено.

— И аз — особено ако съм заобиколен от две яки мацки — рече Майк и й намигна.

Хана потисна желанието си да завърти очи. Боже, какво наистина намираше Кейт в него? Тя отново надникна над рамото на Майк. Сега Кейт, Наоми и Райли шепнеха нещо на Ноъл и Мейсън. Може би просто се опитваха да преметнат Хана — но тя нямаше да им го позволи.

— Няма значение, ако искаш да дойдеш, супер — рече Майк и Хана отново го погледна. — Дай ми номера си и аз ще ти пратя есемес с подробностите. А, и не е нужно да носиш подарък. Но ако решиш да купиш нещо, да знаеш, че Мередит си пада по разните еко глупости. Значи не й купувай пелени за еднократна употреба. И не й вземай помпичка за гърди — вече съм се погрижил за това. — Той скръсти ръце на гърдите си така, сякаш ужасно се гордееше с идеята си.

— Ясно — отвърна Хана. След това се наведе напред и се спря на милиметри от устата му. Виждаше сивкавите проблясъци в сините му очи. От него се разнасяше момчешка миризма на пот, сигурно от сутрешния час по физическо. За нейна изненада тя й се стори доста сексапилна. — Ще се видим утре — прошепна тя и докосна с устни бузата му.

— Определено. — Майк си пое дълбоко дъх. После се върна при Ноъл и Мейсън, които го наблюдаваха, и се удари в гърдите, както обичаха да правят всички момчета от отбора по лакрос.

Хана изтупа ръце. Готово. Когато се обърна, Кейт стоеше до нея.

— О! — усмихна се престорено Хана. — Здрасти, Кейт! Съжалявам, трябваше да попитам нещо Майк.

Кейт скръсти ръце на гърдите си.

— Хана! Казах ти, че искам да сваля Майк.

Хана изпита огромно желание да се изсмее на наранената нотка в гласа на Кейт. Нима малката госпожица Идеална досега не се беше борила за момче?

— М-м-м — отвърна тя. — Като че ли той харесва мен.

Бледите очи на Кейт потъмняха. Лицето й изведнъж се проясни.

— Добре, ще я видим тая работа — каза тя.

— Сигурно — изчурулика Хана, но в гласа й се усещаше лед.

Двете се изгледаха с ненавист. Музиката, която се носеше от тонколоните в „Стийм“, се промени от еко пънк балада в разтърсващ африкански денс ритъм. На Хана й заприлича на песен, която племето пее, преди да тръгне на битка.

Играта започва, кучко, промълви полугласно Хана. След това притисна чантата към гърдите си и с валсова стъпка заобиколи бъдещата си доведена сестра, спускайки се към коридора на „Роузууд дей“. Помаха с пръстчета на Майк, Ноъл и останалите. Но когато минаваше покрай закусвалнята, тя чу саркастичен кикот, който отекна в стените. Спря се и косъмчетата на врата й настръхнаха. Смехът не се носеше от „Стийм“, а от закусвалнята.

Вътре всички маси бяха пълни. Тогава, зад въртящата се витрина с гевречета до задната врата, Хана забеляза с периферното си зрение една фигура. Човекът беше висок и слаб, и имаше руса, къдрава коса. Сърцето на Хана спря. Иън?

Но не. Иън беше мъртъв. Човекът, който беше изпратил есемеса на родителите му, беше самозванец. Хана прогони мисълта, придърпа униформеното сако над раменете си, изпи остатъка от латето и продължи по коридора, опитвайки се с всички сили да се държи като безстрашното, великолепно и самоуверено момиче, каквото всъщност беше.

8.

Ако куклите можеха да говорят…

Щом във вторник следобед Емили приключи с тренировките по плуване, тя отиде с колата си до дома на Айзък и паркира до тротоара. Айзък отвори входната врата, прегърна я силно и вдъхна аромата й.

— М-м-м. Обичам да ми миришеш на хлор.

Емили се изкикоти. Въпреки че след всяка тренировка тя миеше косата по два пъти с шампоан, не можеше да се отърве от упоритата миризма на басейн.

Айзък отстъпи назад и Емили влезе в къщата. Всекидневната ухаеше на ябълки и праскови. Над камината висеше снимка на Айзък, майка му и Мини Маус в „Дисни Уърлд“. Цветното диванче беше покрито с дантелени възглавници, избродирани от госпожа Колбърт. На тях се четяха послания като „Прегръдката е здравословна“ и „Молитвите променят всичко“.

Айзък издърпа единия ръкав на палтото й, след това и другия. Когато отвори вратата на гардероба, тя чу леко скръцване в антрето. Емили замръзна и се ококори. Айзък се обърна към нея и я докосна по ръката.

— Защо се стряскаш така? Няма никой от пресата, гарантирам.

Емили облиза устните си. Репортерите непрекъснато преследваха нея и приятелките й, а по-рано през деня тя беше научила последните новини: че семейство Томас бяха получили имейл от Иън и че Емили и останалите са си измислили, че са видели тялото му в гората. Това очевидно не беше истина — но пък кое беше? Къде беше отишъл Иън? Наистина ли беше жив… или някой просто искаше те да си мислят така?

Освен това Емили не спираше да мисли за инцидента с Джейсън Дилорентис в събота вечерта. Нямаше представа какво щеше да направи, ако Айзък не беше с нея. Всеки път, когато се сещаше за възможността да се изправи срещу Джейсън сама, потръпваше от страх.

— Извинявай — каза тя на Айзък, опитвайки се да се отърси от притеснението. — Добре съм.

— Чудесно — отвърна той и я хвана за ръка. — И тъй като сме съвсем сами тук, реших, че мога да ти покажа стаята ми.

— Сигурен ли си? — Емили отново погледна към снимката на Айзък, майка му и Мини Маус. Госпожа Колбърт беше забранила категорично на сина си да води момичета в стаята си.

— Разбира се, че съм сигурен — отвърна Айзък. — Мама няма да разбере.

Емили се усмихна. Беше й любопитно как изглежда стаята му. Той стисна ръката й и я поведе нагоре по стълбите. Всяко стъпало беше украсено с различна кукла. Някои от тях бяха парцалени, с коси от вълна, облечени с басмени рокли, а други бяха кукли-бебета, с твърди порцеланови глави и очи, които се затваряха, когато ги слагаха в легнало положение. Емили отмести поглед. Никога не беше обичала да играе с кукли както другите момичета — те дори я плашеха.

Айзък отвори вратата в дъното на коридора.

— Voila! — В ъгъла имаше двойно легло с раирана покривка, три китари на стойки и малко бюро с новичък „Аймак“.

— Много е хубава — рече Емили.

След това забеляза големия бял предмет върху скрина.

— Имаш си френоложка глава! — Тя се приближи до голямата отливка на череп и прокара пръсти по думите, написани върху нея. Коварство. Предвидливост. Алчност. Викторианските лекари смятали, че могат да определят характера на човек по релефа на черепа му. Ако има изпъкналост на някое определено място, значи е добър поет. Ако грапавината се намира на друго място, е много религиозен, например. Емили се запита какво ли означават изпъкналостите по нейната глава.