— Хей — чу се глас. — Аз те познавам.

Ариа изстена, предчувствайки какво ще последва. „Ти си най-добрата приятелка на убитото момиче! Ти си онова момиче, което е било шпионирано! Ти си онова момиче, което е видяло трупа!“ Когато погледна към отсрещната пейка, сърцето й спря. На нея седеше познато русокосо момче и я гледаше. Ариа разпозна дългите му пръсти, извитата във формата на лък уста и дори малката бенка на скулата. Заля я гореща вълна, последвана внезапно от студ.

Това беше Джейсън Дилорентис.

— 3-здрасти — заекна Ариа. Напоследък честичко си мислеше за Джейсън — особено за това, колко го харесваше преди. Колко странно, че сега той седеше тук, точно срещу нея.

— Ти беше Ариа, нали? — Джейсън затвори книгата, която четеше.

— Точно така. — Вътрешно Ариа трепереше. Не беше сигурна, че някога го е чувала да произнася името й. Джейсън просто наричаше нея и приятелките й „Алитата“.

— Ти си онази, която прави филми. — Той не сваляше сините си очи от нея.

— Да. — Ариа усети как се изчервява. Някога гледаха нейните псевдо-арт филми в бърлогата на Али и понякога Джейсън се спираше на вратата да погледа. Ариа ужасно се притесняваше от присъствието му, но в същото време копнееше да чуе коментара му за филмите. Да каже, че са брилянтни, например, или поне, че ги намира за провокативни.

— Измежду тях ти беше единствената със съдържание — добави Джейсън и й се усмихна мило и очарователно. Стомахът на Ариа се сви. „Съдържание“ беше добре… нали?

— Във Филаделфия ли отиваш? — избъбри тя, чудейки се какво да каже. Внезапно изпита нужда да се плесне по челото. Пфу! Разбира се, че отива във Филаделфия. Влаковете ходеха само до там.

Джейсън кимна.

— В „Пен“. Току-що се прехвърлих. Преди учех в „Йейл“.

Ариа се въздържа да не каже „знам“. В деня, когато Али им каза, че Джейсън е бил приет в „Йейл“, който е бил първият му избор, Ариа мислеше да му нарисува поздравителна картичка. Но после се отказа, от страх, че Али ще я подиграва.

— Страхотно е — продължи Джейсън. — Имам лекции само в понеделник, сряда и четвъртък и свършвам навреме, за да успея да хвана влака в три часа за Ярмът.

— Ярмът? — повтори Ариа.

— Родителите ми се преместиха там, докато трае процесът. — Джейсън сви рамене и прелисти набързо книгата, която държеше в ръцете си. — Нанесох се в стаята над гаража. Реших, че ще имат нужда от мен, за да им помогна да се справят с… това.

— Да. — Стомахът я присви. Не можеше да си представи как Джейсън преживява убийството на Али — не само, че я беше убил някогашният му съученик, а й след това той беше изчезнал. Тя облиза устните си, обмисляйки отговорите на въпросите, които очакваше да й зададе: „Какво почувства, като видя трупа на Иън в гората? Къде мислиш, че е сега? Смяташ ли, че някой го е преместил?“

Но Джейсън просто въздъхна.

— Обикновено се прибирам в Ярмът, но този път имах малко работа в Роузууд. И ето ме тук.

Отвън се разнесе тракането на високоскоростния влак в обратната посока. Останалите, които чакаха, станаха и излязоха на перона. След като влакът замина, Джейсън стана от пейката и отиде да седне до Ариа.

— А ти не си ли на училище днес? — попита той.

Ариа отвори уста, обмисляйки отговора си. Внезапно Джейсън се беше озовал толкова близо до нея, че тя можеше да помирише силната миризма на ароматния му сапун. Беше опияняващо.

— Ами, не. Днес е денят, в който се провеждат срещите на родителите и учителите.

— Винаги ли обличаш училищната си униформа в почивните дни? — Джейсън посочи към ръба на плисираната й пола. Той се подаваше изпод дългото й вълнено палто.

Ариа усети как бузите й пламват.

— Обикновено не бягам от училище, кълна се.

— Няма да кажа на никого — подразни я Джейсън. Той се наведе напред и пейката изскърца. — Знаеш ли онази писта за картинг на Уембли роуд? Веднъж прекарах там цял ден. Часове наред обикалях с малката количка.

Ариа се изкикоти.

— Онзи дългунест тип беше ли там? Дето е облечен от глава до пети в униформа на NASCAR? — Майк се беше побъркал по състезанията на тази автомобилна писта — преди да се побърка по стриптийзьорките и лакроса.

— Джими ли? — Очите на Джейсън проблеснаха.

— Естествено.

— А той не те ли попита защо не си на училище? — попита Ариа и опъна ръка върху облегалката на пейката. — Обикновено е много любопитен.

— Не. — Джейсън я бутна по рамото. — Но аз бях достатъчно предвидлив да си съблека униформата, преди да ида там, така че не беше толкова очевадно. Но пък момичешките униформи са много по-симпатични от момчешките.

Ариа внезапно се притесни, обърна глава на другата страна и впери поглед в рафтовете с чипс и снаксове в автомата за продажба на стоки. Да не би Джейсън да флиртуваше?

Очите му блеснаха. Той си пое дълбоко въздух, може би се канеше да каже още нещо. Ариа се надяваше да я покани на среща — или дори да поиска номера й. В този миг от високоговорителите се разнесе гласът на кондуктора, който обяви, че влакът за Филаделфия ще пристигне след три минути.

— Това май е за нас — каза Ариа, закопчавайки якето си. — Искаш ли да пътуваме заедно?

Но Джейсън не отговори. Когато Ариа погледна към него, видя че той е вперил поглед в телевизора. Кожата му беше побледняла и устата му беше стисната в измъчена, опъната линия.

— Аз… ъ-ъ-ъ, сега се сетих. Трябва да вървя. — Той се изправи небрежно и притисна книгата към гърдите си.

— К-какво? Защо? — извика Ариа.

Джейсън тръгна между пейките, без да отговори. Пътьом се блъсна в Ариа и събори чантата й.

— Опа — смотолеви тя и затвори очи, когато тампоните и късметлийската й плюшена кравичка се изсипаха на мръсния циментов под.

— Извинявай — промърмори Джейсън, забързан към вратата, която водеше към паркинга.

Ариа изненадано го проследи с поглед. Какво беше станало току-що, по дяволите? И защо Джейсън, се връщаше при колата си… а не отиваше в града?

Внезапно се усети и бузите й пламнаха. Джейсън най-вероятно беше разбрал какви са чувствата на Ариа към него. И може би защото не искаше да я подведе, беше решил да отиде до Филаделфия с колата си, вместо да пътува с нея. Как можеше да бъде толкова глупава и да реши, че Джейсън флиртува с нея? Какво, като е казал, че тя е била единствената със съдържание, или че изглежда симпатична с пола. Какво, като онзи път й беше дал Алиното късче от знамето за „Капсулата на времето“. Това не означаваше нищо. В края на краищата Ариа беше просто една от безименните Алита.

Чувствайки се ужасно унизена, Ариа се обърна към телевизора. За нейно огромно удивление сериалът беше прекъснат от извънредна новинарска емисия. Надписът в долната част на екрана привлече вниманието й. „Трупът на Томас е постановка“. Ариа усети как кръвта се отдръпва от лицето й. Тя рязко се обърна и огледа колите на паркинга. Дали не беше това причината Джейсън да изчезне толкова бързо?

По телевизора, пред множество микрофони, наврени в лицето му, говореше шефът на роузуудската полиция.

— Два поредни дни претърсваме гората и не сме намерили нито следа от тялото на господин Томас — каза той. — Може би трябва да спрем и да обмислим другите… възможности.

Ариа се намръщи. Какви други възможности?

На екрана се появи майката на Иън. И в нейното лице бяха наврени множество микрофони.

— Вчера получихме имейл от Иън — каза тя. — Не каза къде се намира, а само, че е на сигурно място… и че не го е направил той. — Тя се поспря, за да избърше очите си. — Все още не сме сигурни дали наистина той е изпратил съобщението. Моля се да не е някой, който използва акаунта му, за да се подиграе с нас.

Камерата прескочи на полицай Уайлдън.

— Искаше ми се да повярвам на момичетата, когато ми казаха, че са видели Иън в гората — каза той с разкаяно изражение на лицето. — Но още в самото начало не бях напълно сигурен. Имах ужасното усещане, че може би това е просто опит да се привлече вниманието ни.

Ариа зяпна от изненада. Какво?

Най-накрая камерата се фокусира върху един брадат мъж с очила с дебели стъкла и сив пуловер. Д-р Хенри Уорън, психиатър, болница „Роузууд“, пишеше отдолу.

— Човек може да се пристрасти към усещането да е в центъра на вниманието — обясни докторът. — Ако то е продължило достатъчно дълго, той започва да… копнее за него. Понякога хората правят всичко възможно, за да задържат вниманието на останалите, дори ако се наложи да изкривят истината. Да си създадат фалшива действителност.

На екрана отново се появи водещата и обяви, че още подробности по историята ще бъдат показани в редовната емисия. Докато течаха рекламите, Ариа постави длани върху пейката и се опита да си поеме дъх. Какво Става Тук По Дяволите?

Отвън се чу тракането на високоскоростния влак за Филаделфия, който приближи гарата и спря със скърцане. Внезапно Ариа изгуби всякакво желание да ходи във Филаделфия. Какъв беше смисълът? Където и да отидеше, проблемите от Роузууд непрекъснато щяха да я следват.

Тя тръгна обратно към паркинга, оглеждайки се за високата фигура на Джейсън и русата му коса. Не се виждаше никой. Пътят, който водеше към гарата, беше пуст, примигваше само пътното осветление. За миг Ариа се почувства така, сякаш беше единственото човешко същество в целия свят. Тя преглътна тежко и усети как по гърба й, чак до опашката, пролазва някакво странно усещане. Джейсън беше тук допреди миг, нали? А те наистина бяха видели трупа на Иън в гората… нали? За миг се зачуди дали наистина не е полудяла, точно както беше намекнал онзи психиатър.