Тереза Медейрос - Твой завинаги

Докато езиците им танцуваха, тя се надигна срещу него и Гейбриъл потъна във вихрушката на страстта. Винаги се беше смятал за изкусен любовник, но сега се изуми от прозрението, че у него има още много варварщина. В момента изпитваше желание да се удари по гърдите и да зареве триумфално — защото беше първият мъж, който се бе слял с нея. И щеше да бъде последният. Започна да се движи, навън и навътре, с дълги, дълбоки тласъци, обсебен от желанието да превърне болезнените й стонове във викове от наслада.

Сега, когато Саманта го споделяше с него, мракът вече не беше враг, а любим приятел. Всичко се измерваше във възприятия, в усещания — и в противоположности. Тя беше мека, той твърд. Тя беше гладка, той грапав. Тя даваше, той вземаше.

С убедеността, че тя заслужаваше компенсация за болката, която неволно й бе причинил, той мушна ръка между краката й. Без да излиза от ритъма, започна да милва чувствителното място, докато тя нададе дрезгав вик и се стегна до крайност. Това едва не го довърши.

Вдигна ръцете й над главата, преплете пръсти с нейните и пошепна настойчиво:

— Дръж се здраво, любов моя. Никога не ме пускай.

Саманта се подчини и обви стройните си крака около кръста му. След това вече нямаше спиране. Нямаше колебание или забавяне на неизбежното, нямаше съпротива срещу влудяващия ритъм, който шумеше в кръвта им. Гейбриъл постоянно ускоряваше тласъците, те ставаха все по-твърди и дълбоки, докато и двамата се опияниха от наслада и телата им се разтърсиха от тръпките на освобождаването.

Когато стигна до подивяващия връх и се изля в нея, Гейбриъл затисна устните й със своите, уплашен, че виковете им ще събудят цялата къща.

Саманта се събуди в обятията на любимия си. Леглото беше толкова тясно, че двамата можеха да лежат само плътно притиснати.

Тя погледна към прозореца, благодарна, че нощното небе все още беше съвсем тъмно, без нито една розова ивица на хоризонта, която да възвести настъпването на утрото. Тя беше готова да прекара остатъка от живота си в това легло, обгърната от силните ръце на Гейбриъл, с дъха му в косата си, притиснала голото си дупе към слабините му. Усещаше равномерното биене на сърцето му в гърба си като неустоимо сладка люлчина песен.

Преди миналата нощ тя имаше само неясна представа за това, какво се случва между мъжа и жената в спалнята. Нищо не я бе подготвило за действителността. За първи път бе разбрала защо този измамен акт тласкаше жените към гибел и караше мъжете да залагат всичко на една карта. Сега знаеше защо са писани сонети и са водени дуели, защо толкова много хора са пропилявали живота си — всичко беше заради магията на събирането между мъжа и жената, които се сливаха в едно цяло в сенките на нощта.

Тя усещаше непозната чувствителност между бедрата си. Прясна болка, много подобна на тази в сърцето. Но това беше сладка мъка и твърде ниска цена за чудото да усети Гейбриъл дълбоко в себе си.

Сякаш усетил посоката на мислите й, той се раздвижи. Натискът на ръката му се усили и той я притисна по-силно към себе си.

Нещо се отърка в дупето й. Нещо твърдо и упорито. Саманта не устоя на изкушението да се раздвижи. Гейбриъл изръмжа сънено и промърмори:

— Недей да будиш дремещия дракон, ангеле, освен ако не искаш да те погълне жива. — Събра косите на тила й и нежно зацелува чувствителната кожа на това място. По тялото й пробягаха тръпки. — Знам, че не биваше да бъда толкова груб и жаден. Трябва ти време да се възстановиш.

Тя знаеше, че времето е лукс, с какъвто двамата не разполагаха. Затова подканващо притисна мекото си дупе към твърдия му член.

— Всичко, от което се нуждая, си ти.

Гейбриъл простена тихо до ухото й.

— Не играеш почтено, скъпа. Знаеш, че не съм в състояние да ти откажа нищо.

Е, поне можеше да не мисли за собственото си удовлетворение, а само за нейното, докато й доставяше удоволствие. С едната си ръка замилва връхчетата на гърдите й, а с другата я погали нежно между бедрата, за да поглези преразтеглената плът. Много скоро дишането на Саманта се ускори и тя се разтопи във вълната на насладата. Трябваше да захапе възглавницата, за да не застене задавено.

Най-сетне той напълни ръцете си с меките й гърди и проникна в нея изотзад. Тя изпита отчаяно желание да се задвижи с него, но той я задържа и изчака, докато утробата й запулсира в настойчив ритъм около твърдата му плът — като ехо на дивото биене на сърцето й.

— Моля те… — простена тя, близо до припадъка. — О, Гейбриъл, моля те…

Едва прошепнатата молба не остана без последствия. Никога не си беше представяла, че е възможно да се любят така нежно и в същото време така настойчиво. Когато всичко свърши, тя не беше в състояние да каже къде свършва нейното тяло и започва неговото. Знаеше само, че сърцето й всеки момент ще изскочи от гърдите, а бузите й са мокри от сълзи.

— Ти плачеш — пошепна обвинително той и внимателно я обърна по гръб.

Саманта с мъка потисна хълцането си.

— Не, не плача.

Той попи с пръст една сълза от бузата й и я вкуси, за да я изобличи в лъжа.

— Знаех си аз — изрече бавно и тържествено той. — Всъщност винаги съм го предполагал. Вече не е нужно да криеш истината.

Саманта го погледна ужасено. Ръката му бавно притисна мястото, където лудо биеше сърцето й.

— Зад практичната фасада бие сърце на истинска романтичка. Но не се притеснявайте, мис Уикършъм. Тайната ви е на сигурно място в моето сърце. — Устата му се накъдри в похотлива усмивка, а зачервеният белег на бузата му придаде вид на опасен дуелист. — Естествено, от вас ще искам да се погрижите моите усилия да си струват.

— Можете да разчитате на мен, милорд. — Саманта впи устни в неговите и подпечата клетвата си със страстна целувка.

Саманта заби последния фуркет във фризурата си и огледа доволно тежкия кок на тила си в огледалото. Носеше същата кафява пола и късото жакетче, с които беше пристигнала във Феърчайлд Парк. Беглият наблюдател щеше да я вземе за същата жена. Трудно би могъл да забележи нежната червенина по бузите и драскотината на шията, където наболата брада на Гейбриъл бе оставила своята следа, нито пък подутите от целувки устни.

Тя нахлупи шапката си и се обърна към леглото.

Гейбриъл лежеше по корем, облян от седефената светлина на настъпващия ден, и впечатляващото му тяло заемаше почти цялото легло. Главата му почиваше върху скръстените ръце, едното коляно беше вдигнато и чаршафът се бе свлякъл до хълбоците му. Златнокафявата коса беше нападала по лицето и скриваше чертите му.

Моят златен варварин.

Ръцете й копнееха да го докоснат за последен път, но не биваше да рискува да го събуди. С напразното желание да намали изкушените тя нахлузи чифт черни ръкавици.

Нямаше друг избор освен да остави раклата си тук. Щеше да си замине само с наполовина пълната пътна чанта. Трябваше да направи още само едно нещо и можеше да си отиде. Приближи се безшумно до леглото. Когато коленичи, само на няколко сантиметра от лицето на Гейбриъл, той се раздвижи и промърмори нещо насън. Саманта спря да диша — за момент бе повярвала, че той ще отвори очи и вместо да погледне през нея, ще види лицето й и ще проникне в дълбините на душата й.

Ала той само въздъхна тихо и се обърна на другата страна. Ръката му опипа леглото, сякаш търсеше нещо.

Саманта бръкна внимателно под дюшека и извади пакетчето писма от скривалището, произволно избрано миналата нощ. Без да губи време да ги върже е панделката, тя ги пъхна в чантата си и щракна закопчалките.

После извади от джоба на жакетчето си сгънат лист хартия. Когато го положи на възглавницата до главата на Гейбриъл, ръката й трепереше.

Тя стана решително, грабна чантата си и отиде до вратата. Когато сложи ръка на бравата, се обърна за последен път.

Можеше да си позволи последен поглед към Гейбриъл. Беше повярвала, че като дойде тук, ще поправи стореното зло, но сега й се струваше, че е извършила втори грях, който е влошил още повече първия. Вторият грях беше дори по-непростим от първата й грешка. Но може би най-големият й грях беше, че го обича толкова силно.

Тя откъсна поглед от леглото, излезе в коридора и тихо затвори вратата зад себе си.