— Така е, мамо. Добре дошла в Чейз Парк. Колко дълго възнамеряваш да стоиш? По-продължително или по-кратко?

Майка му се намръщи в отговор. В това изражение двамата напълно си приличаха, погледнато с обективното око на Херцогинята.

— Сампсън каза, че колонистите тъкмо си тръгнали. Разбира се, това обстоятелство вече ми беше известно. Добрата ми приятелка госпожа Емъри ме извести за решението на Тревор Уиндъм да отпътуват днес. Но аз не можех да не взема предвид прийомите на онази жена. Последните два дни прекарах в Дарлингтън и наех човек, който да ме уведоми в момента, когато каретата им напусне територията на имението. Винаги съм ненавиждала тая Уилхелмина.

— Но ти никога не си я срещала, мамо.

— Няма значение, една майка знае всичко. Не е ли тя груба и крайно неприятна стара вещица?

— Характеристиката е точна — каза Херцогинята. — Човек никога не знае какво ще изскочи от устата й, но при всички случаи става думи за оскърбление.

— Знаех си. Е, скъпи мои, сега аз съм тук и нещата ще се променят към по-добро. Къде е Гуенет? Къде са близначките? Какво е това ново наследство? Ако се вярва на госпожа Емъри, на два пъти са се опитвали да те убият, Джозефина. Разкажи ми, моля те, скъпа моя, обожавам мистериите.

— Името й е Херцогиня, мамо. Джозефина подхожда на коза или гъска.

— Много добре, нямам намерение да обиждам снаха си, преди да си го е заслужила.



Утрото беше чудесно. През нощта беше престанало да вали и въздухът беше чист и топъл.

Тя хвърли поглед към съпруга си, яхнал небрежно жребеца си, загледан някъде далеч напред. Сигурно се опитваше да открие дъбовото дърво, долчинката с обърнатите деветки, кладенеца или дебнещото чудовище. Като се замислеше човек, цялата история наистина звучеше като измислица на болен мозък.

Цели три дни не бяха отваряли дума за съкровището. За всеобщо облекчение. С усмивка си спомни погледа на майка му, когато беше сварила Маркъс да я целува в трапезарията, обхванал с ръка гърдите й.

— Има ли пушена риба за закуска, мили ми синко?

Устата на Маркъс беше застинала върху нейната. Ръката му падна от гърдите й.

— Не знам — каза той, изправяйки се бавно от стола, където я беше притиснал. — Мислех, че мразиш пушена риба, мамо.

— Така си е, миличък. Но трябваше по някакъв начин да привлека вниманието ви, стараейки се да не ви изненадам неприятно. Добро утро, мила дъщеричке. Виждам, че синът ми се е отдал на страстта си.

— Да, госпожо.

— Колко странно, че се проявява в такава плътска насока. Мислех, че имаш предвид страстта му към някоя кауза, политиката, световните проблеми. Неща от тоя род.

— Нищо подобно не си помислила, мамо. Сядай. Аз ще ти прислужвам. Овесена каша?

Херцогинята се откъсна от мислите си и се обърна към съпруга си.

— Много харесвам майка ти. Може би от нея си прихванал страстта си към каузите, политиката, световните проблеми. Тя изпитва обожание към Мария Стюарт. Ако сънят не я беше надвил, щяхме да научим всяка подробност за интригите във френския двор, които са се вихрили около нея, когато е била там. Божичко, Маркъс, погледни какви черни облаци! Боя се, че предстои порой.

В следващия момент изтрещя гръмотевица. Внезапно топлината на хубавия ден изчезна без следа. Тъмни облаци се затъркаляха и виснаха над главите им, превръщайки следобедния светлик в полумрак. Острието на светкавица разцепи небето. Маркъс изруга.

— Проклятие! Допреди няколко минути нямаше и следа от буря.

— Поне няма да замръзнем. Връщаме ли се в имението?

Следващата светкавица изтрещя точно зад кобилата й и прекърши клон от кленовото дърво, който падна по средата на пътя. Ужасеното животно се изправи на задните си крака.

— Херцогиньо!

— Няма нищо. Овладях я — тя се беше привела напред, потупвайки леко животното по муцуната, както я бяха учили, без да извършва резки движения, когато остър звук накара кобилата да потрепери и с ново изправяне на задните си крака да изтръгне юздите от ръцете й.

Маркъс долепи коня си до нейния и я сграбчи през кръста, готов да я вдигне от гърба на кобилата. Разнесе се свистене, после още едно. Болка проряза главата му. Вдигна ръка и докосна главата си над лявото слепоочие. Някой стреляше по тях и един от куршумите го беше одраскал. За секунда се пренесе отново в Тулуза — куршуми хвърчаха от всички страни, непрестанен рев от хиляди гърла ечеше, кървав облак ги обгръщаше.

Тя изкрещя името му, осъзнавайки какво става.

Още едно шумно изпукване. Херцогинята видя как на два-три метра от него се откъсна и полетя към земята грамадно парче кора от клен. Без да мисли, тя скочи към Маркъс, изпреварвайки ново изгърмяване. Сграбчи го за раменете и усети силно блъсване в лявата си страна. Опитваше се да го предпази според силите си. Под тях жребецът му се изправи и диво заподскача. Изплашената й до смърт кобила отхвърча напред, изоставяйки ездачката си увиснала безпомощно в ръцете на съпруга й.

— Херцогиньо! О, Боже…

Изстрелите не преставаха. Маркъс сръга коня си в, слабините.

— Бързо, проклет глупако! Мърдай!

Конят се понесе като снаряд. Маркъс я притискаше към себе си. Тя не беше в безсъзнание, но, също като него, беше ранена от куршум и не можеше да се разбере нито къде, нито колко тежко.

Той сви юздите на жребеца на извивката на пътя, откъдето до Чейз Парк се стигаше през полетата. Може би маневрата им щеше да успее, ако поредната гръмотевица не беше хвърлила в тревога ято скорци, намерило убежище сред клоните на огромен дъб. Птичките се разлетяха и стреснаха коня, двамата паднаха от гърба му и се затъркаляха по не много стръмен наклон, докато Маркъс се просна в плитка локва кал, а Херцогинята се отпусна, стенейки, върху гърдите му.

Успя някак си да изкачи обратно склона с безчувствената Херцогиня, преметната през рамото му, въпреки че кръвта от раната на слепоочието замъгляваше погледа му.

Конят му трепереше и въртеше уплашено очи, но слава Богу, не беше отпрашил към конюшните. Отне му доста усилия, но накрая съумя да покачи и двама им върху седлото. Конят отново се понесе вихрено и Маркъс само го пришпорваше, охлабил юздите му, оставил на животното да избере пътя, по който да се приберат.

Ръката му здраво я беше обгърнала. Не му направи впечатление, че е подгизнала не само от нейната, но и от собствената му кръв. Нищо друго не беше почувствал освен завладяващ страх. Струваше му се най-дългата езда през живота му. Когато закова жребеца пред масивното входно стълбище на имението, гласът му вече кънтеше като тръба.

— Норт! Баджър! Спиърс! Бързо излизайте, бързо!

Скочи от коня и я понесе на ръце. Главата й се килна безпомощно. Мили Боже!

Норт изскочи през вратата, следван по петите от Баджър.

— Простреляна е. Доведи доктор Рейвън от Дарлингтън, бързо, бързо!

Норт спринтира към коня на Маркъс, метна се отгоре му и се понесе в галоп, а Баджър застана до господаря си.

— Качете я в стаята й, милорд. Господин Сампсън! Бързо донесете гореща вода и чисти кърпи!

Маркъс не съзнаваше, че почти я задушава в прегръдките си, докато чу мекия глас на Баджър.

— Поставете я върху леглото, милорд. Точно така. Добре. Хайде сега да я освободим от дрехите.

Маркъс не можеше да отдели поглед от ръката си.

— Покрит съм с кръвта й, Баджър.

— Да, милорд, но също и с вашата собствена. Вие също сте прострелян. Божичко, даже два пъти — в главата и ръката!

— Не мога да повярвам — толкова много боли! Не искам вече да я виждам да страда както сега.

— Какво, по дяволите, се е случило? — Маги беше близо до истерия. Спиърс я следваше.

— Простреляна е — каза Баджър спокойно. — Нека махнем тия мокри дрехи от нея, за да можем да спрем кръвотечението.

— Не отново — проплака Маги. — Господи, не отново!

За минути Херцогинята беше поставена да легне на една страна и завивките я покриваха до половина, а Маркъс притискаше раната й точно над хълбока отляво, за да спира кръвта. Появи се Сампсън с гореща вода и кърпи.

Куршумът беше преминал през месестата част на слабините й. Маркъс взе една от кърпите и започна да почиства раната. Мястото около малката входна рана беше поморавяло от разкъсванията, причинени от куршума. Там, където беше другият отвор в тялото й, кървенето беше по-обилно.

Той преглътна. В армията беше виждал много ранени, но най-трудно му беше да понесе гледката на тази рана. Херцогинята, неговата съпруга, нямаше сили да понесе толкова болка. Ръката му се сви в юмрук, после се разпусна.

— Правилно, милорд — обади се тихо Спиърс. — Тя има нужда от помощта ви, не от гнева. Него можете да отприщите по-късно. Ще измислим нещо, не се притеснявайте. Куршумът не е заседнал в тялото и не мисля, че е засегнал някой орган или бебето.

Исусе, бебето! Беше го изхвърлил напълно от мислите си, а то си стоеше в корема й.

Той вдигна глава и се огледа. Всички се бяха наредили около леглото — Баджър, Спиърс, Маги и Сампсън, и не беше трудно да почувства загрижеността и подкрепата им. Пое си дълбоко дъх, внимателно нави нова навлажнена кърпа, която Спиърс му подаде, и притисна и двете рани. Усети как Спиърс изчиства кръвта от лицето му и драскотината над слепоочието. Не почувства болка.

— Шапката за езда е все още на главата й — каза Маги внезапно, пристъпи до нея и започна да изважда карфиците, които я придържаха. Маркъс го напуши смях. Ранената лежеше пред него съвсем разсъблечена, а на главата й продължаваше да се мъдри — увенчавайки разчорлената й коса — яркосиня шапчица за езда с пречупено и изцапано перо. Наблюдаваше как Маги приглажда косата й. Притисна по-силно мястото, където куршумът беше излязъл от тялото.

— А сега, милорд — заяви повелително Спиърс, — време е да съблечете мокрите си дрехи и да ми позволите да превържа главата и ръката ви. Господин Баджър ще заеме вашето място. Елате е мен.

Стори им се, че измина цял ден, преди Норт да се завърне с доктор Рейвън, а всъщност това стана само два часа, след като препусна към Дарлингтън. Докторът попита още от вратата.