Но той си мислеше, че тя е любовницата му.

Изведнъж ръцете му се смъкнаха и обхванаха кръста й. Той я вдигна и се разкрачи, за да я положи между краката си. Ръцете й се подпряха за опора на гърдите му, а косата й се спускаше от раменете й и го докосваше. Отново галеше гърдите й, а от устата му се изтръгваха стонове.

Тя беше прекалено уплашена, за да се помръдне.

— Какво означава това? — прошепна той и се засмя. Пъхна едната си ръка между бедрата й и дръпна чаршафа надолу. Тялото му излъчваше топлина като пещ. Усети колко е твърда онази част, когато се долепи до нея. Дишаше тежко, тя чувстваше колко е напрегнат, но не знаеше как да продължи.

— Какво става, Лизет? Не си още готова да ме приемеш и искаш да се събудя и да те възбудя ли? Стой спокойно, точно така, не мърдай, и ми позволи да ти се насладя.

Придърпа я нагоре така, че да легне върху гърдите му. Сладката топлина от неговите устни я накара да разтвори своите. Езикът му докосна нейния и тя леко подскочи, което го накара да се разсмее, без да отделя устните си от нейните. Тя се съсредоточи върху това, което той правеше с езика и устните си, докато не усети как пръстите му тръгват по тялото й и проникват в нея. Не можа да се сдържи да не извика, но той я зауспокоява, галейки хълбоците й. Сякаш съм уплашено животно, помисли си тя стреснато. Пръстите му й причиняваха болка, но движението им навътре-навън не преставаше и тя вдигна глава и захапа долната си устна, за да не издаде звук, докато тялото й с нежелание разкриваше тайните си. Не беше глупава, знаеше какво ще последва, знаеше и че това, което предстоеше да влезе в нея, беше по-голямо от двата вече проникнали пръста. Объркана усети и собствената си влага, но нямаше време да разсъждава какво става, защото той пак я повдигна, притисна се плътно към нея и изведнъж се намери вече вътре в интимността й, стенейки от удоволствието, което изпитваше.

Не искаше да вика, забраняваше си да вика. Облегна се с цялата си тежест на гърдите му, затвори очи и стисна уста, докато той проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея, натискаше все по-силно и по-силно преградата, докато най-накрая, с едно последно движение, обръчът около хълбоците й се стегна и той силно ги натисна надолу, като в същия момент рязко повдигна своите.

От гърлото й, въпреки усилията й, се откъсна стенание. Болката беше ужасна, изгаряща. Струваше й се, че не би могъл да проникне по-навътре в нея, но ако го стореше, тя щеше да припадне.

Сега той я повдигаше и спускаше ритмично, като пръстите му бяха потънали в меката плът на бедрата й. Дишаше тежко, а тазът му се тресеше неспирно. Тя отвори очи и погледна лицето му. Бузите му бяха придобили тъмночервен цвят, очите му бяха затворени, а устните — разделени. На нея й изглеждаше сякаш изпитва болка. Значи е едно и също и за двама ни, помисли си тя, преди всяка мисъл да се изпари от главата й, когато движенията му бясно се учестиха, гърдите му се издуха като мях, а дъхът се накъса в гърлото му, откъдето стоновете излизаха по-шумни от всякога. Главата му беше заровена във възглавницата, а по нейното лице се стичаха сълзи; тя усети соления им вкус в устата си, докато безкрайната болка от пръстите и члена му, потънали в нея, я разкъсваше.

После всичко свърши. Той застина абсолютно неподвижен под нея. С последна дълбока въздишка главата му се търколи на една страна. Ръцете му се отпуснаха. Краката му се изпънаха. Той все още беше дълбоко в нея, но тя усещаше мокротата от него в себе си — неговото семе беше в нея и тази мисъл намаляваше нечовешкото й напрежение.

Гърдите му отново задишаха равномерно и очите му се отвориха. Тутакси върху лицето му се изписа удивление.

— Херцогиньо, за Бога, това си ти, Херцогиньо! Опита се да влезеш в ролята на Лизет? Защо си тук? Защо сме в това положение, защо съм в теб? Не може да е истина! Аз сънувам! Да, това е сън — той потрепери и отново се отпусна неподвижно. Тя усети как излиза от нея и след това бавно се претърколи до него и застана до леглото. Чувстваше се сякаш краката й бяха покрити с рани, а мускулите на бедрата й трепереха неконтролируемо.

Чаршафът беше оплетен в краката му. Погледът й премина по гладкия му корем, през тъмното окосмяване на слабините му, до стихналата му мъжественост, навлажнена от неговите и нейните сокове, а също и от кръвта й. Гледката не беше от най-приятните и тя, бързо дръпна чаршафа към кръста му.

Нахлузи през глава първо нощницата си, а после и робата върху нея. Удържа сълзите си, докато не се озова в убежището на собствената си спалня, върху собственото си легло, завита с куп одеяла. Но и те като че ли не можеха да я стоплят.

Сънят й, когато се спусна над нея, беше изпълнен с фантоми, призрачни присъствия, които нямаха лица, а й носеха само болка. Тя не можеше да помръдне, а те не преставаха да се смеят. Изведнъж смехът им секна и я заля топлина, повече топлина, отколкото би могла да почувства насън. Топлината я обгърна в полусънното й състояние и се превърна в усещане за плът, чужда плът, притисната до нейната, и това усещане беше чудесно. Този призрак не й причиняваше болка, напротив, искаше й се да го задържи. Големи, силни ръце галеха гърба й, притегляха тялото й към друго тяло. Гърдите й се долепиха до гърдите на това тяло, после двете тела сякаш се сляха, после усети тежестта на другото тяло върху своето, после бедрата й се оказаха в чуждите ръце и започнаха ритмично да се движат напред-назад. Тя се стресна и се събуди.

Не беше призрак. Беше Маркъс — в леглото й, гол, и тя също беше гола. Къде се беше дянала нощницата й? Ръцете му ровеха косата й, докато устата му целуваше шията, ухото й. Дъхът му отмахваше къдриците, които пречеха на целувките му. Устните му се преместиха върху брадичката и сетне върху устата й, а тя се почувства объркана от топлината и възбудата, които започваха да изтикват всички други усещания. Краката й сами се притискаха към неговите, гладката й мека плът обгръщаше стегнатите му изпъкнали мускули.

— Маркъс — прошепна тя, привлече главата му към своята и го целуна, — аз не съм Лизет, не съм любовницата ти.

— Знам — целувките му ставаха все по-страстни, а ръцете му отново обхванаха гърдите й, покрити от тънкото було на косите й; в съзнанието й беше съвсем пресен споменът за удоволствието от този допир. Едната му ръка се спусна надолу, между телата им, и тя почувства усмивката му върху устните си, когато той разбра, че е овлажняла. После отново беше върху нея, тежестта му я притискаше. Ръцете му, пъхнати под бедрата й, я придържаха нагоре, след което той влезе лесно в нея. Болката този път, когато той запрониква дълбоко в нея, не беше нетърпима, но се усещаше въпреки влагата, и тя се опита да се отдръпне, но хватката му беше здрава и най-накрая той се настани удобно отгоре й.

— Недей — опита се да го възпре, защото беше започнал да се движи, а тялото й беше още твърде чувствително, но той не обърна внимание на молбата й. — Моля те, Маркъс, боли ме!

Усети надигащата се вълна от възбуда в него, още преди да се е превърнала в диви, неконтролирани движения на някаква чувствена буря, която тя все още не можеше да започне да разбира. Болезненият й вик се издигна до крясък.

— Не, Маркъс! Моля те, недей отново. Не е необходимо. Моля те, Маркъс, недей!

— Разбира се, че е необходимо — гласът му не приличаше на неговия, — защото…

Дишането му се учести дотолкова, че пресече думите му. Продължи, докато стигна до освобождаването. Само за момент остана неподвижно върху й след това. Претърколи се и застана до леглото, взирайки се надолу към нея. Беше запалил свещ и тя отвори очи, за да срещне погледа му. Тялото й беше простряно с разтворени крака на леглото.

— Защо го направи?

— Защо не? — отговори той и сви рамене. В очите му нямаше гняв и лицето му не изразяваше нищо. — След като ти ме облада, защо да не ти върна услугата? Не ме ли считаш да джентълмен, Херцогиньо?

Тя се размърда, за да придърпа завивките върху себе си.

— Ето от това няма нужда. Вече почувствах тялото ти и имах възможност да го погледам. Да не мислиш, че си първата гола жена, която виждам? Или мислиш, че се отличаваш от всички останали с по-оригинално, по-привлекателно тяло? Не се заблуждавай, Херцогиньо — дългите му пръсти погладиха брадичката му, имитирайки размисъл. — Всъщност, сега е първият път, в който имам възможност да те огледам, а аз бях прекалено зает да… Е, не искам да бъда груб, разбираш какво имам предвид. А пък и през цялото време бяхме под завивките.

Тя метна одеялата надолу без коментар. Усети как сърцето й лудо тупка, но запази мълчание — несъзнателна реакция на самозащита от по-тежки подигравки, въпреки че и така нямаше да ги избегне. Той щеше да изкаже всичко, което беше решил да каже. Въпрос на характер.

Видя, че се канеше да си тръгне. Не можеше да го допусне, преди да е сигурна, че е разбрал мотивите й. Бързо изрече.

— Трябваше да го направя, Маркъс. Сигурна съм, че разбираш. Мисля, че не ти беше неприятно.

— Взех те за Лизет. Ако първия път бях разбрал, че си ти… — той сви рамене, а очите й пробягаха надолу по тялото му. — Трябвало да го направиш. Звучи много странно от устата ти. Защо е трябвало? Сигурен съм, че ти си последната жена, последната от всички проклети девственици, които ще пожелаят да ги обладае мъж. Толкова си студена, че се съмнявам, че би ме допуснала в себе си, освен ако… — в гласа му прозвучаха мразовити нотки. Той я загледа безмълвно за потвърждение.

— Абсолютно необходимо беше това да се случи поне веднъж. Сега си в безопасност, Маркъс. В безопасност от последиците на безразсъдния си гняв. Не можеш да анулираш брака.

— Така значи. Мина ми през ума, но не исках да повярвам дори и в замаяното ми състояние в подобно изтезание. Божичко, Джозефина, каква жертва е трябвало да понесеш! А аз ти помогнах, защото те взех за Лизет. Това обстоятелство наистина те улесни. Ако желанието ми към нея не беше прогонило съня ми, чак до сутринта нямаше да осъзная какво се е случило. Но и аз, и чаршафите бяхме оплескани с кръвта ти, безценната кръв на девица, която Лизет отдавна не е в състояние да пролее за никой мъж. Права си, няма да има никакво анулиране на брака — изражението му беше още по-тежко и безкомпромисно от думите.