— Ще трябва да си почина — каза Маркъс и се облегна, обхващайки корема си с ръце. — Доста се натъпках.
— Имаш нужда от храна да възстановиш силата си.
— Искаш да натрупам тлъстини ли, Херцогиньо? Всъщност на теб ти е все едно. Трапезарията, както и цялата къща, е очарователна. Тъй като сега си много богата, предполагам, че и окото ти не е мигнало, когато са ти съобщили наема.
— Доста е висок, но — както ти казах, само да пожелаеш и заминавам за Лондон. Ако желаеш да останеш, ти също си много богат сега и можеш без притеснения да си го позволиш.
— Богат съм, значи. Е, аз никога не съм забравял стойността на парите и какво означава да преценяваш, преди да купуваш. Съмнявам се, че ще се променя. Мислех си за бедничките ни американски роднини — за тях нищичко не остана.
— Те и нищо не заслужават. Всичко е твое. По право.
— О, не, всичко трябваше да бъде на Чарли, а ако не на него, то на Марк.
— Те са мъртви, Маркъс, пет години минаха оттогава. И вината за смъртта им не беше ничия, най-малко твоя.
— Колко интересно — ти обвиняваш баща си.
— Да.
В този момент той си даде сметка, че повече няма сили да издържа. Херцогинята, седнала в другия край на масата. Лицето й, скрито в сянката. Гласът й, звучащ ведро като на Божията майка. Изправи се и захвърли салфетката си върху чинията.
— Излизам! — отсече той и се запъти към вратата.
— Маркъс!
Той спря и подхвърли през рамо, без да се обръща.
— Да? Забранено ли ми е да напускам къщата, след като съм влязъл в нея? Чакат ли ме на входа здравеняци, които да ме завлекат обратно?
— Маркъс, още не сме разговаряли.
Сега вече се извърна с лице към нея. Гласът му не изрази абсолютно никакво чувство, когато каза.
— Боя се, че не съм готов за разговор, Херцогиньо. Има неща, над които трябва да размисля, касаещи само мен и бъдещето ми. Надявам се, че ме разбираш.
Боеше се, че наистина го разбира. Думите заседнаха в гърлото й, не посмя да го попита дали мисли за анулиране на брака. Не каза нищо, само го изгледа как се обръща и бързо се отдалечава от стаята. И от нея.
XI
Баджър подръпна дясното си ухо. Отвори уста, после я затвори, без да каже дума. Отново подръпна ухото си и най-после произнесе.
— Въпреки всичко, господин Спиърс, много съм притеснен. Поговорихме и стигнахме до съгласие. Разбирам необходимостта, но тя е наистина прекалено невинна. Вината е в майка й и в положението, в което се е намирала — държанка и майка на незаконородено дете. Тя се стремеше да защити дъщеря си, а това според нея означаваше да я държи в пълно невежество.
— Господин Баджър, давам си сметка, че положението не е цветущо, но време е да престанете да дърпате бедното си ухо, съвсем се е зачервило. Напрежението наистина е в състояние да докара напълно нормален човек до злоупотреба с алкохол, или, да речем, да му създаде нервната привичка да дърпа жестоко ухото си. Може би ще пийнете бренди? Не? Е, тогава, което е писано да се случи, ще се случи и вие го знаете. Може би в същия този момент негова светлост урежда формалностите около анулирането на брака си. Изключителни притеснения ще й създаде, ако той съумее да се справи. Тя е готова да приеме онова, което се налага. Аз лично ще се заема с оправянето на разположението на духа на негова светлост, преди тя да пристъпи към действие.
— А ако настроението му е непоправимо отвратително?
— Тогава, господин Баджър, няма да има друг избор освен да се чака. Не бих я оставил в ръцете му при такова положение.
— Проклет глупав младок! Ще ми се да го завлека на някое тъмно местенце и да избия всичката надутост от главата му.
Спиърс въздъхна.
— Да, той е млад човек, господин Баджър. Силен и натъпкан с гордост, а в нея вижда източника на всичките си проблеми.
— Но тя го спаси!
— Това нищо не променя. Неговото убеждение е, че спасителят трябва винаги да е мъж, а щом един мъж не може да се справи, значи никому не е по силите, най-малко на жена.
— Горкичкият — беше коментарът на Баджър.
— Освен това тя имаше наглостта да приеме петдесетте хиляди лири, поставяйки го в крайно унизително положение. Граф Чейз на издръжка, господин Баджър. На издръжка! Вие самият бихте ли могъл да измислите нещо по-унизително?
— Но вината не беше нейна!
— Разбира се. Но и тя взе участие, не разбирате ли? Беззащитното незаконородено дете се превърна в законна наследница, която отне всичко, принадлежащо му по право. Съвсем без значение е какво е било мнението й. Но тя ще постъпи, както се изисква от нея. Винаги го е правила.
— Срамът няма да я възпре, това мога да кажа — Баджър стана от удобния стол-люлка до огъня в стаята за почивка на Спиърс. — Е, ще се срамува, но ще действа.
— Разрешете да отбележа, че пилето с портокали и естрагон беше превъзходно, господин Баджър.
Въпросният господин кимна, но мислите му очевидно бяха другаде.
— Но, господин Спиърс, ами ако той й причини болка?
— Ще я понесе. А след това резултатът ще е налице.
Херцогинята изпитваше опасения, че внезапно е прекрачила прага на лудостта. Тя се спря пред затворената врата, ослуша се, но не дочу нищо.
Беше ли той вече заспал? Минаваше полунощ. Тя също отдавна щеше да е заспала, ако нощта беше една от обичайните, с обичайното време за сън.
Щеше да е милост, ако беше вече заспал.
Разтърси глава. Не искаше да е заспал. Искаше да е буден и изпълнен с желание. Милостта щеше да доведе до отлагане, а тя се страхуваше да отлага. Маркъс се изплъзваше като змиорка, беше непредсказуем и тя нямаше и най-малка представа нито какво да очаква от него, нито кога да го очаква. Много бавно и внимателно натисна бравата. Вратата се завъртя на добре смазаните си панти без предателски проскърцвания или стонове. Огънят догаряше в камината и стаята беше пълна с призрачни сенки от отблясъците на пламъците му. Беше топло, което щеше да й е от полза, доколкото можеше да предположи.
Босите й стъпала потънаха в мекия дебел килим. Продължи от камината до леглото, проследявайки безредно разхвърляните му дрехи. Коженият колан, грижливо навит около сабята, беше поставен върху масата. За малко щеше да стъпи върху един от ботушите му, изритани до леглото — така, както пиян човек би се освободил от тях. Наметката се беше проснала на пода в удивително подобие на прилеп в полет.
Застана до леглото и се вгледа в спящия. Маркъс лежеше по гръб, поставил едната си ръка върху челото, а другата — с обърната нагоре отворена длан — отпусната покрай тялото му. Беше се завил единствено с чаршаф, покриващ го от кръста надолу.
Едро тяло, добре окосмено и мускулесто. И без униформа еднакво привлекателно, както и в нея. Но тя още не си беше дала достатъчно сметка за различията им и внушителните очертания на фигурата под чаршафа я караше да се замисля.
Видя синините около ребрата му, започнали да придобиват различни оттенъци на зелено и жълто. Зачуди се колко ли силна ще да е болката му.
Големият въпрос какво да прави, обаче, стоеше пред нея. Спомни си за книгата, която Баджър й беше връчил същия следобед, стараейки се да отбягва погледа й, като измърмори.
— Може да ти е от помощ, Херцогиньо. Вътре има… ъ-ъ… рисунки.
— Рисунки ли, Баджър?
— Да, рисунки. Майка ти разказвала ли ти е какво се случва между мъжете и жените?
На отрицателното й поклащане с глава той беше добавил.
— Прегледай книгата, Херцогиньо. Ако имаш въпроси, ще помоля господин Спиърс да се отбие при теб.
Маркъс разбира се изглеждаше много по-добре от доста схематично изрисуваните мъже от картинките в книгата. Странна книга, но пълна с полезна информация. Докосна с връхчетата на пръстите си раните по обраслата му с твърда брада челюст, после положи дланта си върху плътта, под която се намираше сърцето му и почувства силните пулсиращи тласъци. Косата му се къдреше под пръстите й. В един момент той се размърда, повдигна се леко настрана, после отново се отпусна по гръб. Другата му ръка се преметна върху корема.
Сега какво?
Не се плашеше, просто не знаеше как да постъпи, защото Маркъс спеше, за разлика от мъжете по картинките в книгата. Нямаше възбуда, нямаше сладострастни усмивки. Сигурно беше, че не е готов да легне върху нея, както беше прочела, че е необходимо.
Той отвори очи, замъглени от съня, и ги втренчи в нея. Гласът му прозвуча остро.
— Каква неописуема изненада! От всички хора на света точно ти в спалнята ми. Какво искаш, Херцогиньо?
— Теб — каза тя. — Искам теб, Маркъс.
Той не й отговори, само се усмихна и пак затвори очи. Само след секунди дишаше равно и дълбоко като човек, потънал в здрав сън. Най-вероятно изобщо не беше преставал да спи, а на нея й се бе сторило, че се е събудил. Значи сама трябваше да свърши най-важното.
Тя избърса овлажнелите си длани в робата си. Бавно, съзнавайки неизбежността на всяко следващо действие, развърза коланчето от кръста си и с движение на раменете се измъкна от робата, която падна в краката й. Остава и нощницата, помисли си тя. Трябваше да го направи. В следващия момент седна до него на леглото, вече гола. С гърба си усещаше топлината на огъня.
Наведе се към него и докосна с устата си неговата.
— Маркъс. Моля те, събуди се. Не съм напълно сигурна какво трябва да правя. Искам да кажа, че знам какво искам да се случи, но не знам какво да направя, за да се случи. Моля те, събуди се, Маркъс.
Той се усмихна на думите й и произнесе меко.
— Лизет, няма ли да ме оставиш поне малко да поспя? По-ненаситна си от мъж.
Ръцете му обхванаха гърдите й. Тя изхълца, но се сдържа да не се отдръпне. Ръцете му галеха гърдите й, повдигаха ги, нежно ги стискаха, а през цялото време очите му бяха затворени. Тя видя как тялото под чаршафа се променя и знаеше какво означава — че най-важната му в случая част беше започнала да се пробужда.
"Цената на рая" отзывы
Отзывы читателей о книге "Цената на рая". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Цената на рая" друзьям в соцсетях.