— Затвори очи заради мен.

Джес се обърна и го погледна учудено.

— Да си затворя очите? — Започваше да й става забавно. — Защо?

— За да мога да правя с теб каквото си искам. — Хоук вдигна вежди многозначително, след което се засмя. Звукът погали еротично сетивата й. — Просто затвори очи, Джес. Обещавам, че ще ти хареса.

Младата жена затвори очи. Устоя на изкушението да надникне, защото обичаше изненадите. Винаги ги беше обичала.

— Какво си намислил, Хоук? — попита, когато усети как рейндж роувъра взе няколко завоя. В началото мислеше, че знае къде се намират, но сега не беше толкова сигурна.

— Само още няколко минути — обеща Хоук.

Със затворени очи сякаш долавяше по-фините нюанси на гласа му. Почти нервност. Сигурно грешеше, реши тя. Хоук никога не беше нервен. Винаги беше уверен и контролиран.

— Работих върху нещо през изминалата година. — Мъжът се покашля, когато скоростта на автомобила намаля. — Докато ти беше затворена, а аз имах свободно време, имаше нещо, което исках, нещо, което трябваше да направя.

Роувърът спря.

— Хоук? — прошепна Джесика задъхано.

— Не още. — Пръстите му докоснаха клепачите й изключително нежно. — Знаех, че си моята половинка, Джес. Знам, че е трудно да ми простиш, задето стоях далеч от теб. Знам, че беше ядосана, и не те виня.

Тя разтвори устни да каже нещо, но върховете на пръстите му ги докоснаха.

— Само една минута — помоли я той. — Това беше единственият начин да докажа, че не си предател. А знаех, че не си. Вярвах в теб, Джес, но знаех, че никога няма да бъдеш приета от глутницата, които са част от Хейвън, ако не е доказана невинността ти.

В това имаше смисъл. Част от нея дори го беше разбрала и се беше съпротивлявала срещу тази идея през месеците, в които беше в клетката.

— Направих всичко възможно да се чувстваш удобно.

Така беше. Имаше топли завивки, домашно приготвена храна, плътни дрехи.

— Да не ти е скучно.

Бяха й донесени списания, книги, телевизор. Нещо повече — скицник, моливи, акварели. Джес обичаше да скицира и рисува и й бяха донесени всички инструменти за това нейно хоби.

— Погрижих се всички да разберат, че аз стоя между теб и смъртното наказание.

Това тя не го знаеше.

— Обаче исках да ти дам повече. — Гласът му омекна още. — Вече можеш да отвориш очи, Джес.

Младата жена отвори очи и зяпна шокирано. Там, на брега на планинското езеро, до което обичаше да рисува, се намираше къщата, която бе скицирала толкова много пъти.

Къщата не беше голяма. Не беше показна като тази, която притежаваха някога родителите й. Приличаше на хижа и се съчетаваше добре с другите колиби в имението, но с няколко забележими разлики.

Имаше червен ламаринен покрив, вместо обикновен алуминиев. Беше малко по-голяма, с три спални, вместо с една. За децата, които беше мечтала да има с Хоук. Искаше две. Едно момче и едно момиче. Изглеждаше точно както му я беше описвала, точно както я беше скицирала толкова много пъти.

Имаше люлка на предната веранда и пространство за цветя по цялото й протежение. Къщата беше построена между прекрасни дъбови и борови дървета, обграждащи езерото.

Гледката беше изумителна. Точно както винаги си беше представяла.

— Хоук… — Джес се обърна към Хоук, устните й трепереха от вълнение.

— Аз не само знаех, че си моята половинка, Джесика. — Ръката му, обвита в кожа, обхвана лицето й. — Знаех, че те обичам. Точно както още те обичам.

И беше истина. Всичко, което беше извършил, всяка жертва, която беше направил, доказваше любовта му.

— Никога не спрях да те обичам — прошепна Джес и една сълза се отрони от окото й.

Тя се наведе напред, окончателното решение беше взето. Знаеше едно — никога нямаше да съжалява. Това беше Хоук. Тя му принадлежеше. Той й принадлежеше.

Устните й се допряха до неговите и Хоук стисна ръцете й изненадано. Езикът й ги докосна и в този миг я връхлетя пристъп на страх. Какво щеше да стане, ако не това искаше той? Ако не беше онова, което очаква?

Но трябваше да бъде. Джес не можеше да допусне да го загуби сега. Не можеше да се откаже да поеме този шанс.

Езикът й облиза устните му. Когато те се разтвориха, Джес наклони глава, контролирайки целувката с експериментална страст. Плъзна език колебливо по неговия, пикантният сладък вкус на диво желание и отчаян глад експлодира по него.

Като че ли вкусът избухна и вътре в него. Джес усети ръката му на тила си и езикът му се притисна към нейния. Хоук простена в устата й и чисто еротична нужда започна да искри помежду им.

Само след секунди Породата натисна седалката си назад, придърпа жената в скута си и пое контрол над целувката. Езикът му се тласна между устните й, те се сключиха около него и го засмукаха в устата й. Нейният го галеше, опияняващият му вкус проникна в организма й и връхлетя сетивата й.

Беше дяволски еротично. Усещането на целувката му, на ръката му, пъхната под дрехите й, на ерекцията му под дупето й, на езика, галещ нейния. Чувствено, сексуално. Усещането на горещото му тяло до нейното, на разтуптяното сърце в гърдите му, тежкото му дишане, дълбокия, неясен мъжки стон на нужда.

Всичко това се смеси и я хипнотизира още преди хормонът на чифтосването да засегне организма й. Джес беше в плен, извиваше се към него, страдаше за него още преди въздействието на хормона и горещите пламъци на разгонването да започнат да я обхващат.

И тогава нещата наистина станаха интересни.

Седма глава

Джесика не беше сигурна как влязоха в къщата. Спомняше си как Хоук я носи с устни, притиснати в нейните; дълбоките, отчаяни целувки бяха изпълнени с пикантния вкус на хормона на чифтосването и желанието, което беше нараствало между тях от деня, в който се срещнаха за първи път.

Любов от пръв поглед. И от втори. И от трети. И още, и още. Сякаш част от нея бе знаела, че е предначертано да са заедно, че са вървели към този момент.

Джесика не успя да види много от къщата. Имаше стълби. Повечето от къщите бяха на един етаж, но тази беше на два. Горният етаж беше таванско помещение, помисли си тя. В средата му имаше огромно легло, покрито с тъмна, плътна покривка. Хоук я пусна да легне върху нея, беше дебела и мека.

Можеше да разгледа къщата по-късно, каза си младата жена. „Много по-късно, надявам се.“

Легнала върху леглото, тя го проследи как се изправя с потъмняло от страст изражение.

Първо трябваше да свали ботушите си. Хоук се протегна надолу и ги издърпа един по един, без да откъсва поглед от половинката си.

Златните му очи бяха впити в нейните — очи, изпълнени с обещание и желание.

Дойде ред на ризата. Копчетата бяха разкопчани бързо и ефикасно, разкривайки внушителния му гръден кош. Джесика почувства как сърцето й засили ритъма си.

Цялото й тяло вече гореше. Беше заради хормона на чифтосването, който пламтеше точно под плътта, и само неговото докосване, неговата целувка можеше да облекчи. Докосване и целувка, които скоро щяха да бъдат нейни. Изцяло нейни.

Сърцето й заби още по-бързо при тази мисъл. Кръвта туптеше, препускаше във вените й и разпространяваше хормона в организма й.

Когато пръстите му се насочиха към тежкия кожен колан, разхлабиха го и разкопчаха металните копчета на дънките, Джес бе готова да се закълне, че за няколко дълги, безценни секунди е загубила способността си да диша.

Хоук плъзна дънките по бедрата си. Освободената дебела и тежка ерекция щръкна напред. Затъпеният връх на тъмния ствол блестеше от влагата на предеякулационната течност. Пламтящата главичка пулсираше и изливаше още от влагата и накара Джес да се надигне от леглото и да протегне ръка.

Копнежът да го докосне, да го вкуси, беше почти непреодолим. Щеше да обвини за това разгонването, обаче знаеше за фантазиите, които владееха съзнанието й повече от една година.

А това беше една от тях.

Нямаше нужда да се притеснява, да се дърпа или да се сдържа. Хоук вече й принадлежеше, както и тя на него. Можеше да го докосва и целува както й харесва.

А това щеше да й хареса.

— Исусе! Джес! — Пръстите му пронизаха косата й, когато езикът й се изви над главичката на члена му.

Същата пикантна топлина, изпълваща целувката му, беше и в изтънчения вкус на пениса. Тя експлодира върху езика й. Джес простена леко, карайки бедрата на Хоук да потреперят от усещането на звука по плътта му.

Пръстите му стиснаха косата й, а бедрата му се стегнаха, докато езикът й облизваше и галеше.

Младата жена се чувстваше опиянена, но знаеше, че това все още не може да се дължи на разгонването. По-късно, може би, но не точно сега. Не още.

Точно сега беше тя. Нейната нужда, нейното желание, нейните фантазии и искаше всяка секунда от тях да продължи вечно.

Джес разтвори уста и обхвана набъбналата главичка, езикът й погали горещата плът и усети струя предеякулационна течност.

Тази течност имаше предназначение да овлажнява и разпалва, а не само просто да носи хормона или възбуждащите качества.