Но колкото и да я желаеше, колкото и да жадуваше за нея, не можеше да й причини това.

Хоук тръсна глава, обърна се и се отправи към банята. Студеният душ нямаше да помогне на твърдия му пенис и той го знаеше. Само щеше да измъчи чувствителната плът, но Хоук трябваше да се приготви за предстоящия ден.

Пристъпи под струята и почти изстена от усещането на водата по плътта му. По дяволите, щеше да постави личен рекорд за най-бързо вземане на душ.

Грабна бутилката с шампоан, бързо го втри в косата си, изплакна я, след което изстиска сапун върху кърпата за баня и изми тялото си.

Бързите, силни движения на кърпата бяха изтезание за възбуденото му тяло. Коприненото плъзгане на пяната по пениса и надолу по краката му беше като адско мъчение.

Изплакна се бързо и издаде въздишка на облекчение, когато спря душа. Взе една суха кърпа и се намръщи при идеята да се избърше с нея. Проклятие, никой мъж не трябваше да преминава през това, помисли си той. Нито пък жена. Хоук знаеше, че Джесика ще страда, когато разгонването започнеше. Чувствителността на плътта, която нямаше да позволи дори най-лекия допир на нищо друго, освен неговите ръце, неговото тяло.

Беше трудно за техните жени и мъжете Породи вече знаеха това. Бяха предпазливи при избора си на любовници, и когато излезеха в Обществото, обръщаха внимание дори на най-малките признаци, които биха могли да са предизвикани от разгонване. Достатъчно беше, че това им е натрапено от природата, нямаха желание да предизвикват често болезнената възбуда у жените, независимо Породи или не.

Хоук обви кърпата около кръста си, отвори вратата на душкабината и се изправи пред Джесика, която беше седнала на плота в банята и го наблюдаваше.

Тъмносините й очи го огледаха любопитно и се спряха върху доказателството за възбудата му под кърпата.

— Бил си твърд цяла нощ — каза тя тихо.

Хоук отвърна поглед от нея и тръгна към мивката, където беше оставил чисти дрехи.

— Няма ли да ми отговориш?

— Какво значение има, Джес? — Погледна я в огледалото, видя подозрителност в изражението й и едва не простена при следващия въпрос.

— Разгонването те засяга така или иначе, нали? — В тона й имаше разбиране, както й нотка на съжаление.

— За мен не е толкова лошо, колкото ще бъде за теб — сви Хоук рамене, сякаш нямаше значение, макар че нуждата го разяждаше. Бе като киселина във вътрешностите му и разкъсваше корена на самоконтрола му.

— Защото ти си обучен да издържаш на болка. — Това не беше въпрос. Беше констатация и малко или много истина.

— Доста. — Породата й хвърли поглед, пълен със самоирония. По дяволите, той можеше да се опитва да се надсмива на това, но само щеше да влоши нещата. — Бяхме тренирани да издържаме на много неща. Може би това е станало наша втора природа.

Джес сведе глава за миг, преди да погледне към душа, сякаш отчаяно търсеше начин да промени темата.

— Ще ме нарани ли това? — Когато вдигна глава, в погледа й имаше нервност. Хоуп, Фейт и Чарити не казаха нищо за болка.

Хоук по-скоро би отрязал пениса си, отколкото да й причини болка.

— Само липсата на секс боли, Джес — обеща той. — След като разгонването започне у теб, ти гарантирам, че изобщо няма да се притесняваш за болката — намигна й, опитвайки се да смекчи информацията.

Но не проработи.

Джесика сведе очи и се вторачи в керамичния под в банята.

— Хей — Хоук побутна ръката й със своята, — Бъдни вечер е, нали помниш.

Младата жена надигна очи и го погледна, хапейки долната си устна.

— Улф и Хоуп организират парти в комуникационния център тази вечер. Хубава храна в големи количества, малко танци, няколко питиета. — Хоук вдигна вежди. — Искаш ли да дойдеш с мен?

— Бих искала — на лицето й разцъфна усмивка, — наистина бих искала, Хоук.

Мъжът се наведе, целуна върха на главата й и се отдръпна бързо.

— Добре. Ще тръгнем от тук към шест. Дотогава облечи някакви топли дрехи. Има няколко неща, които трябва да направя днес, и помислих, че може да ти хареса да дойдеш с мен.

— Какви неща? — Джес наклони глава и го погледна с характерно любопитство, което винаги го беше привличало.

— О, разни неща. — Сви рамене, улови я през кръста и я вдигна от плота. — Сега излез, за да мога най-сетне да се облека. Когато приключа, можеш да се върнеш и да се изкъпеш, докато аз приготвя закуска.

Заведе я до вратата и я избута през нея, след това затвори решително. Изкуши се да заключи. По дяволите. Ако не внимаваше, нямаше начин да й даде времето, от което тя се нуждаеше, за да реши какво наистина иска.

Едва се беше сдържал да не я целуне. Да не я вземе. Жлезите под езика му бяха толкова подути от хормона на чифтосването, че усещането беше почти болезнено. Пенисът му беше твърд като камък, плътта му изгаряше всеки път, щом я докоснеше.

Някои дни беше просто отвратително да си Порода.

Джесика се изкъпа, докато Хоук приготвяше закуска. Изправена под топлата струя, тя плъзна ръце по тялото си, припомняйки си докосванията му миналата вечер.

Беше нежен. Около него витаеше отчаяно желание, но той не направи нищо да започне разгонването, за което Джес знаеше, че жадува.

Нито веднъж устните му не докоснаха нейните, или пък голата й кожа. Не я беше целунал, не я беше близнал. А тя умираше за това.

Облечена в дънки, блузка и пуловер Джесика излезе от банята, седна на леглото и обу чифт дебели чорапи.

Зимата в Колорадо беше особено сурова през последните няколко години. Миналата нощ бяха паднали тридесет сантиметра сняг и според прогнозата се очакваше още толкова тази нощ. Бъдни вечер. Беше пропускала Коледа, откакто бе напуснала дома си на осемнадесет години. Дори преди това на празника му липсваше нещо. Искреността, чувството на чиста обич, когато цялото семейство се събира заедно. През годините, прекарани в армията, тя беше оставала в казармите по време на празниците, предпочитайки самотата пред фалшивия смях и безкрайните партита, на които семейството й я принуждаваше да присъства.

Джес се чудеше дали Коледата с Породите ще е по-различна. Беше чувала за веселите чествания предишните години. За подаръците на Алфа Вълка Улф и неговата половинка Хоуп, за размяната на подаръци между останалите Породи.

Те никога не бяха имали Коледа в лабораториите, така че празнуването сега, както Хоуп й беше казала, беше едно уверение, че действително са свободни да празнуват, да се смеят, да обичат и живеят.

Джесика нахлузи туристическите си ботуши, завърза ги стегнато, изправи се и тръгна към затворената врата.

Закуската с Хоук не беше напрегната, не усещаше стария гняв да се надига вътре в нея.

Храната беше проста — яйца, много бекон за Хоук и нейното любимо кафе, богато на кофеин. Когато приключиха и разчистиха чиниите, той й помогна да облече палтото си и излязоха от къщата.

Няколко Породи, въоръжени с лопати, разчистваха алеите около имението. Други окачваха още лампички. Винаги имаше нещо за вършене в Хейвън и винаги имаше ръце, готови да помогнат.

Никога нямаше боклук по земята, нито безпорядък. Породите бяха много по-чисти от човешките си братовчеди и имаха много по-голямо чувство за чистота.

Дебелото, подплатено с мек хастар палто я пазеше от мразовитата зимна сутрин и ако то не я топлеше, винаги можеше да разчита на ръката на Хоук около кръста й. Той я поведе към очакващия ги рейндж роувър, който бе запален дистанционно от къщата. Помогна й да се качи във високопроходимия автомобил, затвори вратата й, след което заобиколи и седна на шофьорското място.

Младата жена забеляза, че той не носи палто. Тънки кожени ръкавици покриваха ръцете му, иначе носеше само дънки, ботуши и тъмносиня фланелена риза с тениска под нея.

Породите не усещаха студа толкова лесно, колкото обикновените хора, помисли си тя с леко чувство на завист.

— Къде отиваме? — попита, когато Хоук обърна автомобила в обратна посока и подкара към главната улица, водеща към Съединението на Вълчите породи.

— Ще ти покажа. — Дари я с палава усмивка, след което отмести едната си ръка от волана и улови пръстите й, отпуснати върху бедрото й.

Джес погледна към облечената в кожа ръка и се изненада от топлината, която усещаше през ръкавицата.

Не би трябвало да бъде така. След една година без него — година, прекарана в ограничената скучна малка килия, без да го вижда, без да чува за него — не би трябвало да се чувства така. Не би трябвало да изпитва тези емоции, които бушуваха вътре в нея, препускаха във вените й и разпалваха женствеността й като вътрешен огън, който не може да бъде потушен.

— Можеш просто да ми кажеш. — Сърцето биеше силно в гърдите й и тя не се съмняваше, че Хоук може да надуши възбудата й.

— Ако ти кажа, тогава няма да е изненада. — Устните му отново се разтегнаха в усмивка, а златните му очи бяха пълни с обещание.

Джес си спомни онези дни преди нападението над Хейвън преди повече от година, когато Хоук щеше да я дразни с изненадващи обяди в малкия парк зад управлението или с бонбони, които бяха наслада за вкусовите й рецептори.

По това време тя не разбираше, че той я ухажва, а сега се чудеше как е могла да не забележи.