— Историята на моя живот — промърмори тя.

Хоук я стрелна с поглед, след което отново се обърна напред, концентрирайки се върху това да я отведе на безопасно място.

Би трябвало да знае, че не трябва да поглежда към нея. Всеки път, когато го направеше, бе връхлитан от възбуда, граничеща с болка. Така се чувстваше от мига, в който я бе видял за първи път преди две години.

Със златисточервената си коса, падаща зад раменете й на тежки букли, големите й сини очи и съвършената порцеланова кожа, тя беше като превъплъщение на ангелската невинност. Съблазнително извити устни, фино изписани вежди, високи скули. Стройното й тяло беше стегнато и гладко, високо 165 см, ниско в сравнение с това на Породите, но с пълни гърди и изкусително дупе.

Тя караше един мъж да мисли за всички онези неприлични неща, които би могъл направи на това съвършено тяло, дори да се чувстваше като извратено чудовище, когато погледне в невинното й лице.

А невинността й беше истинска. Джесика Рейнс все още беше девствена според медицинските доклади. И беше половинката на Хоук.

— Какво, по дяволите, правиш навън сама? — озъби се Породата, ядосан на себе си заради поглъщащата страст, която го измъчваше; ядосан на нея, че е толкова невинна и крехка.

— Винаги съм сама — отсече тя в отговор. — Защо една разходка в гората да е по-различна?

Хоук едва не трепна от думите й, защото бяха истина. Тя беше затворена в продължение на една година, виждайки само доктора, някои от половинките на най-високопоставените Породи и онези, които я разпитваха, докато успяха да разберат защо Джесика ги е предала. Когато я освободиха, това се отнасяше само за Хейвън. Не й беше позволено да излиза от имението. Бяха й дали собствена колиба и повечето Породи се държаха настрана от нея, защото тя бе неговата половинка.

— Имаш охрана — напомни й хладно. — Шароун и Ема бяха назначени да те пазят, когато те освободиха. Те не са настроени зле, така че защо не са с теб?

Шароун и Ема, две от рядко срещаните женски Койотски породи, обичаха неприятностите. Той очакваше всеки ден Джес да се справя със ситуациите, които те организираха, и в които бе замесена и тя.

— Имат два почивни дни — сви рамене жената. — Предполагам, че днес е един от тях.

— А Ашли? — изрева Хоук името на другата Койотска жена. — Тя е смяната им.

Джесика отново сви рамене. Породата усети движението по ръката й, докато излизаха от гората и се насочиха към колибата. В Съединението бе обявен код червено. Породите вече обикаляха из гората, главните порти бяха затворени и цялото имение беше изолирано.

Хоук присви устни. Джес трябваше да бъде защитена на всяка цена. Трябваше да има охрана двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, и проклет да бъде, ако не разбере, и то бързо, защо пазачът й го нямаше.

Бог да е на помощ на Ашли, ако тя беше оставила половинката му. Жените Койоти бяха рядкост и щяха да останат с една по-малко, ако откриеше, че малката вятърничава Порода буквално е захвърлила Джес на врага.

Втора глава

Джесика имаше чувството, че Хоук е готов да избухне, когато влязоха в просторната колиба и чуха приглушен удар по вратата на мазето.

Младата жена сви устни непокорно, когато той се обърна към нея и я погледна с присвити очи, след което отиде до вратата, водеща към мазето.

Отвори я и замръзна, когато Ашли Тру се просна на дървения под на всекидневната. Дългата й руса коса, изпъстрена с фини кичури, закри лицето й за миг, преди да я отметне назад и да скочи грациозно на крака, за да погледне Джесика.

Хоук също се взираше в нея с изражение, което тя мразеше — студено и неподвижно. Струваше си едва ли не да целуне кучия му син, само за да види някаква емоция по лицето му.

— Тя ме заключи вътре — изръмжа Ашли, посочвайки Джесика обвинително с пръст. — Счупих си нокът. — Обърна се към Хоук и повиши тон: — Имаш ли представа колко е трудно да накарам моят Алфа да разреши посещение на салона? Да не говорим да плати за него? Сега страдам. Ако трябва да поема още един куршум, за да ми оправят ноктите, отиваме да се бием, Хоук.

Джесика скръсти ръце на гърдите си.

— Прави като останалите простосмъртни — отрежи ги и си ги изпили сама. — Гласът й беше изпълнен със сарказъм.

Бе изминала повече от година, откакто Джесика беше посетила козметичен салон. Не изпитваше никакво съчувствие към момичето.

— И си скъсах дънките. — Ашли погледна към краката си, сякаш другата жена не беше казала нищо.

— Изчакай година и скъсаните дънки ще излязат отново на мода. — Джесика сви рамене, като се стараеше да не показва нервността си от безмълвния, мрачен Хоук, който я пронизваше с поглед.

— Тя е напаст. — Ашли отново посочи с пръст в нейната посока. — Отказва да стои мирна. Опитва се да се измъкне. Никога не приема заповеди и никога, при никакви обстоятелства, не споделя газираната си вода с мен.

Джесика се подсмихна. Обичаше газирана вода, а да се сдобие с нея не беше лесно. Повечето Породи отказваха да й вземат нещо от града и когато успееше да получи, гледаше да си я скрие. Няколко пъти обаче я бе споделяла с Ашли, а тя никога не се отплащаше.

Изключително неблагодарна, заключи Джес. Ето защо отказваше вече да поделя.

— Свободна си за остатъка от деня, Аш — изръмжа Хоук, без да откъсва поглед от Джесика, сякаш бе прокълнат да остане завинаги в тъмнината.

Ноздрите на Ашли пламнаха от раздразнение, погледът й се плъзна към Хоук, след което се върна отново върху другата жена.

— Някой трябва просто да я застреля и да ни избави от страданието.

— Някой почти го направи — информира я Хоук.

Думите му я накараха да спре, очите й се присвиха върху Джес, а нацупеното разглезено изражение се трансформира в хладна, опасна решителност.

— Някакви заповеди? — попита тя. — Освен да си тръгна?

— Да си в готовност — нареди, без да сваля поглед от половинката си. — Сигурен съм, че скоро ще имаш привилегията да прекараш повече време тук.

Този път нямаше остроумни забележки. Ашли кимна бързо и сериозно, след което тръгна към вратата, отвори я и се измъкна толкова бързо, колкото Хоук бе издърпал Джесика на влизане.

— Ашли не може да бъде измамена лесно — заяви Породата лениво, като я погледна. — Как успя да я вкараш в мазето?

Джесика го погледна насмешливо и поклати ханш.

— Газирана вода. Казах й, че имам запаси долу и не слизам за нея.

— Газирана вода. — Хоук поклати глава. — Това момиче ще съсипе стомаха си с този боклук. Или ще те застреля за една. Откъде взе този път?

Джес стисна устни. Нямаше начин да предаде източника си. Последния път много неразумно бе казала кой я снабдява и Породата беше прехвърлена към неизвестен екип.

— Нямаш право да ги ограничаваш. — Джесика отпусна скръстените си ръце и се отправи към кухнята и плота с кафеварката и безкофеиновото кафе.

Още едно „не, не“. Кафе с кофеин.

— А ти нямаш право да излагаш на опасност здравето си. — Разбира се, Хоук я последва. — Доктор Армани те предупреди, че напитките могат да имат неблагоприятен ефект върху теб, но ти все още ги пиеш.

— И все още няма неблагоприятни ефекти. — Тя се обърна към него с напрегната усмивка и се хвана за плота зад гърба й. — Ти ограничи газираните ми напитки, кафето и шоколада ми. Не мога да напускам Хейвън, нито да се свържа с приятелите си. Мислех, че съм свободна, Хоук.

Това беше решението на Трибунала на Породите преди три месеца. Джесика е била упоена, принудена да следва получените заповеди, и все пак беше успяла да спаси жените, които Обществото за чиста кръв се бяха опитали да унищожат. Бяха й върнали свободата, но беше толкова ограничена, че понякога Джес се чудеше дали има някаква разлика от затвора, който бе понасяла преди.

— Ти си свободна. — Но дори в тона му можеше да се усети истината, че е всичко друго, но не и това.

Клатейки глава, младата жена му хвърли подигравателна усмивка, след което се отблъсна от плота и тръгна обратно към всекидневната.

— Вече можеш да си тръгваш. Както виждаш, жива и здрава съм. Не се нуждая повече от теб.

— А някога нуждаела ли си се?

В гласа му имаше една опасна, предупредителна нотка, която я накара да спре до вратата. Джесика се втренчи в камината в другия край на стаята, опитвайки се да се въздържи да не се обърне към него. Напомни си, че болката, която усеща в гърдите си, е страничен ефект от страха, а не от някакво друго чувство.

— Веднъж — отвърна най-сетне. — Това донесе ли ми нещо добро?

Не му даде възможност да отговори. Прекоси всекидневната и отиде в спалнята си, където затвори вратата тихо.

Веднъж беше плакала за него. Лежеше върху металното сгъваемо легло, ридаеше във възглавницата си и се молеше той да й помогне, или поне да я посети, да й даде възможност да обясни. Просто да говори с нея.

Но това не се случи. Една година беше живяла в почти пълна изолация. Месец след месец надеждата, в която се бе вкопчила в началото, бавно намаля, докато не остана нищо от нея.

Докато Джесика се движеше из стаята, вратата изскърца и се отвори, което я накара да се обърне на пети и да погледне изненадано към Хоук.