Мъчех се да задържа торбичката в захвата си, стисната плътно до гърдите ми. Краката на Крисчън бяха все още около бедрата ми,

ръцете му заключени. Температурата падна рязко.

Пустинята започна да трепери. Треперенето стана тътен. Тътенът стана земетресение и точно когато мислех, че ще се разпаднем на късове, земята под нас потъна рязко, после с едно гигантско повдигане ни хвърли право във въздуха.

Докато се носехме в тъмното небе, измърморих някакво извинение на Крисчън. Той почти се засмя и промърмори в ухото ми, че предпочита да умре бързо при падане, придружено от счупени кости и всичко останало, вместо да гасне бавно от обезводняване. Пък и най-после, поне беше хубаво и хладно, но след като камъните изглежда бяха предизвикали тази катаклизмична реакция, дали не трябваше да опитам да ги покрия обратно и да видим какво ще стане?

Набутах ги в торбичката, а нея натъпках в колана на панталоните.

Падахме.

Подготвих се за удар.


Трийсет и три


Пльоснахме се в ледена вода.

Гмурнах се дълбоко. Изритах силно, измъкнах се на повърхността и жадно си поех въздух. Примигнах, за да махна водата от очите си, и видях, че сме паднали в каменна кариера. Това трябва да значеше, че във водата зад мен имаше ужасяващо чудовище с остри като бръснач зъби, готово да отхапе краката ми, защото боговете не ми се усмихваха. Поне не и напоследък, доколкото знаех.

А Крисчън изобщо не беше толкова зле, колкото мислех, защото плуваше към брега.

Присвих очи. Към брега, оставяйки ме сама, което, доколкото той знаеше, можеше да включва удавяне.

Проверих дали торбичката беше още в колана ми и заплувах бруст. Аз съм силен плувец и се издърпах от кариерата само няколко секунди след него. Той се строполи тежко на покрития с трева бряг и затвори очи.

- Благодаря, че изчака, за да си сигурен, че не се давя! - после промърморих: - О, Крисчън!

Докоснах покритото му с мехури лице, проверих дали диша, премерих пулса му. Беше в безсъзнание. Беше му коствало последните му сили да се измъкне от кариерата.

Едно по едно! Бяхме ли в безопасност тук?

Огледах обстановката. Кариерата беше голяма и дълбока и тук-там преливаше в по-малки локви и езерца. Заемаше малък кът от огромна долина. Продължаващата километри тревиста равнина беше оградена от обикновени планини с ледени корони. Долината беше мирна и спокойна. В противоположния край тихо пасяха животни.

Изглеждаше, че сме в безопасност, поне засега. Въздъхнах с облекчение. Преборих се да съблека мокрото кожено палто. Измъкнах торбичката с камъните от колана и ги оставих настрана. Нямаше съмнение - изваждането на камъните от торбичката със заклинания караше измеренията да се отместват, но докато камъните бяха непокрити, изглежда водеха до пълно опустошение на света около тях. Следващия път щях да ги покажа набързо и може би щяхме да пропуснем целия епозод с ожесточеното изхвърляне и щяхме да се плъзнем със спокойно темпо в следващия свят.

След кратко колебание се съблякох по сутиен и бикини, благодарна за умерения климат. Мократа кожа е гадна. Окачих дрехите си по околните камъни да съхнат на слънцето, надявайки се кожата да не се свие до нелепи размери.

Следваща грижа - какво да направя за Крисчън. Той слабо дишаше, а пулсът му беше непостоянен. Беше припаднал на слънцето, където изгарянията му щяха да се задълбочат. Плюските по лицето му бяха хванали корички и кървяха. Колко време беше прекарал в онази адска пустиня? Кога за последно беше ял? Нямаше начин да го поместя. Не можех дори да го освободя от мокрите дрехи. Можех да ги срежа, но щяха да му потрябват отново. Кой знае на какво щяхме да налетим? Беше по-мускулест от последния път, когато го бях видяла, и в безсъзнание щеше да е непосилен товар. Дали си беше пробивал път от измерение в измерение от Хелоуин? Дали времето течеше по същия начин там, където е бил той?

Освен ако не беше паднало, трябваше да имам бурканче с Ънсийли плът в палтото. Препъвах се в собствените си крака в бързината да стигна до него, откопчавах джоб след джоб, търсейки го.

- Ох! - намерих я да се гърчи мокра сред парчета счупено стъкло, закопчано в един вътрешен джоб. Измъкнах плътта внимателно от бурканчето, което трябва да се беше счупило по време на търкалянето ми по пясъка. От седемте парчета, които бях натъпкала в малкото бурканче, бяха останали четири. Три бяха изпълзели някъде. Хванах пагубните късчета сива плът от Момчета-носорози, измъкнах парченцата стъкло и се замислих за бързо заздравяващите порязвания по пръстите ми.

Дали оздравявах толкова бързо заради плътта на Ънсийли, която бях яла в миналото? Дали тя причиняваше постоянни промени, както твърдеше Роуина? Щеше ли да направи нещо ужасно на Крисчън? Нямах представа какво друго да сторя за него. Имах само две протеинови закуски и не знаех дали водата около нас беше питейна, или бе заразена с някакъв смъртоносен за хората паразит. Никога не съм била скаут, не можех да запаля огън с пръчки, нямах съд, в който да кипна вода, а дори да можех, бях отвратена от съзнанието, че все още по много начини бях забележително безполезна.

Забързах обратно към Крисчън, сложих едно парче на плосък камък и го срязах на късчета, големи колкото грахчета. Разтворих зъбите му, натъпках парченцата вътре и задържах устата и носа му затворени, надявайки се, че плътта ще изпълзи по глупашкия маниер на Момчетата-носорози към стомаха му, търсейки изход.

Направи го. Не бях толкова безполезна все пак.

Той се задави, аз освободих носа му и мускулите на гърлото му се свиха конвулсивно. Той отново се задави и преглътна неволно. Закашля се и издаде звук от гадене. Дори когато си в безсъзнание, месото на Ънсийли е отвратително.

Той се завъртя със стон на една страна.

Нарязах още едно парче, натъпках го в устата му и отново я задържах затворена. Този път той се възпротиви, но тялото му все още беше твърде слабо, за да се бори.

Когато нарязах третото парче и го пъхнах в устата му, той се беше претърколил отново по гръб, отвори очи и ме погледна. Мисля, че искаше да ме попита какво правя, но аз поставих едната си ръка на върха на главата му, а другата под брадичката и зъбите му хлопнаха. Той се задави и отново преглътна.

Ефектът от плътта на Ънсийли върху ранен човек е мигновен и чудотворен. Докато го гледах, мехурите изчезнаха и нормалният му цвят се върна. Изглеждаше леко загорял. Измършавялостта изчезна от лицето му и епидермисът на кожата му се възстанови навсякъде, изтривайки щетите от обезводняването. Тялото му се възстановяваше отвътре навън.

Плътта на Ънсийли е могъща и пристрастяваща. Въпреки че бях излекувана от малкото си пристрастяване към нея (наистина ли му трябваше това последно парче?), аз завиждах заради това, което знаех, че става с него: стремителният прилив на сила, който се надигаше горещ във вените му, усилваше слуха, обонянието и зрението му, увеличаваше силата му до нивото на Баронс, изпълваше го с еуфорично чувство за непобедимост и с болезнено пробуденото усещане за тялото му по отношение на околната среда.

Да, определено ставаше по-добре.

Тигровите очи не само се отвориха, но се движеха с безочливо одобрение по кожата ми, оголена от сутиена и бикините. Той избута ръката ми от устата си.

Бързо и вероятно главно заради това, че бях изкушена да изям последното парче сама, коленичих над него и го натъпках между устните му.

Той седна толкова рязко, че главите ни се треснаха.

Аз изскимтях, той изплю.

Ънсийли плът излетя от устата му и запляска на земята между нас.

Той погледна към живото парче месо, после към мен и не съм сигурна кое сметна за по-противно - миризливата сива плът със сълзящи пъпки или мен заради това, че бях му я набутала в устата. Това ме ядоса, защото дори в най-лошия ми ден бях за предпочитане пред Ънсийли плът. Липсата на жар в тези кехлибарени очи беше съвсем смразяваща.

- Можеш да опиташ да ми благодариш - казах сухо.

Той отново се задави, прочисти гърло, обърна се и изплю през рамо.

- Какво - каза той, докато се обръщаше отново към мен, сочейки, -по дяволите, е това?

- Ънсийли плът - казах студено.

- Това е Ънсийли? Нахранила си ме с мрачно Фае?

- Как се чувстваш, Крисчън? - настоях. - Предполагам, че доста добре? - определено изглеждаше добре, както си седеше там: с избелели дънки, мокра тениска, която беше опъната върху широките му рамене, и с мускули, които играеха по ръцете му, докато заглаждаше мократа си коса, махайки я от лицето си. - Нямаш изгаряния, нямаш мехури, не си гладен, нито жаден? Не ти ли хрумва, че ти спасих задника?

- На каква цена? Какво ти причинява яденето и? Нищо Фае не е без цена.

- Изцерява те. Предпочиташ да не го бях направила ли?

- Тук има огромна лъжа. Има отрицателни страни. Какви са? -притисна ме той яростно.

- Всичко има отрицателни страни - сопнах се.

Загледахме се кръвнишки.

- Да не предпочиташ да те бях оставила да умреш?

- Опита ли изобщо нещо друго? Или винаги предпочиташ магия, мигновено удовлетворение?

Скочих на крака и започнах да крача.

- Какво трябваше да опитам? Да изтегля тялото ти на сянка съвсем сама, за да не изгориш още по-зле? Може би да измисля как да запаля огън с пръчки? Не, сетих се! - завъртях се рязко и го погледнах. -Трябваше да потърся супермаркет за слънцезащитен крем и гел от алое, а щом купех, да отида при ветеринар, за да ти намеря подкожни течности, както правят съседите ми за котката си!

Устата му се изкриви.

- Добър тоалет, Мак.

Настръхнах. Бях крачила наоколо по сутиен и бикини, а той ме смяташе за забавна по бельо?