Но съмнение, огромно като водния хабитат на това нещо, ме задържа.

Ами ако това, което призовях от тези древни дълбини, не беше изобщо част от мен, а нещо съвсем друго? Ако беше част от мен, можех да го използвам. Но ако поради някакъв странен обрат на събитията (а никакви събития не можеха да бъдат смятани за твърде странни в сегашното ми съществуване) имаше нещо там, долу, което не беше от мен, то можеше да ме използва.

Не се доверих на себе си. Не, не се доверих на онова място на шийте зрящ.

И защо? Дори не знаех, че съществува допреди няколко месеца. Докато не научех повече за това какво е и какво не е, нямаше да призовавам никакви неизвестни. Сегашните ми умения трябваше да се проявят.

Поклатих рязко глава и отново бях на улицата, а нещо като граблива птица се канеше да отхапе от мен.

Клекнах.

Главата му отлетя настрана, а тялото му се свлече на паважа, оставяйки Дани да стои на неговото място и да ми се хили.

- Измъкни си главата от задника, Мак!

Движехме се по схема: аз нулирам, тя убива.

Не знам колко дълго съм се била без копието си. Но беше достатъчно, за да усетя какво исках от сестрите си по оръжие. Проклинах Роуина, че ги е пратила в Дъблин без оръжия, без железни куршуми. Никога нямаше да ги оставя да бъдат такива подвижни мишени.

Продължавах да се оглеждам за Кат, но не можех да я намеря в бъркотията. Без копието си се чувствах гола, изложена. Чувствах се грешно.

Забих длани в едно високо Ънсийли с тяло на бръмбар и с дебела, многопластова черупка. Не се вцепени. Отдръпнах юмрука си и внезапно около своята ръка почувствах друга, а когато я забих напред, Кат и аз, заедно, набихме копието в подобната на броня кожа.

Докато то падаше на улицата, аз погледнах през рамо.

Кат се усмихна, кимна и пусна копието, оставяйки го в моята ръка. После долепи гръб до моя и започна да се движи в схема с мен, както се бях движила с Дани.

Въпреки че не беше Нул, тя имаше гаден ъперкът и бяхме страхотен екип. Дани направи двойка с друга шийте зряща и битката закипя.

По-късно седяхме върху бордюра, облегнати на сградите, проснати по тротоарите, мръсни, оплискани с гнусни вариации на Ънсийли кръв, ободрени и изтощени.

- Какво стана? - попитах Кат. - Как се озовахте заклещени насред толкова много от тях?

Тя се изчерви.

- Свикнали сме Дани да е с нас, така е. Тя чува това, което ние не можем. Мисля, че са започнали да ни следят от мига, в който влезнахме в града, привлечени от шапките ни - тя почука своя МакОреол - или може би от шума на автобуса. Те събираха още, докато вървяхме, изчакваха, търсеха тясно място, за да ни обкръжат. Ако не се бяхте случили наблизо... е... Радваме се, че бяхте.

Определих размера на клането. Имаше няколкостотин мъртви Ънсийли на улицата.

- Добре се справихме. С оръжия и план можем да се справим и по-добре.

Кат кимна.

- Може ли да говорим откровено?

Наклоних глава.

- Твоите различия с Великата повелителка вредят на всички нас.

- Тогава тя трябва да помъдрее и да прогледне за това кое е разумно.

- Нейните различия с теб също ни вредят - каза Кат натъртено. -Войната не е време за интриги. Продължавайте да се борите една с друга и накрая ще разрушите царството, над което искате да властвате.

Всички на улицата хорово промърмориха в съгласие.

- Не се опитвам да властвам. А просто да помогна.

- И двете се опитвате да властвате. И ние ви казваме и на двете да спрете. Говорихме, след като ти и Дани заминахте. Искаме да се върнете. Не ни пука дали ще задържите оръжията. Но нямаме желание да заменяме водачеството на Роуина с твоето. Искаме ви и двете. Ако пожелаеш да работиш с нас, ние ще ти помогнем, както можем, и ще накараме и Роуина да се съгласи. Така както виждаме нещата, нито ти, нито Роуина можете да ни принудите да приемем която и да е от вас. Но сме готови да се обзаложим, че можем да ви принудим да работите заедно за едно по-велико дело. Нали и двете твърдите, че преследвате това?

- Няма да живея в манастира, Мак! - Дани скочи на крака. - Ти каза, че мога да живея с Баронс.

Преместих погледа си от Дани към Кат, обмисляйки думите и. Тя имаше право и аз се чувствах малко засрамена от себе си. Бях направила лично това с Роуина. Бях се опитала да разделям и да владея, а сега не беше времето да деля верността на каквото и да е. И така си имахме достатъчно проблеми.

Единствената ми цел, пращайки Дани в манастира днес, беше да открия дали шийте зрящите щяха да дойдат, за да мога да ги вкарам в битка, да ги поведа към победа и да си възстановя положението в манастира. Кат ми го предлагаше с протегната ръка. Петстотин шийте зрящи можеха да принудят Роуина да работи с мен, а аз трябваше единствено да си прехапя езика здраво.

- Аз съм убедена, Кат. Убеди Роуина!

- Но ти каза! - избухна Дани.

Въздъхнах. Исках своя буфер. Но Баронс също имаше право. Не ставаше дума само за мен.

- Нуждая се от теб там, където ще си в най-голяма безопасност, Дани. След като Ънсийли принцовете те хванаха днес, се боя, че с мен не си.

Шийте зрящите ахнаха.

- Била си заловена от Ънсийли принцовете, Дани? Какво? Как? Какво ти направиха? Какво стана?

Внезапно Дани се оказа център на вниманието. Тя се наду и започна да им разказва.

Гледах представлението (Дани знаеше как да смайва и обичаше да го прави), усмихвах се бегло и се чувствах тъжна.

Не бях готова да я пусна.

Или да посрещна остатъка от нощта насаме с Баронс. По-скоро бих се била с още една банда Ънсийли.

Погледнах към Кат.

- Ще се срещнем с вас в манастира на сутринта. Ако старата жена се държи прилично и аз ще се държа. Имаш думата ми.

Тя ме погледна спокойно, после погледът u се спусна на копието, закачено на бедрото ми.

- Нямам нужда от думата ти, Мак. Ти ми даде нещо друго тази вечер, което каза всичко.


Деветнайсет


МакКайла!

Бяхме на една пряка от книжарницата, когато гласът на В'лане се изплъзна от мрака - оркестрова вариация на еротичен сън. Фае имат изключителни гласове, мелодични и богати. Нотите вибрират под кожата ти, гладки и чувствени по върховете на нервните ти окончания. Ако Песента на Сътворението е песен, не съм сигурна, че човек би могъл да оцелее, ако я чуе.

Преди имах това, което смятах за нормален сексуален нагон. Но някои от приятелите ми бяха повече от обсебени от секса. Предполагам мислеха, че той би могъл да запълни празнината от безцелността, от която мнозина от моето поколение са засегнати, докато се опитваме да намерим мястото си в света.

Но докато бях При-я, се бях променила, бях добила ненаситно съзнание за всичко сексуално. Или може би сексът с Баронс го беше направил. Не знам. Знам само, че сега съм много по-възприемчива за еротичните нюанси, отколкото бях. Шепотът на Сийли принца беше като погалване по цялото тяло и аз му се насладих за миг, преди да се отърся от него.

- В'лане! - възкликна Дани.

Той се засмя и ако не бях имунизирана срещу обаянието на Секс-до-смър-Фае, щях да съм сериозно загазила. Той беше включил прелъстяването, красивото златно Фае излъчваше чиста сексуална жега. Започвах да мисля, че е просто част от природата му, че той просто не може да направи нищо, както някои мъже не могат да спрат да излъчват тестостерон. Мисля, че някои от мъжките и от двата вида просто имат повече.

Дани не беше имунизирана. Очите u блестяха трескаво, кожата u беше зачервена, устните u разтворени. В този миг зърнах в каква жена ще се превърне.

- Престани, В'лане! Остави я на мира!

- Не вярвам тя да го иска. Кой по-добре би я събудил за формата и естеството на Ерос? Да поставя летвата, така да се каже.

- Ъ-хъ - каза Дани пресипнало. - Бих искала това.

- Не ми пука в какво вярваш ти или какво желае тя, но ти няма да поставяш летвата! Тя ще има нормален живот - поне толкова близо до нормалното, колкото можех да го постигна. - Дани, влизай в книжарницата! Ще дойда след няколко минути.

- Но аз не искам да...

- Сега! - казах.

Тя ме изгледа кръвнишки.

- Обзалагам се, че Баронс е там - подмамих я. На В'лане казах: -Заглуши се, за да може да се отърси от влиянието ти!

Той вдигна и спусна едното си рамо.

Дани въздъхна тихо, сякаш внезапно освободена от някакво вътрешно напрежение, от което не беше напълно доволна, после премести погледа си от В'лане към книжарницата и обратно, сякаш се опитваше да направи избора си между бананов сплит и карамелена мелба.

- Добре - каза после и изчезна. На вратата хвърли безочлива усмивка през рамо и каза: - Не бързай, Мак! Аз и Баронс имаме много да си говорим.

Потиснах да не се изсмея, спомняйки си моите собствени тийнейджърски увлечения. Те бяха истински кошмар от непохватност и нервно напрежение, от чувство на стеснение. Бях твърде тромава на приказки и обсебена от нужди. Вярвах, че Баронс сръчно ще отклони богоговението и. Само с мен той беше константен задник.

Гледах я, докато не влезе вътре в безопасност и вратата не се затвори зад нея. Нямаше признаци, че Мрачната зона, която някога беше съседна на КДБ, все още съществува, но не се доверявах на тези изпълнени със сенки улици зад книжарницата.

Погледнах отново към В'лане. Той ме изучаваше напрегнато.

- Била си се. Добре ли си, МакКайла?

- Добре съм - рефлексите ми бяха динамит тази вечер. Бях получила няколко смазващи удара, но бях успявала да се гмурна или да се дръпна назад в последния миг и да минимализирам ефекта всеки път. Дори не се чувствах натъртена навсякъде. Без порязвания. Без контузии. Чувствах се фантастично. Обичах тази по-лъскава, по-силна аз.