Но сега бях отегчен и бях научил всичко, което можех да разбера от тях, защото те бяха глупаци, които пиеха отново и отново от мистичен котел, за да забравят. Сякаш забвението премахваше греха.

Исках да си спомнят.

Те не можеха.

Но можех да ги накарам да си спомнят страха.

В'лане ме гледаше, както ме гледаше от мига, в който бях взел неговата принцеса, и чакаше да бъде отново негова, сигурен, че ще бъде. Все пак, те бяха безсмъртни. Те бяха богове. Бяха непобедими. Той чакаше момента, в който вече нямаше да бъда защитената u играчка, за да може да ме унищожи.

МАХАЙ СЕ ОТ ГЛАВАТА МИ!

Забих нокти в ръката на Бароне и извиках.

Той се бореше е мен. Съпротивляваше се. Беше ме изблъскал от тялото на принцесата, беше ме изхвърлил, търкаляйки се от спомена за двора на Фае.

Бях на ръба на ума му, замаяна от неочакваното изхвърляне.

Стегнах се, изковах се в снаряд от чиста воля и стрелях обратно към блокадата, която беше вдигнал. НЕ СЪМ СВЪРШИЛА ОЩЕ!

Рикоширах в гладка черна стена и разбрах веднага, че беше непробиваема. Той беше по-силен от мен. Не можех да мина през нея. Щях да се забивам до смърт в нея, ако опитах.

Но не бях готова да призная поражението си. Впрегнах скоростта на този рикошет като бумеранг, направих последни настройки в курса и обърнах встрани.

Каквото и да имаше зад тази стена, щеше да остане скрито, но аз можех да получа нещо друго. Знаех, че мога.

И внезапно отново бях там, стоях...

В двора на Фае, гледах надолу към принцесата...

Баронс тръшна стена пред мен. Но не достатъчно бързо.

Аз профучах през нея.

Той тръшна още една стена, но не я укрепи достатъчно бързо. Съборих я.

Кучката беше мъртва.

Той тръшна още една стена. Твърде малка, твърде късно.

Аз я пръснах на парчета.

Всички Фае в двора на кралицата пищяха, бягаха от страх за живота си, защото немислимото се беше случило.

Един от техния вид беше спрял да съществува.

Една от техните беше убита.

От мен/Баронс/нас.

Задушавах се, пръсках слюнка, опитвах се отчаяно да дишам и осъзнах с ужас, че не лицето Баронс/Мак се задушаваше. Беше моето

тяло.

Отдръпнах се, отскубнах се, препънах се назад, откъснах се от ума на Баронс. Не беше лесно да се разплетем.

Ръката му беше на гърлото ми.

Моята - на неговото.

- Какво, мамка му? - избухна В'лане. Беше най-човешкото изречение, което някога го бях чувала да изрича. Той ни беше наблюдавал, но нямаше представа какво се беше случило.

Нашата битка беше скрита.

С Баронс се взряхме един в друг.

Пуснахме гърлата си едновременно.

Аз отстъпих назад.

Той не. Но пък и не бях очаквала да го направи.

- Наистина можеш да убиеш В'лане! - възкликнах. - Затова не те оставя да го приближиш. Можеш да го убиеш. Как?

Баронс не каза нищо. Никога не го бях виждала толкова неподвижен, мълчалив.

Завъртях се към В'лане.

- Как? - настоях. Треперех. Баронс можеше да убие Фае. Нищо чудно, че Сенките го оставяха на мира. - Той разполагаше ли с копието или меча? - но знаех в костите си, че не беше нито едно от тези оръжия. Стената, която беше хвърлил, беше скрила отговора. Каквото и оръжие да беше използвал, не беше от тези, които знаех.

В'лане не каза нищо.

- Какво има той срещу теб? - извиках вбесена.

- Решавай, госпожице Лейн! - каза Баронс зад мен.

- Избирай! - съгласи се В'лане.

- Вървете в ада и двамата! Нов свят. Нови правила. Нова аз. Не ми се обаждайте! Аз ще ви повикам.

- За да ме повикаш, ще ти трябва отново моето име - каза В'лане.

- За да може да ме предаде отново, когато ми трябва?

- То се провали само през краткия период, когато цялата магия беше спряла. В такъв момент е невъзможно да се поддържа. Даррок няма да опита отново. Той няма нужда да го прави. Постигна целта си.

- Ще си помисля - казах. И щях. Всички оръжия. Добре.

Нещо изтрака на пода до краката ми. Беше мобилен телефон.

Не се обърнах.

- За какво е това? Няма кули, не помниш ли? - подиграх се.

- Работи - каза Баронс. Той направи тежка пауза, за да подчертае своя последен удар. - Винаги е работил.

Спрях да дишам. Това, което казваше той, не беше възможно. Завъртях се, загледах се в очите му.

- Електричеството беше спряло! Обаждането ми до Дани беше прекъснато. Така и не възстановиха обхвата! - знаех. Бях проверявала цяла нощ.

Той се придвижи към мен толкова бързо, че не го видях да приближава и нямах възможност да реагирам. Тялото му беше притиснато към моето, устните му бяха върху ухото ми.

Облегнах се на него и вдишах. Не можах да се спра.

Той прошепна:

- Маловерница. Не за АУ.

Това беше номерът, който беше настроил на телефона ми и който значеше Ако умираш.

- Но ти дори не опита.

Езикът му докосна ухото ми. После той изчезна.


Тринайсет


Седях на ръба на дивана и разтривах очите си. Имах огромна нужда от сън, но хранех малко илюзии, че ще мога да поспя.

След срещата си с В'лане и Баронс бях твърде изнервена, а манастирът скоро щеше да започне да се буди и щях да имам цял нов набор от предизвикателства, пред които да се изправя.

Погалих блестящата красота на копието си.

Верен на себе си, В'лане го беше върнал, когато настоях той да си тръгне. След като се успокоих с утешаващата му тежест, го затъкнах обратно на мястото му.

Отворих старата си раница и се зарових в дневника си. Изненадах се, че го намерих. Допусках, че някой би го конфискувал. Реших, че е съвсем вероятно и Баронс, и Роуина да са го чели.

Потърках релефната кожена подвързия, благодарна да го видя отново, сякаш беше стар приятел. Откакто Алина беше убита, бях запълнила три тефтера с размишления, планове и чувства. В началото бях започнала да водя дневника като израз на почит към нея, като начин да се свържа с паметта и.

После осъзнах, че мога да изливам скръбта си върху страниците, вместо да тревожа родителите си с проблемите си. Накрая бях открила това, с което по-голямата ми сестра беше наясно от началото - че дневникът беше неоценим инструмент за подреждане на мисли, за тяхното разясняване и пречистване, както и за планиране на бъдещи действия.

Боже, колко ми липсваше! Какво не бих дала, за да седя и да говоря отново с нея! Да я прегърна и да и кажа, че я обичам. След смъртта и бях осъзнала колко малко пъти и бях казвала какво означава за мен. Винаги бях приемала, че знае, че ще имаме десетилетия заедно - да планираме сватбите си, да организираме бебешки партита, да пращаме заедно децата си на училище, да правим снимки на баловете им. Един цял живот сестринство. Окопитих се. Нямаше време за емоции. Когато всичко това свършеше, щях да се потопя в скръб. Щях да накарам В'лане да ми я върне отново в света на Фае. Щях да си подаря мехлема на илюзията. Когато всичко това свършеше, щях да го заслужавам.

Обърнах нова страница и започнах да записвам всичко, което бях научила напоследък. Ако нещо се случеше с мен, исках да оставя възможно най-подробни записки след себе си на следващия идиот, който щеше да се опита да направи нещо по въпроса за кашата, в която бяхме всички.

Мога да преминавам през защити. През всички? Или само през определени?

Имунизирана съм за обаянието на Фае. Трябва да го изпробвам върху друго Фае освен върху В'лане.

Баронс може да убива Фае. Как? В'лане няма да ми каже. Защо?

Крисчън е изчезнал. Жив ли е?

Ритуалът на Келтърови се е провалил. Какво са се опитали да направят и какво е тръгнало зле? Трябва да науча повече за друидската магия. Възможно ли е да мога да правя и друидска магия? В'лане каза веднъж, че едва съм започнала да откривам какво съм. Също като Дани и аз трябва да изпробвам границите си.

Джейни предвожда цивилна армия, която е обучил да яде Ънсийли. Защитават Дъблин. Все още има хора в града. Къде? Трябва ли да се опитаме да ги изведем от града на по-безопасно място?

Желязото има някакъв ефект върху Фае. Какво прави и дали действа еднакво на всички касти? Колко ефективно е като оръжие?

Направих втора колонка на страницата - списък с неща за вършене:

Да сформирам отряд, който да разследва МПД!

Да сформирам отряд, който да събира желязо, за да правим оръжия и куршуми!

Да сформирам отряд, който да разбере как да правим оръжия и куршуми!

Да вляза в Забранените библиотеки! Да разбера:

Какво е Пророчеството на Убежището и кои са сегашните членове? Какво са петте?

Някой ми пращаше страници от дневника на Алина. От бележките u бях научила, че за да направи това, което сестра ми се беше опитвала да направи (допусках, че е да спре Книгата и да изгони Фае от нашия свят), тя беше узнала, че има Пророчество, познато на Убежището (което беше Висшият съвет на шийте зрящите), в което се казваше, че имаме нужда от три неща: Камъните, Книгата и петте.

Знаех какво представляваха Камъните - четири синкаво-черни, покрити с руни камъка, които според Баронс можеха или да преведат части от Мрачната книга, или „да разкрият истинската u природа“. Бароне притежаваше два от тях. У В'лане беше третият или пък знаеше къде е. Нямах представа къде да намеря четвъртия.

Знаех и какво беше Книгата. Това беше лесно.

За съжаление, нямах представа какво бяха петте.

Надявах се Пророчеството да ми разясни нещата. Реших, че най-доброто място да търся пророчество относно шийте зрящите, бяха Забранените библиотеки на Роуина, ето защо бях толкова решена да се задържа в манастира. Не ми пукаше колко ще вбеся Роуина. Аз исках подкрепата на шийте зрящите.