Нямаше такъв.

Той стоеше пред мен, а всяка частица от неговата смъртоносна дарба беше заглушена. За първи път, откакто го бях срещнала, бях способна да го гледам директно, да попивам неговото нечовешко, невероятно съвършенство, без бъда засегната от него. В'лане изглеждаше толкова близо до представата за мъж, колкото би могъл. Носеше дънки, ботуши и свободна ленена риза, наполовина разкопчана. Очевидно не беше засегнат от мразовитото време или пък беше причината за него. Фае могат да повлияят на времето с настроението си. Красивото му мускулесто златно тяло не беше по-съвършено от това на кой да е обработен с фотошоп модел. Дългата му златна коса вече не блестеше с дузина прелъстителни, неземни отсенки. Безупречно симетричните му черти можеха да украсят всяка корица на списание. Единственият аспект от неговата Фае природа, който беше запазил, бяха онези бездънни, древни, шарени очи. Все

още беше страхотна гледка - загорял, секси мъж с неземни, блестящи очи. Но аз нямах пристъп на диво желание да разкъсам дрехите си, не чувствах гъдела на похотта, нито дори най-слабото усещане за омекване на коленете.

И го беше направил без дори да се наложи да помоля.

Нямах намерение да му благодаря. Беше най-малкото, което можеше да направи, след това, което неговата раса ми беше причинила.

Той ме изучаваше, докато аз изучавах него. Очите му се свиха леко, после се разшириха незабележимо, което на човешко лице би изглеждало като съвсем малка промяна, но на Фае представляваше изражение на удивление. Учудих се защо. Защото оцелях? Шансовете ми наистина ли са били толкова малки?

- Наблюдавах тези защити и усетих смущението. Радвам се да те видя, МакКайла!

- Благодаря за спасението - казах студено. - Много мило да се появиш, когато имах нужда от теб. О, чакай! - казах и се засмях кратко. - Сега си спомням. Ти не се появи. Всъщност, името ти се разби и изгоря, когато се опитах да го използвам.

Ако не беше поставил името си на езика ми, онази нощ нямаше да съм толкова безстрашна. Бях подлъгана да изпадна в самозаблуда, че един Сийли принц ще бъде на мое разположение, стига да щракна с пръсти, за да Пресее и да ме изведе мигновено в безопасност. Това ме беше накарало да се чувствам непобедима в момент, в който това беше лоша идея. А когато той ми трябваше най-много, не бях успяла да го повикам. По-добре никога да не бях разчитала на него. Трябваше да държа Дани до себе си в онази нощ. Тя можеше да ме измъкне бързо в безопасност.

Той протегна ръце с дланите нагоре и наведе глава в жест на раболепие.

Изсумтях. Самодоволният Сийли принц скланяше глава пред мен?

- И хиляди извинения не могат да изкупят злото, което е било позволено да ти причинят братята ми. Отвращава ме това, че си била... - той замълча и наведе още по-ниско глава, сякаш не можеше да се принуди да продължи.

Беше напълно човешки жест.

Не му повярвах ни най-малко.

- Е? - вдигнах се от земята и изтупах новото си кожено палто. Какво е твоето извинение, че ме провали на Хелоуин? Бароне каза, че е бил заседнал в Шотландия. Всъщност, каза, че било „сложно“. Беше ли сложно, В'лане? - попитах сладникаво и прехвърлих оръжието си отзад през рамо. То се удари в раницата ми. Хареса ми солидната, успокояваща тежест на оръжието и боеприпасите ми.

Той трепна от тона на гласа ми, без да пропусне арсеника в захарта. Докато аз бях заета да съм При-я, В'лане очевидно беше разширявал спектъра си от човешки изражения. Но все пак тези изражения бяха различни от онова, първото. Бяха твърде надути за Фае. Шарените очи срещнаха моите.

- Извънредно.

Пъхнах палци в джобовете на дънките.

- Продължавай! - усмихнах се. Нищо, което би могъл да каже или да направи някога, нямаше да ме накара да се доверя отново на нещо толкова мистично, и по същество дефектно, като името на Фае, закрепено на езика ми. Но исках да видя докъде ще стигне, за да си върне моята благосклонност.

- Авийл е основният ми приоритет, МакКайла. Знаеш го. Без нея всичко останало е маловажно. Без нея стените никога няма да могат да бъдат съградени отново. Единствена тя е нашата надежда за възвръщането на Песента на Сътворението.

Фае бяха матриархални и само Сийли кралицата владее Песента на Сътворението. Знаех много малко за Песента, само това, че от нея са били изковани стените на затвора на Ънсийли преди стотици хиляди години. Грубо, преди шест хиляди години, когато била договорена Спогодбата между нашите раси, разделяща частите на планетата, Авийл използвала продължение на тези древни стени, за да раздели света на Фае от човешкия. За съжаление, намесата u отслабила стените на затвора и позволила на Даррок - Лорд Господар, да разруши всичките на Хелоуин.

И защо Авийл не ги е изпяла обратно?

Защото в типичния за Фае стил на скрити борби Ънсийли кралят убил отдавнашната Сийли кралица, преди тя да успее да предаде знанието си на следващата. Авийл, последната от дълга поредица кралици, господстващи с отслабени сили, нямала представа как да изпее Песента на Сътворението. Те имаха нужда от мен -изключителен ОС детектор, за да намерят единствената останала следа към пресъздаването на Песента - Шинсар Дъб, смъртоносна книга, която съдържа цялата черна магия на Ънсийли краля. Кралят бил близо до откриването на Песента, когато смъртната му наложница се самоубила, а той изоставил експериментите си, с които създал мрачната половина от расата на Фае.

- И само аз мога да намеря Книгата, която u е нужна, за да го направи - казах студено. - Та кой е заменим?

Очите му се свиха съвсем леко и той погледна встрани. Розовата Мак нямаше дори да забележи. Но аз вече не бях такава. Гръбнакът ми се опъна и аз го приближих - нос до нос на линията на защитата. Ако можех да се пресегна през нея и да го сграбча за гърлото, щях да го сторя.

- О, Боже! Ти всъщност си го обмислил и си решил, че аз съм заменима! Знаел си, че съм в беда и не си ми помогнал! - изръмжах. -Вярвал си, че ще оцелея. Или си решил, че ще бъда дори още по-лесна за ползване, ако съм При-я?

Очите му блеснаха.

- Не можех да бъда на две места едновременно. Бях принуден да избирам. Кралицата нямаше да преживее нощта. Беше наложително тя да оцелее.

- Кучи син! Знаел си, че те идват за мен.

- Не знаех.

- Лъжец!

- Когато научих какво са планирали, беше твърде късно, МакКайла. Въпреки силите ми не успях да провидя колко опасен е станал Даррок. Никой от нас не го предвиди. Вярвахме, че стените ще отслабнат още на Сауин, дори вярвахме, че още Ънсийли ще избягат, но не допускахме, че Даррок ще успее да срине стените напълно. Той не само постигна немислимото, а успя изцяло да блокира цялата Фае магия така, както унищожи вашите човешки енергийни системи. За известно време през онази нощ никой от нас не можеше да Пресява. Никой от нас не можеше да променя форма. Никой от нас не можеше да черпи от магията, която е наше рождено право. Бях принуден да отнеса кралицата си до ново скривалище на човешки - той изплю подигравателно думата - крака.

- Докато аз лежах на своя човешки задник, а твоите приказни - този път аз изплюх подигравателно думата - братя ме чукаха до пълно безумие и едва не ме убиха.

- Но не успяха, МакКайла. Но не успяха. Запомни го! Ти си достойна за кралица по право.

- Значи краят оправдава средствата? Така ли мислиш?

- А не е ли така?

- Аз изстрадах - скръцнах със зъби. - Ужасни, неописуеми неща.

- И все пак сега стоиш тук. Лице в лице с един Сийли принц. Това е впечатляващо за човек. Може би ставаш това, което трябва да бъдеш.

- Това, което не ме убива, ме прави по-силна ли? Това ли мислиш, че трябва да извлека от случилото се?

- Да! И се радвай!

- Нека ти кажа нещо! - хванах яката на ризата му. - Това, на което ще се радвам, е денят, в който последният от вас бъде мъртъв.

Той стана странно, напълно неподвижен.

Разтърсих го. Не помръдна.

Примигнах, тогава схванах. Беше вцепенен. Бях го Нулирала. Нулирането е рядък талант на шийте зрящ и според Роуина аз съм последният жив Нул. Мога да вцепеня Фае само с докосване на ръцете си. Мога да го включвам и изключвам по същия начин, по който Фае принцовете могат да контролират смъртоносния си еротизъм. Дори не бях помислила за Нулиране, но очевидно враждебността ми спрямо неговата раса по принцип беше се приела като намерение да Нулирам. След като вече се бе вцепенил, го ударих няколко пъти, изливайки яда си към всички Фае.

После се фокусирах върху центъра си на шийте зрящ и го принудих да се отпусне.

По съвършената му челюст един мускул заигра. О, да, беше подновил човешките си жестове.

- Не беше необходимо да ме удряш.

Опа! Бях забравила, че бяха просто вцепенени, когато ги Нулирам, но в съзнание. О, ами!

- Но със сигурност се почувствах добре.

- Браво, МакКайла! - каза той стегнато.

- За това, че те вцепених ли? Правила съм го и преди.

- Това не си - той погледна надолу към ръката ми.

Аз също погледнах натам. После надолу, към краката си.

Бях преминала линията на защитите. Бях я прекрачила, без дори да го осъзная. И не само това. Държах за яката Сийли принц и дори нямах спомен от възбуда. Независимо каква форма беше приемал В'лане преди, никога не бях стояла толкова близо до него, без да се боря с неустоимия импулс да правя секс с него точно тогава и точно там дори когато той беше заглушен толкова - според него, - колкото би могъл да бъде.

Облегнах се на него, притиснах се до съвършеното му Фае тяло. Той мигновено се прилепи към моите форми, плъзна ръце около мен, отпусна лице в косата ми. Беше твърд, готов.

Аз не усетих нищо.

Отдръпнах се и погледнах нагоре. Отново видях краткото свиване и разширяване на очите му. Удивление. Защо? Какво го беше удивило, когато ме видя? Че съм се възстановила от състоянието си на При-я? Или нещо повече - нещо буквално невъобразимо за него?