Трите стояха в офиса на Нико замаяни от щастие, радостни заради успеха на Уенди.

— Важното е да продължиш да играеш играта! — отбеляза мъдро Виктори. — И да не ти пука, ако се опитват да те изхвърлят. Такива хора винаги ще има.

Подаде бутилката с шампанско „Дом Периньон“ на Нико, която го разля в три елегантни чаши. Да, за президента на „Сплач-Върнър“ само най-доброто!

— Да, и винаги ще се опитват! Но нас няма да успеят да изхвърлят! — отбеляза тя.

— Тук си напълно права! — кимна Уенди и вдигна чашата си.

— Селдън се държа просто великолепно! — отбеляза Виктори. — Много ми хареса как на партито стоеше до теб през цялото време, как ти носеше питиетата и как те остави да разговаряш с всички, които минаваха наоколо, без да демонстрира липса на увереност, нито пък да се опитва да се меси с умни приказки! — След тези думи тя се насочи към стъклената врата и я плъзна встрани. — О, Нико! Страхотна тераса си имаш!

— Да, знам — кимна Нико.

Чувстваше се леко неудобно заради терасата. Всъщност чувстваше се неудобно заради целия си офис. Беше огромен, с вграден бар покрай едната стена — наследство от Майк, което тя бе решила да запази. Освен това си имаше и собствена тераса. Малко късче от рая на тридесет и втория етаж, което гледаше към Сентрал парк и изисканите сгради на Пето авеню, както и към извисяващите се като стрели постройки в центъра на града, подобни на могъща гора. В сградата на консорциума „Сплач-Върнър“ имаше осем офиса с тераси — и тя бе единствената жена сред тях.

Виктори излезе на терасата. Уенди я последва. Нико се забави малко на прага, заглеждайки се в приятелките си. Снегът около главите им блестеше като ореол. Внезапно усети, че се изпълва с щастие. Щастието я обгърна и я понесе на крилете си като птица. После се спря в гърлото й и накрая излетя като радостна въздишка.

Уенди вдигна чашата си и възкликна:

— За нас! — А после, като се загледа в ширналите се пред очите им небостъргачи, допълни: — Нали знаете какво казват хората? Този град е истинска джунгла! Но ние властваме в нея. За наши триумф!

— Да, момичета! — намеси се Нико, присъединявайки се към тях. Разтвори ръце, като че искаше да прегърне целия град, и извика: — Да пием за триумфа на червилата!