— Но аз не съм искала да изоставям Шейн! — запротестира Уенди. — Даже ходих с него на някакъв проклет брачен консултант!

— Аха! — изтъкна Неса, сякаш всичко се разбираше от само себе си. — Но вече е било твърде късно! Негодуванието е станало прекалено силно, двойката се е отдалечила прекалено много! И какво става тогава? Жената получава къщата. Получава също така издръжка за себе си и за децата си. И ако настоява, вероятно ще може да получи и пълно попечителство върху децата! И никой дори и не си помисля да й оспори това право! Можеш ли да си представиш възмущението на всички онези жени, които се развеждат, ако им заявим, че не могат да получат децата си и че трябва да си потърсят работа?!

— Но аз си искам децата! — запротестира Уенди. Колкото по-спокойна ставаше Неса, толкова повече се ядосваше тя. — По дяволите! — извика и стовари със звън чашата си върху масичката. — Няма да позволя да ме наказват само защото съм преуспяваща жена!

Неса предпочете да замълчи, като че ли изчакваше Уенди да овладее емоциите си. После започна:

— Ако искаме да минем през всичко това с минимални наранявания, ще се наложи да погледнеш на ситуацията от по-широка перспектива. Знам, че за теб това е изключително лично, но на някакъв етап, за да постигнем правилното решение, ще трябва да оставиш гнева си за малко настрани. Защото неоспоримият факт е, че както от логическа, така и от емоционална точка мъжете непрекъснато биват наказвани затова, че са преуспели в живота. Почти всеки втори разведен преуспяващ мъж не получава достъп до децата си. На децата се разрешава изключително рядко да прекарват известно време при него, и то само ако майката няма нищо против.

— Но подобни мъже просто не искат децата си!

— Вероятно ще бъдеш изненадана в колко много от случаите не е точно така! — изрече Неса и направи знак на сервитьора да й донесе още една чаша кафе. Всъщност, това й беше третата. Уенди си каза, че тази жена сигурно има нерви от желязо, за да пие толкова много кафе. — Практиката ми показва, че повечето мъже всъщност искат да живеят с децата си! Сърцата им се късат при мисълта, че няма да могат да ги виждат всеки ден. Но си знаят, че почти никога няма да успеят в съда, затова просто решават, че не си струва да се борят.

— Да, но аз ще се боря! — не се предаваше Уенди. — Настоявам за пълно попечителство върху децата. И искам ти да ми го спечелиш!

За първи път, откакто бяха седнали на масичката, Неса се притесни. Попи ъгълчетата на устата си със салфетката, постави я обратно на масичката и извърна поглед. После каза:

— Като твой адвокат имам моралното задължение да ти кажа истината. Бих могла и да те излъжа и да се влачим още две години по съдилищата и така да ти измъкна толкова много пари, че после да си отворя собствена адвокатска кантора. И ако бях от онзи тип адвокати, каквито са повечето мъже в моя бизнес, вероятно не бих се поколебала да постъпя с теб точно така! Това е един от случаите, за които всеки адвокат се облизва — преуспяващ клиент с много пари, който иска да си отмъсти! Но трябва да знаеш, че отмъщението е скъпо удоволствие! И както сочи моят опит, дори и накрая да спечелиш, впоследствие ще установиш, че удовлетворението изобщо не е чак толкова голямо, колкото си се надявала. Ще прекараш с мен много повече време, отколкото би желала — време, което спокойно би могла да посветиш например на децата си или на работата си. И в крайна сметка, Уенди… — Тук тя замълча и я изгледа съчувствено. — Никога няма да можеш да получиш пълно попечителство върху децата! Не и на фона на настоящия ти начин на живот!

— Защото работя, да, знам — изсмя се сухо Уенди. — Чудничко! Страхотно послание към младите жени на Америка! Ако се трудиш като вол и накрая успееш, обществото задължително ще те накаже — по един или друг начин!

— Обществото открай време наказва жените. По всякакви начини — изрече с равен тон Неса. — Независимо какво правиш, няма никаква гаранция, че ще успееш. Можеш да посветиш двадесет години от живота си в грижи за дома, семейството и децата, а когато те пораснат и отидат в колеж, мъжът ти да те напусне заради по-млада жена и накрая ти да останеш без нищо!

Уенди се втренчи ядосано в кафето си и просъска:

— Остава ти къщата.

— Голяма работа, къщата! — отбеляза адвокатката и поклати глава. — Хуан Перек пое този случай единствено заради публичността, която може да получи! Това е идеалният пример за размяна на ролите. И когато една жена поеме мъжката роля, нищо не й гарантира, че няма да й извъртят същите номера, които въртят и на мъжете! Шейн му е връчил документи, в които се указва всяка минута, която си прекарала с децата за последната година, и всяка минута от твоите командировки! И ако решиш да искаш пълно попечителство, те също ще поискат пълно попечителство! А после, зависи откъде ще задуха вятърът, нищо чудно и да спечелят!

Уенди усети как пребледнява. Да не спечели… Това изобщо не беше алтернатива.

— Никой не би допуснал децата да бъдат отнети от майките си!

— Да, в обичайния случай е точно така. Само в обичайния — повтори и въздъхна.

— Но аз не съм лоша майка! — извика Уенди отчаяно. — Нали ме видя с децата ми…

— Никой не твърди, че си лоша майка! — отбеляза успокоително Неса. — Според буквата на закона съдът позволява децата да бъдат отделени от майка им само в случаите, когато тя ги малтретира, когато е доказано, че е нестабилна психически, когато е наркоманка или алкохоличка. Но тази алинея става валидна само тогава, когато майката е основният човек, който полага грижи за децата. Докато във вашия случай с Шейн Хуан Перек ще се опита да докаже, че Шейн е основният човек, който полага грижи за децата. Откъдето следва, че освен ако не можем да докажем, че Шейн ги малтретира, че е доказано нестабилен психически, че е наркоман или алкохолик, съдът няма да види никаква причина да не отсъди най-малкото равни попечителски права.

— Най-малкото ли? — изуми се Уенди.

— Той малтретира ли децата, доказано нестабилен ли е психически, наркоман ли е или алкохолик? — попита делово Неса.

— Днес закъсня с петнадесет минути! Ти сама видя! — контрира я Уенди.

— Да, веднъж е закъснял — сви рамене адвокатката. — Но пък води децата на училище.

— И аз ги водя! — извика Уенди. — Е, понякога.

— Освен това ги чака и след училище, и ги води на лекар — продължи Неса. — Бъди убедена, че няма да има нищо по-лесно от това да докажат, че именно Шейн е човекът, който основно полага грижи за децата! А историята сочи, че съдът не обича да отделя децата от човека, който до момента се е грижил основно за тях! Ответната страна веднага ще изтъкне, че ако децата останат при теб за постоянно, ще бъдат отгледани от бавачки! Ситуация, която не е чак толкова добра, колкото тази да бъдеш отгледан от биологичния си родител. Съжалявам, Уенди, но законът стои точно така — завърши Неса.

— Няма нужда! — извика Уенди. — Разрешението е лесно. Ще напусна работата си! И аз ще стана човекът, основно полагащ грижи за децата!

Неса се усмихна търпеливо и отбеляза:

— Да, по филмите обикновено става така. Преуспяващата жена се прощава с кариерата си заради децата и всички са щастливи. Но в реалния живот решението не е особено практично, не мислиш ли? Особено в твоя случай, освен ако Шейн внезапно не реши да си помръдне задника и да започне някъде работа — нещо, което той упорито отказва да направи, защото изтъква, че вече си имал работа и тя е отглеждането на децата.

— Значи както и да го погледнеш, аз съм прецакана! Отвсякъде! — отбеляза тихо Уенди.

— Аз не бих се изразила точно така — каза също тихо Неса. — Убедена съм, че ще можем да постигнем някакво споразумение с Шейн. Моето усещане е, че той веднага ще стане разбран, когато усети, че ти също подхождаш разбрано.

— Не можеш да бъдеш просто разбран, когато става въпрос за децата ти! — отбеляза Уенди и направи знак на сервитьора.

— Да, знам, че е много трудно — отбеляза адвокатката и взе чантата си. — Но ти предлагам да помислиш малко. Повярвай ми, виждала съм и далеч по-неприятни ситуации!

— Така ли? Някой ден с радост ще те изслушам! — опита се да се усмихне Уенди, докато изпращаше Неса към въртящите се врати на хотела. Но внезапно спря и заяви: — Кажи ми само едно — била ли си някога влюбена?

— Не вярвам в подобно чувство — отговори Неса.

— Сериозно? Значи си късметлийка!

— Ако работиш в моя бизнес, и ти никога не би повярвала в истинската любов — усмихна се адвокатката. — Всеки ден се сблъсквам с какви ли не доказателства в полза на противното. Любовта не съществува, това е повече от ясно! Но иначе планирам в най-скоро време да родя дете. От банката за сперма. Това е единственият разумен начин за всяка жена!

— Късметлийка си, да! — кимна замислено Уенди.

Но подобна реакция изобщо не беше в неин стил! Нямаше нищо по-лошо от това да се отнасяш към живота толкова черногледо.



Черният мерцедес се движеше бавно по отсечката от пътя, известна като „Кроазет“, в крайморския град Кан. Вляво се виждаше равна и не чак толкова интересна ивица море, с тясна лента пясък вместо плаж, върху който на равни интервали се извисяваха палми. От другата страна се възправяха величествени хотели. Движението по булеварда замря и Виктори се раздвижи нервно на мястото си. Нюйоркчани непрекъснато се оплакваха от трафика в Хамптънс, но това е само защото не са се сблъсквали с този в Южна франция. Тук в най-буквалния смисъл на думата пътят беше само един и всички минаваха по него, а вече беше десет вечерта. Беше първият ден от филмовия фестивал в Кан, което ще рече, че коктейлите щяха да продължат през цялата нощ.