Но Сеймор надали би бил в състояние да разбере случилото се с нея днес. Триумфът беше велик, да, но на каква цена?! Всеки плаща някаква цена за успехите си. Но това бе едно от нещата, което съпрузите по-добре да не знаят — едно от нещата, които можеш да споделиш само с приятелките си.

— Той се разплака, Уенди! — бе прошепнала в телефона тя по-рано, докато чакаше колата си. — Изобщо не очаквах подобна реакция!

— Да, знам — отговори Уенди. — Направо не е за вярване колко бързо се разпадат мъжете, когато напрежението върху тях стане прекалено силно! Всички ги считат за силния пол, но това изобщо не е вярно. Мъжете са просто слаби, подплашени, дребни същества, към които някой случайно е прикрепил пениси. Когато Шейн се разплака, беше ужасно. Все едно изведнъж той вече не беше мъжът, а аз не бях жената. И тогава си дадох сметка, че се налага да се науча как да се превърна в нов тип жена, как да живея без старите клишета какви точно трябва да бъдат мъжете и какви — жените.

Нико кимна и отбеляза:

— И аз се почувствах ужасно! А после той ме нападна. Каза, че съм слугиня на Виктор, че съм кучка. Не че имам нещо против това за кучката, но да ме нарече слугиня!

— Никога през живота си не си била слугиня на никого! — изсумтя Уенди. — Ние с теб сме от онези жени, които си имат слугини! И те се наричат „мъже“!

— Но отсега нататък всички ще започнат да ме наричат така! Ще говорят зад гърба ми, че съм слугинята на Виктор Матрик!

— Нека си говорят! — извика Уенди. — Просто за тях това ще бъде начин да те принизят, защото си жена, заела важен властови пост, и така ще им бъде по-лесно да продължат да си живеят жалкия живот! Крайно време е да престанем да се тревожим какво си мислят другите за нас! Каквото и да направим, винаги ще има някой, който да ни одумва! Винаги ще има хорица, които ще казват: „Да, но дали е добра майка, добра бизнес дама, добра съпруга?“ Нико, на кого му пука какво си мислят другите, а?! Те не са вътре в теб! Те не са на твое място! Ние даваме най-доброто от себе си, представяме се много по-добре от повечето хора, особено предвид обстоятелствата! Защото така сме свикнали — да бъдем най-добри!

Например аз реших да се простя с чувството за вина. Не мога да огрея навсякъде, пък и не искам. И никой не би трябвало да очаква това от мен! — Пое си дъх и продължи: — Господи, Нико! Ние наистина правим всичко! И го правим добре! Ти си изключителна личност! И си длъжна да го покажеш! А ако на някои хора не им харесва, проблемът си е изцяло техен! Ти вече си президент и изпълнителен директор на „Върнър пъбликейшънс“ и господ ми е свидетел, че тази проклета компания извади голям късмет да те има на този пост!

Да, точно такава реч можеш да чуеш единствено от приятелката си.

Колата зави около едно зелено петно и спря при светофара на Седемдесет и втора улица и Пето авеню. Колко е красиво — зелената трева и напъпилите дървета на фона на елегантните сиви сгради на Пето авеню! Всичко ще се нареди, да! И защо да не се нареди?! В известен смисъл този ден наподобяваше на раждане на дете — труден, потен, страховит, радостен, — изискващ всеки грам от силите ти, но накрая осъзнаващ, че никога няма да го забравиш. Всички лоши моменти се блокират от подсъзнанието ти и когато погледнеш детето си, разбираш колко си е струвало!

И точно както и при раждането никой не си е направил труда да ти обясни колко много болка придружава подобно постижение. То бе едно от онези неща, които просто трябва да преживееш лично, за да го разбереш. Въпреки че, ако трябваше да бъде честна, раждането като че ли бе доста по-трудно. Но когато всичко свърши, се сдобиваш с красиво беше. Докато в този случай, когато всичко свърши и Майк бе ескортиран навън от охраната, а Виктор се ръкуваше с нея, тя внезапно осъзна, че се е сдобила с Виктор Матрик и че вероятно ще бъде принудена да го търпи до края на живота му.

Който може би нямаше да продължи още дълго.

Сутринта, след онази смущаваща сцена, когато се бе притеснила, че уволнената ще бъде тя, Нико бе влязла в асансьора и бе установила, че сърцето й бие като лудо и че под мишниците й е избила пот. Не беше съвсем наясно как точно е станало, но бе убедена, че никога няма да забрави онази страна на Виктор, която бе зърнала днес и която я бе разтърсила толкова много. Непредсказуемостта, пълната липса на логика в поведението на този човек — всичко това напомняше по-скоро на контакт с огромно животно, което действа, водено единствено от инстинктите си. И за момент се уплаши за себе си — ами ако накрая и тя заприлича на Виктор Матрик? Никой не бе в състояние да предвиди какво ще направи той с нея, нито пък да се досети за моралните предизвикателства, които ще й сервира в бъдеще — та днес почти се бе опитал да я насили да говори за развода на Уенди! Затова сега я очакваха не само нови служебни предизвикателства, но също така емоционални и психологически. Но докато асансьорът се бе приземил с лекота на нейния етаж, тя бе стигнала до извода, че не само ще се справи с всичките, но и иска да ги поеме. А после бе тръгнала по коридора и бе заварила Майк Харнес в офиса си. Чакаше я.

„Значи всичко си е така, както винаги е било! — помисли си мрачно тя. — Майк знае.“ Дори не се направи на изненадана, че го вижда.

— Здравей, Майк! — поздрави хладно, мина покрай него и зае мястото си зад бюрото. После натисна един бутон на компютъра си и мониторът оживя.

— Помислих си, че днес бихме могли да обядваме заедно — заяви Майк. Държеше химикал, който непрекъснато щракаше.

Практически той все още й беше шеф и също така практически тя не можеше да му откаже.

— Само момент да проверя дали ще мога да пренаредя графика си — каза Нико и натисна бутона на интеркома си. — Сали? Би ли ми донесла дневника, ако обичаш?

Майк остана в офиса й по време на цялата процедура, като че ли за да се увери, че тя няма да се опита да се измъкне с някой номер.

Обядваха в едно от онези ярко боядисани местенца, предпочитани от туристите, където хората от издателския бранш ходеха тогава, когато не желаеха да бъдат видени от другите си колеги.

— Много съм притеснен от слуховете, които се носят напоследък, Нико — отбеляза Майк, докато пъхаше в устата си няколко тортелини.

Кожата му беше с цвят на старо дърво — каза, че току-що се бил върнал от Сейнт Бартс. Тя кимна. Беше си поръчала телешко с лютив сос и не възнамеряваше да изяде повече от няколко хапки.

— Аз също — каза тя. Направи знак на сервитьора да й донесе още вода. — Но това са само слухове, Майк. Как бих могла да оставя „Бонфайър“?!

— Веднъж някой ми беше казал, че „Ню Йорк поуст“ знаел повече неща и от ЦРУ! — отбеляза Майк.

— Ако се имат предвид последните световни събития, това вероятно е точно така — отговори Нико. — Но пък на ЦРУ не му пука дали вестниците се продават или не, а на „Ню Йорк поуст“ му пука. Не го забравяй!

— Да — кимна не особено уверено Майк. — Няма. — Направи кратка пауза, а после добави: — Само не забравяй едно нещо. Аз те открих! И именно аз те доведох в „Сплач-Върнър“! Без мен ти практически нямаше да съществуваш! — Сви рамене и продължи: — Аз съм си въвел едно правило — да бъда откровен със служителите си. На теб ти липсва творчески замах. Да, вярно е, че съблюдаваш детайлите до последната подточка. Това никой не може да ти го отрече. Но за управлението на цял един отдел е необходимо нещо много повече от това!

Тя се усмихна. Той да не би да я заплашва? На този свят има един особен вид хора, които винаги се стремят да си присвоят заслугите за успеха на другите, като същевременно правят всичко възможно да ги омаловажат. И това са егоистите, хората, които държат винаги да бъдат в светлината на прожекторите, ако ще и пиесата изобщо да не разказва за тях. Не бъди такъв, Майк! Не прави края си излишно грозен! И тъй като знаеше, че вече няма никакво значение какво казва, тя само отвърна:

— Напълно си прав, Майк!

И веднага след това смени темата.

Майк имаше син в тийнейджърска възраст — от първия си брак — който съвсем скоро щял да завърши гимназия. Та двамата поговориха за плюсовете и минусите на различните университети. Всеки път, когато Майк се опитваше да смени темата, тя отново връщаше разговора към колежите. Знаеше, че подходът й е мръснишки, но нямаше друг начин. И така накрая, когато се разделиха пред асансьора, Майк знаеше, но не знаеше нищо конкретно.

„Мъртъв си!“ — помисли си тя в мига, в който вратите на асансьора се затвориха зад него.

Точно в четири часа й се обади секретарката на Виктор Матрик Морийн. Единственото изречение, което каза, бе:

— Виктор иска да те види в офиса си!

Тя влезе в офиса на Виктор само минута преди Майк.

— Готова ли си, Нико? — обърна се към нея големият шеф. — Сцената ще бъде точно като при доктор Фил.

Нико никога не бе гледала шоуто на доктор Фил, но някак си не можеше да си представи, че е толкова брутално.

Няколко секунди по-късно се появи и самият Майк Харнес. Когато прекрачи прага, той спря за момент, по лицето му се изписаха изненада и шок, а после очите му се стрелнаха наляво-надясно като на животно, внезапно осъзнало, че е попаднало в капан. Нико стоеше край бюрото на Виктор, та Майк сигурно се бе зачудил дали двамата са в някакъв таен заговор или големият шеф е привикал него и нея, за да ги мъмри за нещо общо. А после очевидно реши, че независимо какъв е случаят, той трябва да се разграничи от Нико, като я игнорира. Насочи се напред, като съзнателно избягваше погледа й, и седна точно пред бюрото на Виктор.