Въздъхна и погледна нетърпеливо часовника си. Беше почти седем и половина, а ето че помощният персонал все още не беше вдигнал найлона от пътеката — сигналът, че шоуто всеки момент започва. Нико се извърна надясно, за да види кой ще седи до нея, и с радост констатира, че на картончето пишеше „Уенди Хийли“. Това беше втората й най-добра приятелка. Страхотна възможност! Не се бяха виждали с Уенди поне от месец, може би някъде от средата на лятото, преди семействата им да се отправят на почивка. Уенди бе ходила в Мейн, който понастоящем изпълняваше ролята на най-модерното място за прекарване на летните отпуски сред хората от филмовата индустрия — основната идея бе, че там няма какво да правиш друго, освен да се наслаждаваш на природата. При все това Нико бе убедена, че всеки уважаващ себе си представител на Холивуд би предпочел по-скоро да го видят мъртъв, отколкото да го изловят в лятна вила с по-малко от шест стаи и най-малко един-двама души персонал, та било то и сред дивата пустош в североизточните части на страната! А Нико бе завела своето семейство на ски в Куинстаун, Нова Зеландия. Съпругът й Сеймор бе изтъкнал, че това е мястото, което те отдалечава най-много от цивилизацията, без да те принуждава напълно да я напускаш. Въпреки това обаче успяха да се сблъскат с неколцина познати, което за пореден път доказваше, че независимо колко далече се опиташ да избягаш, Ню Йорк винаги ще те преследва.

С все по-нарастващо нетърпение Нико започна да разлиства нервно програмата. Предполагаше, че закъснението на шоуто се дължи на Джени Кадин, която бе определена да седне от другата страна на Уенди. Уви, филмовите звезди се бяха превърнали в необходимо зло на съвременния живот. Нико въздъхна и погледна небрежно вляво от себе си, плъзгайки поглед по надписа върху картончето. И замръзна.

На картончето пишеше: „Кърби Атууд“.

Нико бързо извърна глава — замаяна, смутена, възбудена и напълно объркана. И всичко това едновременно. Случайност ли е това, или някой го е направил нарочно? Възможно ли е да са разбрали за нея и Кърби Атууд? Абсурд! Тя определено не бе споделила с никого, а и Кърби надали го е направил. Но нали не бе мислила за него вече близо месец?! А сега името му неочаквано я върна към онзи миг в тоалетната на нощния клуб „Бунгало 8“.

Случи се преди най-малко три месеца и оттогава насам тя нито го беше виждала, нито го беше чувала. Кърби Атууд бе много прочут манекен и фотомодел, с когото се бе запознала на едно парти, спонсорирано от „Бонфайър“ и новото телевизионно шоу на компанията „Муви тайм“. Съвсем за кратко Нико бе останала сама край бара. Тогава към нея се бе приближил Кърби, усмихвайки се. Беше толкова красив, че тя автоматично го изхвърли от съзнанието си. Предположи, че моделът се е припознал — взел я е за някоя важна дама, която би подпомогнала кариерата му. А после, докато все още седеше на масата за официалните гости, поглеждаше тайничко часовника си и се чудеше кога може да си тръгне, без да обиди никого, Кърби се бе настанил точно до нея. Беше се държал изключително мило — донесе й питие, опита се да я забавлява. И ето че само пет минути след този миг тя вече си мислеше какво ли е да прави секс с него. Разумът веднага й подсказа, че младежът надали ще прояви интерес към нея, но същевременно си даде сметка, че на този свят едва ли ще се намери жена, която да види Кърби и да не го пожелае. Съзнаваше, че навлиза в твърде опасна територия. И тъй като не искаше да рискува хората да я помислят за пълна глупачка, тя се изправи и се запъти към тоалетната. Обаче Кърби я последва. Последва я право в тоалетната, та чак в кабинката!

Жалка история, разбира се. Ала онези няколко минути в кабинката на тоалетната се бяха превърнали в един от най-прекрасните мигове в нейния живот. Седмици след това тя продължи да живее със спомена. Споменът за начина, по който черната коса падаше върху челото му, за цвета на сочните му устни (бежово черешови, с по-тъмна линийка точно там, където започваше кожата, все едно си бе сложил молив за устни), за усещането на тези устни върху нейните. Меко и гладко, и влажно. (Нейният съпруг Сеймор винаги стискаше устните си и лепваше върху нея сухи, кратки целувчици.) Тогава Нико имаше чувството, че устните му обгръщат цялото й лице. Краката й омекнаха — в най-буквалния смисъл на думата. Не можеше да повярва, че все още е в състояние да изпита подобно вълнение. На четиридесет и две, моля ви се! А като тийнейджърка!

Слава богу нещата спряха дотук. Кърби й бе дал телефонния си номер, но тя така и не му се обади. Той също — вероятно изпитваше прекалено голям страх от влиятелната й позиция в обществото, за да се осмели да го стори. И така беше по-добре. Да започне връзка с фотомодел на мъжко бельо би било просто абсурдно! Особено на фона на отвращението, което тя съвсем явно демонстрираше относно извънбрачните връзки на колегите си в „Сплач-Върнър“, които на всичко отгоре даже не си правеха труда да ги прикриват.

Но какво щеше да прави сега, на публично място, пред очите на половината от елита на Ню Йорк?! Дали да не се направи, че не го познава? Ами ако той първи повдигне въпроса? Или пък още по-лошо — ако въобще не я помнеше?! Виктори със сигурност веднага щеше да измисли нещо — нали не беше омъжена и непрекъснато попадаше в подобни ситуации! Обаче Нико бе живяла с един и същи мъж в продължение на четиринадесет години, а когато проживееш толкова дълго в подобен затворен свят, напълно изгубваш способността си да навигираш в романтични ситуации с други мъже.

Точно тук й се наложи да си напомни, че в случая въобще не става въпрос за романтична ситуация. Ще поздрави Кърби, сякаш го познава съвсем бегло (което си беше точно така), после ще се съсредоточи върху шоуто и накрая ще се прибере вкъщи по живо по здраво. Всичко ще протече съвсем нормално и невинно.

Точно тогава пред нея изникна Кърби.

— Здрасти! — извика той толкова високо и ентусиазирано, сякаш бе на седмото небе, че я вижда.

Нико вдигна глава, възнамеряваща да съхрани хладната си, незаинтересована фасада, но веднага щом го зърна, сърцето й се разтуптя бясно и тя си даде сметка, че усмивката й наподобява напълно глупашкото задоволство на гимназистка.

— Какво правиш тук? — попита той и се отпусна в стола до нея. Седалките бяха поставени толкова близо една до друга, че бе напълно невъзможно да седиш до него и да не го докоснеш. Нико усети, че й се завива свят.

— Виктори Форд е една от най-добрите ми приятелки — отговори тя.

Кърби кимна и отбеляза:

— Защо не го бях разбрал по-рано?! И все пак не мога да повярвам, че сега седя до теб! Къде ли не те търсих!

Това изявление беше толкова шокиращо, че Нико се видя в чудо какво да отговори. Огледа се, за да види дали някой не ги наблюдава, а после реши, че при създалите се обстоятелства най-добрата реакция бе да не отвръща нищо.

— Така ли? — бе единственото, което отрони, а после плъзна небрежно поглед към лицето му. Голяма грешка! В главата й автоматично нахлу споменът за тяхната целувка. Нико прехвърли крак върху крак и усети, че започва да се възбужда.

— Ти изобщо не ми се обади — отбеляза очевидния факт Кърби. Тонът на гласа му предполагаше, че е обиден.

— Ами, виж какво, Кърби… — започна тя.

— Аз също не можах да ти се обадя.

Тя извърна глава на другата страна, така че ако някой ги гледаше, да възприеме разговора им като размяна на празни приказки, и изрече:

— Защо?

Той се приведе към нея и докосна крака й.

— Направо няма да повярваш! Знаех много добре коя си — така де, знаех, че си прочута и всичко останало — обаче не можах да си спомня къде точно работиш! Глупава работа!

Нико го стрелна с поглед. Изражението му подсказваше абсолютна искреност — отчасти смутено и отчасти самоиронизиращо се, като че ли младежът нямаше никакъв друг избор, освен да се смее на собствената си глупост, както и да се надява, че тя също ще възприеме нещата откъм смешната им страна. Нико се усмихна. Ако беше излязло от устата, на който и да е друг човек, признанието му би било крайно обидно — но от устата на Кърби то звучеше очарователно. Душата й се изпълни с трепета на надеждата. Ако Кърби наистина няма представа коя точно е тя, то тогава интересът му към нея вероятно е напълно непреднамерен и искрен.

— Работя в списание „Бонфайър“ — прошепна едва чуто главната редакторка.

— Аха! Знаех си! — отсече Кърби. — Обаче не успях да си спомня. И ако трябва да ти призная, не исках да питам никого, защото хората щяха да ме вземат за пълен тъпанар!

Нико си даде сметка, че кима съчувствено — като че ли всеки ден попадаше в сходни ситуации и напълно разбираше чувствата му.

Пред тях най-ненадейно се материализира някакъв фотограф и щракна с апарата си. Нико бързо извърна глава. Само това й трябваше — да я изтъпанчат на първа страница в сладък разговор с Кърби Атууд! Веднага трябва да престане с този неуместен флирт! Обаче Кърби не бе от младежите, които умеят да прикриват чувствата си особено умело. Докосна крака й, за да й привлече вниманието.

— Все пак не се отчаях. Знаех си, че някъде ще попадна на теб! — продължи той. — И после с теб бихме могли да… Сещаш се, де… — Тук впи очи в нея по крайно съблазнителен начин. — Искам да кажа, че… че те срещнах и много те харесах и… Да знаеш, че по принцип не харесвам много хора! Да, вярно е, познавам много, но почти никого от тях не харесвам!

Нико погледна крадешком към Лин Бенет, който ги зяпаше с любопитство. Вероятно се чудеше какво толкова имаше да говори тя с някакъв фотомодел! Крайно време е да сложи точка на всичко това!