— Това не е особено много — от тридесет и шест…

— Е, вярно, не е обичайната ни поръчка — съгласи се Санди. — Но пролетната колекция ще се продава доста трудно. Ако трябва да бъда честна с теб, Вик, положих огромни усилия, за да ги накарам да приемат поне десетина!

Топката в гърлото на Виктори се спусна надолу и се заклещи в средата на гърдите й. Но тя събра сили и храбро изрече:

— Наистина оценявам усилията ти, Санди!

— Слушай, Вик, двете работим с „Нийман“ от доста дълго време, затова знам, че ще продължим да работим и в бъдеще. Така че всички очакваме с огромно нетърпение есенната ти колекция! — заключи Санди с очевидно облекчение, че най-сетне е успяла да съобщи лошите новини.

„Ако все още съм в бизнеса!“ — помисли си мрачно Виктори и тресна слушалката.

После, в продължение на няколко секунди остана неподвижна, вторачена невиждащо пред себе си, опитвайки се да асимилира думите на Санди и значението им за нейната компания. Посланието беше пределно ясно — най-добре е да се върне към онова, което е правила досега, към безопасната територия, иначе с нея е свършено.

— Но аз не искам да се връщам назад! — изрече на глас.

— Някаква жена те търси по телефона — съобщи Зоуи, като надникна на вратата.

Виктори я изгледа неразбиращо.

— Елън някаква си. От офиса на някаква жена. Лин някаква си.

— Да не би да е на Лин Бенет? — попита Виктори.

— Възможно е — кимна Зоуи.

— Благодаря — процеди шефката й. Обикновено не се сърдеше на Зоуи, когато не успява да запомни имената на хората. Но и тя самата имаше вина за това — държеше се прекалено свободно и любезно с асистентите си, в резултат на което те не се стараеха достатъчно.

— Да не би да е онзи старец, милиардерът? — полюбопитства Зоуи и сбръчка отвратено нос.

Виктори въздъхна и само кимна. За млада жена като Зоуи Лин Бенет сигурно изглеждаше невероятно древен. Изведнъж се улови, че се надява обаждането на Елън да е свързано с отменяне на срещата — защото, ако не беше така, Виктори въобще не беше далече от мисълта да го стори. Не можеше да си позволи да излезе на среща с човек като Лин Бенет — не и сега, когато целият й живот се разпадаше. А дори и да беше на върха на света, какъв смисъл имаше да го прави? Чиста загуба на време, пък и Лин Бенет сигурно ще се окаже противен дърт досадник…

— Здравейте, Елън! — изрече тя в телефонната слушалка.

— Говорих с Лин и той каза, че биеналето „Уитни“ е перфектна възможност! — съобщи Елън. — Ще ви се обадя два дена по-рано, за да потвърдя срещата.

— Много добре — чу се да казва Виктори, неспособна да се съпротивлява.

После затвори телефона със съзнанието, че е допуснала огромна грешка. Още отсега знаеше, че този Лин Бенет ще се окаже огромен трън в задника. Тази негова асистентка няма ли си по-важни задачи, че да си губи времето с уреждане на социалния му живот?!

Всъщност точно така се държаха всички богати, неженени мъже. Превръщаха служителките си в заместнички на несъществуващите съпруги.

Виктори се изправи и се насочи към дългата маса, върху която рисуваше моделите си. В десния ъгъл, прилежно събрани на купчинка, стояха скиците за есенната колекция, която вече бе започнала. Взе една от тях и се вторачи критично в нея.

Линиите започнаха да се разливат пред очите й. Обзе я паника. Не беше в състояние да прецени дали скицата е добра или не. Остави я и грабна друга — една от любимите й. Вторачи се в нея. Накрая поклати глава. Не беше сигурна. Просто вече не беше сигурна в нищо. Подобно нещо не й се беше случвало никога досега. Колкото и зле да е било, тя бе спокойна, защото знаеше, че винаги може да разчита на вкуса и интуицията си. И ако сега те я предадат, с нея е свършено!

— Вик?

Подскочи стреснато. Отново Зоуи.

— Пак онази жена. От офиса на Лин.

Господи! Виктори се насочи ядосано към телефона и го вдигна.

— Да, Елън? — изрече хладно.

— Много съжалявам, че пак ви притеснявам! — чу в другия край на линията смутения глас на секретарката. — Но току-що говорих с Лин, та той иска да знае дали „Чиприани“ е достатъчно добър за вечерята ви след откриването на биеналето?

— Нямах представа, че после ще вечеряме — отбеляза изненадано Виктори.

— Честно да ви кажа — сниши заговорнически глас Елън, — той обикновено не кани дамите си на вечеря още на първа среща! Та очевидно интересът му към вас е много голям!

— Виж ти! — възкликна горчиво Виктори, като си каза, че този човек като че ли бе единственият, проявяващ интерес към нея. От друга страна, нищо чудно и да не чете модните списания.

— Ако не ви е удобно, няма проблеми — обади се Елън. — Просто ще му съобщя, че вече имате други планове.

Виктори се замисли. Може би точно сега изобщо няма да й навреди да бъде видяна навън в компанията на Лин Бенет. Това ще даде на хората нова храна за клюки и най-важното — ще им отвлече вниманието от безнадеждно провалилата й се колекция. Мразеше да смесва бизнеса с романтичните си връзки, но пък си даваше сметка, че има моменти, когато човек трябва да стори всичко възможно, за да спаси работата си. Пък и кой е казал, че трябва да спи с него?!

Имайки предвид всичко това, отговори на секретарката:

— Кажете на Лин, че за мен ще бъде удоволствие да вечерям с него!

10

— Всичко, което искам, е любов! — въздъхна драматично Джени Кадин.

— Правилно. И един „Оскар“ отгоре — кимна разбиращо Уенди.

Двете с Джени седяха на канапетата в онази част от някогашната плевня, която изпълняваше ролята на дневна. Пиеха бяло вино и пушеха цигари. Джени не се различаваше особено от останалата част от звездното братство — пред хората твърдеше, че нито пие, нито пуши, но всъщност практикуваше и двата порока, при това редовно, само че в пълна тайна. Уенди имаше известни подозрения, че от време на време Джени не отказва и някой джойнт с трева, но пък коя е тя, че да съди другите! Двамата с Шейн и до днес си позволяваха това удоволствие два-ри пъти годишно. Смръщи се и погледна часовника си. Беше девет и половина. Къде, по дяволите, е Шейн?!

— Ако ти не можеш да откриеш любовта, то какво остава за другите! — добави тя, като отпи от виното си.

Този коментар беше по-скоро от любезност. Джени бе призната за една от най-красивите жени на света, но за последните три години не бе успяла да завърже нито една сериозна връзка — не че това бе в състояние да изненада Уенди. Връзката с прочута филмова звезда изобщо не е лесна. Трябва да бъдеш особен тип човек (според Уенди, по-скоро перверзен), за да нямаш нищо против папараците да те следват на всяка крачка, а да не забравяме и факта, че звездите непрекъснато са на път. Освен това всеки снимачен екип се превръща в своеобразна огромна фамилия — с всичките там интриги и драми, характерни за нея. Следователно в живота на филмовите звезди трудно се намира място и за съпруг — нещо, което всеки разумен мъж доста бързо схваща и бяга.

— Ти имаш голям късмет с Шейн! — отбеляза Джени.

— Ами… — махна с ръка Уенди.

Шейн не се беше появил за вечеря, което изобщо не беше в негов стил. Дори не вдигаше мобилния си телефон. Уенди започваше да се притеснява. Беше му оставила две съобщения, но пък и не искаше да го притиска, защото ако наистина бе ядосан от нещо, настойчивостта й щеше да влоши нещата още повече. И до ден-нешен съпругът й бе в състояние да се държи като двадесет и две годишен младеж, който има нужда от собствено „пространство“. Тайлър влетя в помещението като тежкотоварен влак и обяви:

— Писна ми!

— По това време вече трябва да си в леглото, господинчо! — отбеляза Уенди с леко укорителен тон. — Часът е девет и половина!

— Няма! — отсече детето.

— Има! — повиши глас майка му.

— Нямаааа! — изкрещя Тайлър.

Господи, каква трудна възраст! А Магда бе толкова сладка на шест! Сега Уенди го сграбчи за ръката, придърпа го към себе си, погледна го право в очите и каза спокойно:

— Джени ни е на гости, а ти се държиш крайно неприлично! Нали не искаш тя да остане с впечатлението, че си лошо момче?!

— О, няма нищо! — махна безгрижно с ръка гостенката им.

— Сега ще си легнеш ли? — продължи Уенди.

Тайлър се откопчи от ръцете й, погледна я злобно и изкрещя: — Нееее!

После хукна като хала из стаята.

— Много се извинявам! — обърна се сконфузено Уенди към Джени, като се изправи. Сега, след като вече беше изискала от сина си да си ляга, беше длъжна да отстоява позицията си докрай.

Къде, по дяволите, се бави Шейн?!

— Не се тревожи за мен! — кимна Джени и си наля последната капка вино в чашата. Вдигна празната бутилка и добави: — Ще отида да отворя друга!

Уенди кимна и хукна да гони Тайлър. От гърдите й се отрони дълбока въздишка. При обичайни обстоятелства не би имала нищо против Джени да стои и до среднощ. Но пък при обичайни обстоятелства Шейн си беше вкъщи. Божичко! Да не е започнал тайно да се дрогира?

Сграбчи сина си за крайчеца на блузката и го вдигна. Детето започна да пищи и да я рита. Без да му обръща внимание, тя го понесе към стаята му.