— Нали нямаш нищо против? — обади се той. — Така е по-добре. Без никакви бъдещи притеснения. Пък и ти си толкова влажна…

Тя просто поклати глава в очакване пенисът му да проникне в нея. Падна назад, стенейки от удоволствие. Главата й се блъсна в стената. Той вдигна краката й достатъчно високо, за да постави ходилата й върху ръба на барплота. Така тя остана напълно уязвима, фактът, че си позволяваше да се разкрие до такава огромна степен, бе сам по себе си достатъчно възбуждащ, защото никога не го бе допускала… не и със Сеймор…

А след това изгони окончателно мисълта за Сеймор от главата си. В никакъв случай нямаше да позволи на съпруга си да й развали този толкова уникален момент на удоволствие!

После се сви върху барплота като парцалена кукла.

— Беше доста добре, нали? — попита Кърби, като й помогна да слезе. Тя се изправи и приглади полата си. Някъде в суматохата бе изгубила не само чорапогащника и бикините си, но така също и обувките си. — Накрая наистина изпищя!

— Така ли? — погледна го смутено тя, като смъкна обувките си от барплота. — Обикновено не правя така.

— Може. Но днес го направи — отбеляза той с бащинска добросърдечност. — Не се притеснявай! На мен ми хареса! — Подаде й срязаните бикини и попита: — Това трябва ли ти?

— Не мисля.

Да не би той да си въобразява, че ще си ги прибере, за да си ги закърпи вкъщи?!

— Това означава, че цял следобед ще се разнасяш из града съвсем гола отдолу — отбеляза Кърби, като обгърна с ръце лицето й. — Точно така ще си те представям оттук нататък. И всеки път, когато си те представям, ще се надървям!

Тя се изсмя нервно. Не беше свикнала мъжете да я възприемат като сексуален обект. Но това означава ли, че Кърби иска отново да бъде с нея?

Надяваше се да е така. Постави ръка върху рамото му, за да се задържи, докато си обуваше обувките. И сега какво следва? Веднага ли трябва да си тръгне? Погледна си часовника. Беше два и половина. Ако тръгне веднага, до три часа вече ще си бъде в офиса. Ами ако той се обиди?

— Е, сега наистина ще те разведа из апартамента си — отсече той. — Можеш ли да повярваш, че изобщо не излязохме от кухнята? Много е гот, нали?

Тя вдигна очи към него и се вторачи в лицето му. Наистина беше красив. Пропорциите му бяха перфектни, но имаше и нещо повече — свежестта на младостта. Някои неща не могат да се поправят нито от скалпела на хирурга, нито от иглата на дерматолога, а това са цветът на кожата и стегнатостта на мускулите, особено на тези около врата. Вратът на Кърби беше изключително гладък, а кожата му беше като масло. Само съзерцанието на врата му беше достатъчно, за да я възбуди наново. Всичките онези приказки, че жените не обръщали внимание на външния вид и младостта на мъжете, са чиста проба лъжа.

В този момент я осени въпроса колко ли жени има той още в живота си. Но не можеше да го пита подобно нещо, нали така? Би се възприело като признак на неувереност. Най-добре е да не бърза и да чака той да я насочва.

— За мен ще бъде удоволствие да разгледам останалата част от апартамента ти — изрече на глас.

Не че тази част беше много голяма — само дневна, спалня и стандартната нюйоркска баня. Но пък мебелите бяха удивително стилни.

— В „Ралф Лорен“ ми правят осемдесет процента отстъпка, така че се получи страхотно, нали? — отбеляза той.

Седна върху велуреното канапе, а тя се отпусна до него. На масичката пред тях зърна портфолиото му и веднага започна да го разглежда. Имаше снимки с лицето на Кърби в реклами за афтършейв, Кърби — седнал на мотоциклет за една компания за кожени изделия, Кърби във Венеция, в Париж, с каубойска шапка някъде из Дивия запад, може би Монтана. Той обаче постави ръка върху нейната и пошепна:

— Недей!

Тя го погледна и й се прииска да се гмурне в очите му. Не бяха точно кафяви, а по-скоро като млечен шоколад, със златисти точици. Прииска й се да се слее с него.

— Защо пък не? — попита изненадано.

Гласът й май не прозвуча особено нормално. Сведе поглед към поредната страница от портфолиото (Кърби на кон), неспособна да повярва на онова, което току-о беше сторила с него. Беше си истинско чудо. Кой би помислил, че и на тези години ще може да изживее подобно удоволствие, при това с мъж, който е много по-млад от нея и при това толкова разкошен?!

— Мразя да се снимам — махна с ръка Кърби. — Мразя начина, по който се отнасят към мен. Сякаш съм парче месо, нищо друго. Въобще не им пука за мен, за това, което съм всъщност, като човек!

„Какво ли е да се влюбиш в Кърби Атууд?“ — зачуди се Нико, докато го наблюдаваше съчувствено. Добре че той не бе в състояние да разчете мислите й.

— Но това е ужасно! — изрече на глас. Възмущението му бе повече от трогателно. Надали има нещо по-разтърсващо на този свят от това да установиш, че красивите са точно толкова уязвими, колкото и всички останали. — Но пък иначе си много добър!

— В какъв смисъл добър? Че за това не е необходимо кой знае какво! Просто насочват камерите си към мен и ми казват да се правя на щастлив. Или на силен. Или на нещо друго, точно толкова глупаво. Но понякога — добави и весело докосна ръката й — аз им давам нещо различно! Опитвам се да изглеждам замислен. Сякаш мисля за нещо изключително важно.

— Покажи ми този свой поглед! — подкани го окуражаващо Нико. Господи, но какво прави още тук?! Веднага трябва да се връща в офиса си!

— Сериозно? — изгледа я Кърби. После сведе глава, а когато я вдигна, се бе вторачил някъде в близката далечина. Задържа това изражение в продължение на няколко секунди. Изглеждаше по-скоро меланхоличен, но като изключим това, изражението му не подсказваше почти нищо друго. Господи!

— Видя ли? — извика възторжено той. — Успя ли да разбереш, че се бях замислил?

Нико не искаше да бъде груба, затова отговори:

— Разбира се! Страхотен си, Кърби!

— А можеш ли да ми кажеш за какво точно си мислех?

Тя се усмихна. Кърби беше като дете. Много освежаващо, наистина.

— Не, но ти ми кажи!

— За секс! — изкрещя той и се ухили. — За секса, който току-що правихме! Добре де, ти сигурно си мислиш, че би трябвало да изглеждам по-скоро щастлив. Не бе, излъгах те. Всъщност си мислех, че много се надявам да мога отново да те видя, пък не бях много сигурен дали ти също ще искаш.

— О! — бе единственото, което успя да каже Нико. Този човек непрекъснато я караше да губи равновесие. Никога не я е бивало в емоционални словоизлияния, особено с мъжете. — Много ще се радвам отново да се видим. Но, Кърби… — добави, като погледна часовника си, — сега наистина трябва да се връщам в офиса!

— Права си. Аз също трябва да тръгвам. И аз си имам разни дивотии за изпълнение.

Изправиха се и се загледаха неловко един в друг, накрая той се приведе и я целуна.

— Беше много приятно, нали? — попита той.

— Да, беше страхотно — промърмори тя, като й се прииска да бе по-добра с думите, за да му обясни колко невероятно всъщност е било.

— Пале! — извика той, като се отдръпна от нея. Кучето се появи в лек тръс от спалнята. — Седни! — изкомандва го господарят му. — Здрависване!

Кучето веднага вдигна лапа. Нико я пое. Здрависаха се.

8

Уенди Хийли седеше в задната част на служебния киносалон на четиридесет и третия етаж в сградата на „Сплач-Върнър“.

Киносалонът имаше петдесет места — тъмна кожа, с размерите на клубни фотьойли, а стените му бяха покрити с ламперия от светло дърво. В дръжките на креслата имаше поставки за чаши, а от дясната страна — подвижни дървени плотове за онези, които държаха да си водят бележки. В момента в прожекционната зала имаше дванадесетина човека: Питър и Сюзан — двамата изпълнителни директори, които бяха точно под Уенди в йерархията, Селдън Роуз — шефът на телевизионното подразделение, и той с двамата си помощници, Черил и Шарлийн, началниците на рекламните отдели за Източното и Западното крайбрежие, режисьорът на филма и гаджето му, както и трима от актьорите: Танър Коул, Джени Кадин и „новото попълнение“ Тони Кранли — дребен мъж с мишо изражение, за когото всички предвещаваха, че щял да стане голяма звезда, и който не можеше да направи и една крачка без личния си пиар Майра — яка, внушителна жена с медноруса коса, която приличаше на мамичка.

— Здрасти, миличка! — изрече Майра и целуна Уенди по бузата, но не и преди да бе настанила Тони в едно кресло на първия ред, точно до Танър Коул.

— Заповядай при нас! — покани я Шарлийн.

— Само след минутка! — отвърна Майра и се загледа изпитателно в Тони, който точно в този момент се правеше, че боксира Танър в ушите.

— Как върви? — попита Уенди и бутна нагоре очилата си. В момента беше леко изнервена и затова очилата непрекъснато се плъзгаха по носа й.

Майра пак погледна към Тони, подбели очи и сви рамене — жест, който предизвика усмивките на Шарлийн и Уенди.

— Не бе, сериозно, всичко е страхотно! — запротестира Майра.

— Видяхме онзи параграф на страница шеста — отбеляза Шарлийн. Въпросният параграф разказваше как Тони се опитал да опипва една прочута млада звезда по време на церемония за раздаване на награди и тя го зашлевила.