— Освен това не си омъжена и нямаш деца. Струва ли си наистина да се простиш с брака и мисълта да имаш деца, само и само да правиш кариера?!

Виктори се засмя. Защо винаги ставаше така, че независимо от постиженията на една жена в този свят, ако не е омъжена и няма деца, всички продължават да я смятат за пълен провал?! Предвид обстоятелствата, въпросът на младата журналистка бе изключително нетактичен, както и крайно възмутителен. Та какво би могло да знае това момиче за прищевките на съдбата, за това колко се е борила и от какво се е лишила, за да стигне дотук, да стане международно призната дизайнерка със собствена компания — постижение, което със сигурност бе далеч по-велико от всичко, което тази пренеприятна млада жена би извоювала някога! Ала Виктори бе прекалено добре запозната с протокола, за да си позволи да изгуби самообладание пред нея. Ако го направеше, със сигурност още утре щеше да се озове в клюкарските вестници.

— Всяка сутрин, когато отворя очи — започна Виктори Форд, разказвайки история, която бе споделяла в стотици интервюта досега (но като че ли никой журналист не бе успял да проумее), — аз се оглеждам и се заслушвам. Сама съм и чувам… тишина. — Тук тя погледна съчувствено момичето. — Но почакай малко! — вдигна драматично пръст. — Чувам… тишина. И бавно, но сигурно, из тялото ми се разлива чувство на щастие! На радост. И винаги благодаря на Бога, че по някакъв невероятен начин съм успяла да остана свободна! Свободна да се наслаждавам на своя живот и на своята кариера!

Момичето се изхили нервно. После дръпна един кичур от косата си.

— Огромна част от битието на всяка жена се състои в изричане на лъжи, не мислиш ли?! — продължи Виктори. — Непрекъснато ни се налага да повтаряме, че искаме онези неща, които обществото ни казва, че трябва да искаме. Жените смятат, че оцеляването им зависи от съблюдаването на правилата. Ала за някои от нас конформизмът означава смърт. Смърт на душата. А душата — повиши тон тя — е безценна! Така че, когато живееш в лъжа, нанасяш непоправими вреди на душата си!

Момичето вдигна изненадано поглед към Виктори, после се смръщи в знак на съгласие, а накрая закима одобрително. Точно тогава бяха прекъснати от една от асистентките на Виктори, която нареждаше възбудено в слушалката:

— Джени Кадин пристига! Време за реагиране — три минути!

2

Уенди Хийли бутна очилата на носа си, излезе от кадилака и огледа ордата папараци, кръжащи около колата. Независимо че се бе намирала стотици пъти в подобна ситуация, никога не преставаше да се удивлява от ефективността, с която подобни навлеци успяваха да надушат филмовите звезди. Сигурно притежаваха обонянието на хрътките или пък се обучаваха на това. И въпреки всичките си години във филмовия бизнес Уенди и до днес не разбираше как самите звезди успяват да се справят с това внимание. Същевременно бе абсолютно убедена, че ако беше на тяхно място, никога нямаше да успее. Добре, че позицията й не го изискваше! Тя беше президент на компанията „Парадор Пикчърс“ и една от най-влиятелните жени във филмовия бизнес, но за фотографите не беше нищо повече от нечия невзрачна секретарка.

Уенди се обърна към вратата на кадилака и несъзнателно изпъна сакото на черния си костюм на „Армани“. Неочаквано си даде сметка, че животът й се състои от черни отрязъци „Армани“ — не си бе купувала нищо ново вече цели две години. Сигурно повечето хора биха счели това за непростим грях, особено като се имаше предвид, че една от най-добрите й приятелки е модната дизайнерка Виктори Форд. Поне за това велико събитие можеше да облече нещо друго, но сега идваше направо от офиса, а и с тази работа и трите деца, плюс съпруг, който спокойно можеше да мине за четвърто, все от нещо трябваше да се откаже. И това беше модата. Както и фитнесът. Както и здравословното хранене. Една жена не може да огрее навсякъде. Няма значение. Най-важното сега бе, че тя е тук и че, точно както бе обещала на Виктори още преди месеци, водеше Джени Кадин.

Тълпата фотографи стесни кръга около кадилака. Няколко души от охраната се намесиха, опитвайки се да удържат побеснялата орда, която с всяка следваща секунда като че ли нарастваше все повече и повече. От колата се материализира личната пиарка на Джени — намръщена млада жена, позната на всички само с едно име — Домино. Домино беше само на двадесет и шест години, обаче имаше онова специфично излъчване от типа „внимавай да не се ебаваш с мен, щото лошо ти се пише!“, което хората обикновено асоциират с по-яки във врата и гърдите типове от мъжки пол. Към това излъчване се добавяше и гробовен глас, подсказващ, че младата жена сигурно консумира за закуска пирони без мляко.

— Каза ви се назад! — изрева тя, стряскайки тълпата не на шега.

И тогава се появи самата Джени Кадин. Уенди си каза, че наяве тя е още по-красива, отколкото по снимките — ако подобно нещо изобщо бе възможно. Снимките винаги улавяха леко асиметричните й черти, както и факта, че към връхчето носът й леко се разширява. Ала при среща очи в очи тези дребни недостатъци биваха бързо изтривани от неповторимото й излъчване, което просто не позволяваше на хората да отлепят погледи от нея. Тази жена сякаш притежаваше някакъв собствен енергиен източник, който я осветяваше отвътре, а сто и осемдесетте й сантиметра височина и бледата й, златисточервеникава коса, подобна на недоузрели ягоди, също не бяха за подценяване.

Джени се усмихна на фотографите, а Уенди отстъпи, без да сваля поглед от нея. Хората извън филмовия бизнес изгаряха да разберат какво е да познаваш подобно създание и автоматично приемаха, че завистта би направила приятелството между тях невъзможно. Но Уенди познаваше Джени вече близо петнадесет години, когато и двете едва прохождаха в своя бизнес, и въпреки всичките й пари и славата, никога не би си и помислила да си смени мястото с нея. У Джени имаше нещо нечовешко — тя никога не си позволяваше да бъде нито ексцентрична или арогантна, нито пък груба егоистка. Към това се добавяше и друго, неуловимо, като че ли тази жена не притежаваше душа. Но Джени бе една от нейните звезди и Уенди бе сигурна, че близостта между тях е максималната, която звездата можеше да даде. И все пак не можеше да я нарече истинска приятелка — както приятелките й Виктори Форд и Нико О’Нийли, които в своите области бяха точно толкова преуспели, колкото и Джени в киноиндустрията.

Хората от охраната успяха да им отворят достатъчно пространство, за да изминат краткото разстояние към страничния вход на палатката. Джени беше облечена в кафяв панталон с леко разширени в долната част крачоли и неоново сако. Уенди си помисли, че това е един от най-страхотните тоалети, които бе виждала. Беше от новата колекция на Виктори и Уенди знаеше, че приятелката й го бе изработила специално за Джени, заради което звездата бе посетила няколко пъти студиото на Виктори за проби. Но през последните три седмици прочутата дизайнерка бе толкова заета, че Уенди не бе успяла да поговори с нея по този въпрос, нито да сподели мнението си за Джени. Въпреки това спокойно можеше да си представи какво би казала Виктори. Тя би сбърчила нос като малко дете и би отсякла: „Знаеш ли, Уенди, Джени е страхотно момиче! Но надали бих я нарекла точно «приятно». Като я гледам, е далеч по-пресметлива, от която и да е от нас, дори и от Нико!“ А после двете биха се засмели, защото си знаеха, че приятелката им Нико сигурно е най-пресметливата жена в целия град. Обаче тя беше истински майстор в тази работа, а най-брилянтното от всичко бе, че никой никога не разбираше за машинациите й. Единственото, което разбираш, бе, че най-неочаквано се оказваш труп.

Идеята Уенди да доведе Джени на шоуто бе, разбира се, на Нико. Което си беше толкова очевидно, че Уенди се сконфузи как сама не се е досетила. „Това е напълно естествено — бе отбелязала Нико с прословутия си безупречен, хладен маниер на говорене, който превръщаше всичко, излязло от устата й, в безспорна истина. — Джени Кадин е най-важната филмова звезда в този момент, а Виктори е най-важният дизайнер! Освен това Джени носи тоалети предимно на мъже дизайнери. И въпреки това имам усещането, че дълбоко под всичкия този блясък тя си е феминистка, особено след раздялата й с Кайл Ънгър. — Тук тя имаше предвид прочутата звезда от екшъни и приключенски филми, който публично бе скъсал с Джени по време на едно късно токшоу по телевизията. — Затова бих се опитала да се позова на феминистката й страна, макар дълбоко да се съмнявам, че ще бъде толкова трудно. Тя няма никакъв вкус за мъжете, за разлика от вкуса й за обличане, който е превъзходен!“

Както винаги Нико се бе оказала права. Джени бе приела с отворени обятия възможността да бъде облечена от Виктори и да се появи на нейното модно ревю, където присъствието й щеше да гарантира на Виктори още повече публичност. И сега, докато наблюдаваше как Джени се провира ловко сред подредените от двете й страни фотографи (притежаваше неповторим маниер да отбелязва с вниманието си присъствието им, който беше напълно естествен, сякаш въобще не я снимаха), Уенди се изпълни с надежда, че присъствието на звезда от такъв ранг ще бъде недвусмислен знак за успеха на новата модна линия на Виктори. Въпреки че никога и пред никого не бе признавала, дълбоко в душата си Уенди бе изключително суеверна и сега, дори и само заради Виктори, носеше късметлийските си бикини — смущаващо протрит образец на дамското бельо от бял памук, който съвсем случайно бе носила вечерта, когато преди пет години един от филмите й бе номиниран за „Оскар“.

Джени влезе в палатката, следвана плътно от Уенди. Уенди бързо свали ръката си и тайничко стисна палци. Надяваше се шоуто на Виктори да бъде грандиозен успех. Никой не го заслужаваше повече от приятелката й.