— Миличка, този човек е израснал в обор! В най-буквалния смисъл на думата. Няма никакви маниери! — махна небрежно с ръка Сюзан.

— Кой по-точно? — намеси се с подозрение Карла Андрюз, като постави ръка на ухото си. Тя седеше от другата страна на масата, а много мразеше да я изолират — една от причините, поради която, както твърдеше мълвата, вероятно бе успяла да се задържи на поста си толкова дълго време, макар че за мястото й чакаха купища по-млади жени.

— Танър Коул. Някаква филмова звезда — махна пренебрежително с ръка Мъфи Уилямс. Въпреки че модната индустрия открай време имаше любовна връзка с Холивуд, Мъфи упорито отказваше да приеме съвременната гледна точка към актьорите и продължаваше да гледа на тях по старомодния начин, който ги определяше като разглезени деца е незаслужено високи доходи.

— Да, знам, че е филмова звезда — изгледа я презрително Карла. — Лично аз съм го интервюирала девет пъти. Първото интервю от него взех още в бебешката му възраст!

— Убедена ли си, че държиш да споделиш с нас подобна информация? — просъска Мъфи и попи устни със салфетката си.

— Въобще не ми пука кой ще ме чуе! Не се страхувам от нищо! — сряза я Карла.

— Виктори — обади се Сюзан, загърбвайки Карла и Мъфи, — Лин Бенет успя ли да се свърже с теб?

Значи ето как се е сдобил с телефонния й номер. Виктори кимна и отговори:

— Звънна ми тази сутрин.

— Надявам се, че нямаш нищо против — отбеляза Сюзан. — Обикновено не давам лесно номерата на познатите си, но Лин не ме остави на мира цели три седмици! Още откакто ходил на твоето шоу. Непрекъснато му повтарях, че първо трябва да се допитам до теб, но Лин си е такъв — изпада в разни мании. Обади ми се пет пъти, настоявайки, че на всяка цена трябвало да те види!

„Господи! — помисли си Виктори. — Сега целият ресторант ще разбере, че Лин Бенет ме кани на среща!“ От друга страна, имаше ли някакво значение? В мига, в който ги зърнат заедно на публично място, всички ще знаят.

— Но нали вече сме се запознавали! — изтъкна крайно озадачена на глас тя. — Най-малко десет пъти!

— И сто пъти да се бяхте виждали, той пак няма да си спомни! — изсумтя Сюзан. — Мозъкът му е като сито! Преди две години, по време на едно събитие, се засече с първия си бизнес партньор и не го позна! Представяш ли си?!

— Е, не е чак толкова глупав, де! — вметна Карла. — Все пак е милиардер!

— Както и да е. Иначе е безобиден — съгласи се Сюзан.

— Направо си е котенце — добави журналистката. — Жените непрекъснато го използват. Особено умните.

— Защо се изненадваш? Та той е мъж! Няма абсолютно никаква представа какво иска! — пошепна Мъфи.

— Съвсем случайно обаче е мой добър приятел — отбеляза наперено Сюзан. — Може и да не е идеален, но има ли идеален човек на тази земя? Непрекъснато си напомням, че независимо колко ме вбесява моят съпруг Уолтър, аз вероятно съм по-лоша…

— Ето я и Уенди! — извика Нико, като вдигна глава.

— Здравейте! Извинявайте, че закъснях! — изрече задъхано Уенди Хийли, изправяйки се до масата. Очилата й бяха запотени, а дрехите й леко капеха.

— Скъпа, да не би да си вървяла пеша? — изграчи Сюзан. — Там, в „Сплач“, да не би да не се грижат за вас?

Уенди се смръщи. Да, наистина беше вървяла пеша чак от офиса си — асистентът й Джош съвсем небрежно я бе информирал, че не може да й осигури кола.

— Имам за асистент мъж — отговори тя, сякаш това обясняваше всичко.

— О, и аз имах веднъж асистент мъж — намеси се Виктори. — Носеше розови пуловери, които си купуваше от магазинчета втора употреба, и всеки следобед подремваше. На дивана. Същинско дете! Понякога се чудех дали да не започна да го храня с мляко и бисквитки!

— Абе, всички мъже в този град ли са толкова побъркани? — попита Уенди.

— Като говорим за мъже, виждала ли си наскоро Виктор Матрик? — обади се небрежно Сюзан.

— Предполага се, че ще се видя с него този следобед — отговори Уенди.

— Нали ще му предадеш поздравите ми, а?

— Няма проблеми — кимна Уенди.

— Приятен обед! — учтиво прекрати разговорите през масите Нико.

— Нямах представа, че Сюзан познава Виктор Матрик — изрече шепнешком Уенди, докато се настаняваше при приятелките си.

— Едно време му е била гадже — отбеляза Виктори. — Все още ходят заедно на почивки в Сейнт Бартс. Със съответните си половинки, разбира се.

— Никога няма да престана да се удивлявам откъде научаваш всичките тези неща! — отбеляза Нико.

— Просто обикалям — отговори Виктори. — Миналата година съвсем случайно попаднах на тях в Сейнт Бартс.

— И как ти се стори Виктор? — пошепна Уенди.

— Странен — отговори също така шепнешком Виктори. — Разхождаше се, пъхнал стик за голф отзад в панталоните си, а в Сейнт Бартс няма никакви игрища за голф!

— Съвсем сериозно се тревожа за Виктор! — изтъкна Уенди. — Тази сутрин например ми се стори напълно откачил. Ако превърти, с мен е свършено!

— Ничия кариера не би трябвало да зависи от присъствието или отсъствието на някой друг! — отбеляза назидателно Виктори. — Това трябва да зависи изцяло от самия човек!

— Лесно ти е да го кажеш! Нали не работиш за корпорация!

— И никога няма да работя — точно поради тази причина! Но пък „Парадор“ прави много пари! И всички са наясно, че това се дължи изцяло на теб!

— О, фасулска работа! — сви рамене Уенди. — Просто трябва да спечеля поне един „Оскар“, това е всичко! Например с „Парцаливите пилигрими“. Или пък Нико да получи работата на Виктор.

— За това ще ми трябват най-малко две години — намеси се делово Нико, сякаш това бе напълно в сферата на възможното. — А междувременно не бих се тревожила чак толкова много за Виктор. С него човек може да се оправи много лесно. Стига да знае как, разбира се.

И след тези думи направи знак на сервитьора.

— Да? — сведе предпазливо глава към нея той.

— Бихме искали да поръчаме.

— За мен една пържола „Хангер“, ако обичате! Средно запечена — обади се със сладък глас Виктори.

— За мен пъстърва — отсече Нико.

— А за мен салата с риба тон. Без картофи — каза Уенди.

— Картофите отстрани ли да бъдат? — поиска да знае сервитьорът.

— Без никакви картофи! — повиши глас Уенди. — Всъщност няма да направите никак зле да премахнете всички картофи от този ресторант!

Сервитьорът я изгледа недоумяващо.

— Трябва да сваля някой и друг килограм — обясни тя на приятелките си. — Циците ми са увиснали до пъпа. Забелязах го едва тази сутрин и едва не излязох от кожата си! Нищо чудно, че през последните шест месеца Шейн нито веднъж не ми е предлагал секс! Все аз трябва да си искам!

— Как е Шейн? — пое веднага темата Нико.

— О, изобщо нямам представа! Почти не го виждам. Сигурно и с ресторанта му нищо не става, както и с всичко друго, затова непрекъснато се цупи. Добър е единствено с децата. Честно да ви кажа, понякога си мисля, че е трябвало да се роди жена! Както и да е. Виждаме се само в леглото, и, може и да ви звучи ужасно, вече не ми пука особено. Знам, че на някакъв етап и аз ще спра да ходя на работа и тогава ще бъдем принудени да прекарваме всяка минута заедно и да си лазим по нервите!

— Късметлийка си ти! — намеси се Виктори. — Шейн е божествен! А пред мен единствената перспектива е Лин Бенет. И мога спокойно да ви уверя, че нямам намерение да прекарвам целия си живот с него!

— Човек никога не знае! — отбеляза Нико с твърде нехарактерна за нея мечтателност. — Понякога любовта изниква оттам, откъдето най-малко я очакваш.

— Аз все още вярвам в истинската любов — кимна Уенди. — Но не задължително с мъж, който е чукнал петдесетте и който никога не се е женил. Така де, нали за това става въпрос?

— Нямам представа — отговори Виктори. — Както и да е. И без това не вярвам в истинската любов. Според мен всичко е една голяма измама.

— Всеки човек вярва в истинската любов! — изтъкна Уенди. — Така че, ако не е тя, за какво друго да живеем?

— За работата си! — отговори Виктори. — Заради стремежа да сториш нещо значимо в този свят! Да не забравяме и такива дребни, но съществени неща като храна, облекло и покрив над главата си.

— Но подобен подход е прекалено прозаичен! Ако хората не вярваха в истинската любов, никой нямаше да стъпи на кино!

— Точно това искам да кажа! Любовта е понятие от рекламата! Предназначено е да продава определени стоки!

— Изобщо не я слушай! — намеси се най-сетне Нико, като погледна ласкаво Виктори. — Нарочно се опитва да ти противоречи!

— О, знам го! — махна с ръка Уенди. — Някой ден и тя ще се влюби.

Виктори въздъхна и отбеляза:

— Вече съм прекалено стара за това. Отдавна съм приела факта, че до края на живота си — или най-малко още десетина години, докато мъжете престанат да ми обръщат внимание — ще имам хладни, единствено цивилизовани връзки с тях. Никой от нас няма да повишава глас, но и на никого няма да му пука особено за другия.

„Дали пък не е точно така? — запита се Нико. — Възможно ли е човек да стане прекалено стар за любов и страст?“ От тази мисъл я побиха тръпки, затова й се прииска да смени темата. Още преди много години бе решила, че вече не е в състояние да преживее романтична любов.