Серена си помисли дали да не пусне един долар в калъфа за китара, но се разколеба, понеже вече доста го беше наранила и не беше нужно и да го унижава.

— Хайде, да излезем навън — прошепна тя на Арън и тръгна назад през тълпата.

Блеър не се учуди, когато Чък Бас я намери на верандата, докато ядеше маслини, пушеше цигари, пиеше коняк и замръзваше, разбира се. Това се случи малко преди полунощ и доколкото познаваше Чък, той явно си търсеше някой да му духа, докато гледа зарята.

— Честита Нова година, Блеър! — каза той, приближи се до нея и я целуна по устата. Там имаше костилка от маслина, но той не възразяваше.

Блеър се дръпна, изплю костилката и каза:

— И по-добре да е щастлива…

Чък я прегърна и спусна ръката си към задника й:

— Знаеш ли какъв е най-добрият начин да разпуснеш на Нова година?

Тя се дръпна и посочи през стъклената врата масата, на която седяха Кати и Изабел, които се държаха за ръце и отброяваха секундите до края на старата година.

— Те двете винаги са били супервлюбени в теб, защо не им покажеш как се посреща новата година?

— Верно ли? — ухили се той.

Тя кимна:

— Хайде, върви и…

Но преди да довърши, той вече беше влязъл и бе прегърнал и двете момичета:

— Четири! Три! Две!

В и Д със собствени прояви

В дванадесет без четвърт маратонците бяха започнали бавната си обиколка на парка. Ванеса тичаше редом с тях, като се опитваше да улови смесицата от решителност, болка и възбуда по лицата им. Те бяха навън и тичаха, а беше адски студ! Това беше краят на една година и началото на друга, а може би началото на цяла нова епоха.

Макар че те тичаха доста бавно и тя можеше да се движи покрай тях, Ванеса беше оставила оборудването си в една пряспа, а и обувките й правеха мазоли, затова реши да се върне в стартовия пункт, като се успокои, че ще направи няколко кадъра на финала.

Дан и Кен Могул все още я чакаха на пейката.

— Номинирали са ме за няколко неща — разказваше Кен, — но никога не съм печелил нищо. Може би тя ще ми помогне в тази насока. — Той не беше спирал да приказва, откакто Дан седна до него.

Дан нямаше нищо против. Тетрадката му беше отворена пред него, той се взираше в петното от светлина, което хвърляше лампата и търсеше правилната дума, за да опише как се носят снежинките, толкова бавно сякаш танцуват.

Изведнъж Ванеса се появи в петното светлина, бузите й бяха почервенели от тичането, а големите й кафяви очи блестяха. Тя се усмихна на гледката — Дан и някакъв възрастен мъж в модно яко седяха заедно на пейка в парка, а върху раменете им имаше около сантиметър пресен сняг. Тъжните очи на Дан я гледаха изпод бялата му плетена шапка. Никак не изглеждаше бесен и тя наистина се радваше да го види.

— От колко време седиш тук?

Мъжът с якето се изправи и каза:

— Достатъчно дълго, за да разбера, че ти си следващото най-хубаво нещо, което ще се случи на киноиндустрията.

Ванеса се усмихна отново. За какъв се мислеше пък тоя?

Той се приближи до нея и й подаде визитката си. Кен Могул, режисьор, така пишеше на нея.

— Аз потеглям за Бразилия, ще снимам експозе за детската проституция в Рио, но ще се радвам да ми се обадиш, за да направим нещо заедно. С удоволствие ще те използвам.

Ванеса отиде до раницата си и сложи апарата в нея. Тя се възхищаваше от работата на Кен Могул, но не беше сигурна, че искаше да я „използват“, независимо, колко известен бе той. Тя искаше да се справи сама.

— Ще ми се обадиш ли? — настоя той.

— Извинете — чу тя как Дан се обади тихичко изотзад.

Кен се обърна:

— Да, това момче чака да говори с теб, почти откакто и аз. А кой си ти, пич?

Дан се изправи, а тетрадката му падна в снега. Той отиде до Ванеса и я прегърна:

— Гаджето й.

След това я целуна възможно най-силно от страх да не би да не го вземат на сериозно. Та той й беше гадже, по дяволите!

Беше й ядосан, но и горд от нея и от себе си, че я целуна и прекъсна тази лудост веднъж и завинаги!

Ванеса отвърна на целувката със същата сила. Майната му на Кен Могул, режисьора. Филмът, върху който работеше тя, беше по-добър от всеки негов. Плюс това на нея хич не й се говореше за кариера точно в този момент. Сега тя беше заета да целува Дан, гаджето си.

Докато се целуваха, над главите им зарята проряза нощното небе. Това приличаше на клише, което би развалило всеки филм или стихотворение, само дето не беше нито филм, нито стихотворение. Това беше животът!

Дж разкарва известна рок звезда

На последния акорд от песента Флоу отвори очи и видя, че Серена я няма. Часовникът удари полунощ и всички започнаха да се прегръщат, целуват и да надуват хартиените свирки, като го игнорираха напълно, което му се случваше за първи път.

Няколко души бяха хвърлили стодоларови банкноти в калъфа от китарата му ей така, на майтап. Той ги извади и ги остави на земята, преди да прибере китарата си и да затвори калъфа. След това се обърна и сложи калъфа между затварящите се врати на асансьора, докато те не се отвориха отново.

Дребничко къдраво момиче със забележителен бюст се беше облегнало на стената.

— Здравей — каза Флоу, влизайки с известната си срамежлива усмивка.

Тя не каза и дума, изглеждаше сякаш е плакала.

— Към центъра ли си? Отвън ме чака кола и мога да те почерпя едно питие.

Джени не откъсваше поглед от пода. Флоу, Нейт, всичките бяха еднакви. Само защото е готин и известен, не значеше, че тя трябва да разговаря с него, нали?

Не, определено не.

Вратата се отвори и тя каза:

— Разкарай се.

Излезе от главния вход, за да си повика такси. Беше нощта на Нова година и целият град купонясваше, но тя си отиваше вкъщи, за да последва съвета на баща си и да се сгуши в кревата с хубава книга.

* * *

Веднага след като Серена и Арън успяха да се измъкнат на терасата, зарята започна. Беше адски студено и навън имаше само няколко души. Всички бяха вътре и се поливаха с шампанско, докато танцуваха под бесните ритми на суперсилната музика.

Като огледа пейзажа, Серена отново си припомни онова любимо чувство за неизвестност, когато не знаеше какво предстои, но беше сигурна, че е хубаво, може би най-доброто от всичко досега.

— Погледни — посочи тя искрите на синята заря, които се пръснаха в по-малки букети над Източната река.

Арън запали една билкова цигара. Беше само по тениска, но не му беше студено:

— Аз не обичах зарята, мислех, че е шумна и вредна за околната среда и струва много пари.

— Но сега ти харесва, нали? — попита Серена, като се обърна и го погледна. Беше взела нечие палто от един стол, но още беше боса, така че с Арън бяха еднакво високи.

Арън кимна:

— Обожавам я.

— Аз също — въздъхна Серена. Цялото й тяло трепереше, но тя не знаеше дали е от студа или от вълнението, че могат да се целунат.

Арън хвана ръката й:

— Студено ли ти е?

— Не.

Тъмните му устни се извиха в усмивка:

— Хайде да не се целуваме, докато не свърши зарята, става ли?

— Става — каза тя изненадана. Обожаваше изненадите, но над Таймс скуеър започна нова вълна от фойерверки и тя добави, — но може да не издържа дотогава.

И след като колибрито си намери цвете, му се прииска да кацне и да поостане.

— Защо не се целунете сега, а после винаги може да повторите? — каза момичешки глас зад тях.

Беше Блеър, завита в светлосиньото си палто, но трепереща от студ.

— Честита Нова година — каза тя, отиде до Арън и го целуна по бузата.

Арън я прегърна, с нормална братска прегръдка:

— Честита Нова година, сестричке.

Тя се дръпна и отиде да прегърне Серена.

— Честита Нова година — викнаха двете момичета. Странно беше да си помислиш, че в началото на годината искаха да се избият, а сега дори не знаеха какво биха правили една без друга.

— Добре — каза Блеър и се отдръпна, — сега може да се целунете.

Като ги остави да решат дали да се целунат сега или да изчакат, тя отиде в другия край на терасата и се загледа в река Хъдсън и пристанището. Гледаше как зарята експлодира над Статуята на свободата и се гмурка в тъмната вода.

Предпоследната сцена в сценария й завършваше с целувка. Сега й оставаше да напише края.

Реши, че не трябва да прави явен финал. Най-добрите истории никога не свършваха. Може би трябваше просто да прескочи към следващата сутрин. Одри би могла да размени няколко думи с човека, от когото си купува кафето сутрин. После щеше да се разсмее, да отпие глътка и да тръгне по улицата, като остави всички да се чудят.