Сесили Зигесар - Това, което искам, е всичко

Нейт се обърна към нея и се усмихна. Докато отиваше да я вземе, беше дръпнал една трева и още усещаше въздействието й. Харесваше му роклята, с която Дженифър беше облечена. Беше черна и дълга, дълбоко изрязана отпред и отзад, с драматичен бял воал, който се виеше около тънките й глезени.

Джени я беше купила от „Сенчъри 21“, магазин за намалени дизайнерски дрехи, който честичко бе посещаван от хора, които биха купили всичко с дизайнерски етикет, дори да изглежда ужасно или просто да е много безвкусно, така че не би се продало никъде другаде, освен там.

Тази рокля щеше да й струва джобните за четири месеца напред, но Нейт не трябваше да знае това. Той смяташе, че тя прилича на малък черно-бял ангел. Ангел с най-добрия горен етаж, който някога бе виждал. Пресегна се и прокара пръсти по бледата кожа на ръцете й. Беше чудесна, чудесна и топла, като прясно опечен хляб в петзвезден ресторант.

Диджеят пусна най-известната песен на „45“ „Korrupt Ме“ и Флоу се появи на сцената със сако от смокинг, облечено върху червена тениска, на която пишеше „Бъди добър“ с бели букви. Той се усмихваше така, сякаш знаеше, че е един от най-готините пичове във вселената. Флоу беше син на датски модел на бельо и ямайски кафеен крал и изглеждаше като Джим Морисън от „Доорс“, но с тен и сини очи. Той застана зад стъкления подиум и музиката спря, докато всички подсвиркваха и пляскаха. Джени пъхна ръката си в тази на Нейт, когато заеха по-стратегическа позиция за гледане.

— Само искам да извикам заради всички вас, които сте се облекли и сте дошли днес, за да съберем пари за… — той разкопча сакото си и посочи надписа върху фланелката, а някои от гостите, които не се страхуваха да прозвучат като тъпаци, изкрещяха: „Бъди добър!“

Точно в този момент Блеър отвори вратата на дамската тоалетна, за да види, че Джени и Нейт са застанали точно на пътя й, хванати за ръце. Джени беше облечена в кошмарна бабешка рокля, която беше твърде голяма долу и твърде малка горе. Двамата с Нейт изглеждаха като богаташки мазньовци на абитуриентската си вечер.

Блеър оправи презрамките на роклята си и събра перфектно начервените си устни. Колкото по-бързо се измъкнеше оттам, толкова по-добре. Но не можеше просто да избяга като бедно зарязано гадже, понеже имаше доста повече гордост.

Ама доста повече.

— Също така искам да благодаря на организационния комитет на бала с председателки Блеър Уолдорф и Серена ван дер Удсън — продължи да чете Флоу от малката картичка в ръката си. — Хей, момичета, защо не се качите при мен, за да ми помогнете, като обявите сумата, която е събрана до момента?

Всички извиха вратове, за да търсят Блеър и Серена.

По съвсем типичен за нея маниер, Серена нададе писък, след което леко се понесе през дансинга към сцената, а бледата й коса се развяваше след нея. Флоу отстъпи крачка назад, заслепен от чара й, а Серена се наведе към микрофона:

— Хайде, Блеър! Идвай тук!

Блеър усещаше погледите върху себе си. Тя се опита да се усмихне, тръгна напред и мина право под носовете на Джени и Нейт.

Ченето на Нейт увисна, когато тя премина покрай него. Изглеждаше по-висока отпреди, а дупето й беше по-очертано. Косата й блестеше, а кожата й имаше перлен отблясък, който го предизвикваше да я докосне. Тя изглеждаше секси, не, доста повече от секси. Изведнъж той се обърка. Прииска му се да грабне ръката на Блеър и да й каже: „Върни се. Направих грешка.“ В този момент Джени стисна ръката му и той я погледна в дълбоките кафяви очи и дълбокото деколте и на секундата забрави за Блеър.

Нейт приличаше на лабрадор, и то от най-глупавите екземпляри. Когато им покажеш кокал, трябва да го вземат на всяка цена, но ако им подхвърлиш топка за тенис, веднага забравят за кокала и хукват след нея.

Блеър се качи на подиума и Флоу подаде на Серена лист хартия, а на лицето му беше изписана усмивка, понеже и двете председателки се оказаха прекрасни.

— Добре, събрали сме 800 400 долара. Всички те са предназначени за „Бъди добър“, новият международен фонд за защита на животните — каза тя и се усмихна с онази усмивка, която толкова много фотографи бяха улавяли за различни обществени и клюкарски страници и ръгна Блеър с лакът.

Блеър беше председателствала стотици такива събития и познаваше програмата.

Тя се наведе към микрофона:

— Благодаря ви, че дойдохте! И не забравяйте чантичката с подаръци, това е най-добрата част от купона!

Музиката бе пусната отново, дори по-силно отпреди, и всички се върнаха към танците и пиенето. Флоу наведе глава към Серена и прошепна нещо в ухото й. Дъхът му беше топъл и погъделичка ухото й. Миришеше на нова кожа.

Серена се усмихна:

— Изчакай секундичка, ставали?

Флоу кимна, а Серена грабна Блеър и я дръпна от подиума, като я буташе с гръб към масата им.

— Той иска да се срещнем отвън и да ме повози с лимузината. Бързо, вземай си палтото, и ти идваш!

Блеър се намръщи, понеже не беше от тия дето обичат да светят:

— А, не!

Серена се престори, че не я чува, нямаше да позволи на Блеър да й съсипе партито.

Кати, Изабел, Чък, Арън и Майлс още седяха на масата и пиеха шотове със „Столичная“, която Чък беше вкарал в малка сребърна бутилчица, естествено с монограм.

— Хайде, всички навън, местим партито в лимузината на Флоу — каза весело Серена.

Блеър потърси билета за гардероба в не точно природолюбителската си малка чантичка от кожа на норка и броненосец на „Фенди“. Понякога ентусиазмът на Серена ставаше досаден, но пък и този бал не беше преживяването на живота й.

Даже й харесваше идеята да седиш изтупан и да гледаш как светът минава покрай теб през замъглените стъкла на лимузина. Беше като Одри в „Закуска в Тифани“.

А може би точно едно кръгче с Флоу беше онова нещо, което щеше да обърне живота й на 180 градуса.

Или пък не.

На Нейт леко му омръзваше просто да целува Джени. Не беше пил достатъчно и определено се нуждаеше от още една трева.

— Искаш ли да отидем да се разходим? — попита той.

Джени му се усмихна. Миглите му изглеждаха като потопени в злато, точно както и косата му. Единственото нещо, което можеше да направи вечерта по-незабравима, щеше да е, ако Нейт й кажеше „Обичам те!“. И може би точно това щеше да направи, затова тя се съгласи:

— Разбира се.

Те взеха палтата си от гардероба и Нейт задържа вратата, докато тя излизаше от претъпкания хотел.

Отвън беше паркирана огромна черна лимузина с тъмни стъкла. Нейт и Джени слязоха по мраморните стълби към тротоара и Нейт пусна ръката й, за да си запали джойнт. Джени се заигра с велурените си черни ръкавици — беше разочарована. Ако Нейт щеше да й казва, че я обича, по-добре щеше да е да не е надушен.

Изведнъж черният прозорец на колата се смъкна и оттам се показа русата глава на Серена.

— Хей, приятели, идвайте с нас. Правим си купон! Хайде, качвайте се!

Както винаги, Серена се беше оставила на течението. Изобщо не й дойде наум, че това е последната двойка на света, която Блеър ще иска да види.

Джени боготвореше Серена и возенето в лимузина с нея и други нейни приятели й се стори вълнуващо и декадентско. Доста по-вълнуващо от разходка в студа, докато Нейт се друса. Тя докосна ръката му и попита:

— Може ли?

Той само вдигна рамене. Беше му все тая, стига да можеше да вземе цигарата със себе си:

— Разбира се, защо не?

Вратата се отвори, а Джени се хилеше, докато се промъкваше между кръстосани крака в мрежести чорапогащници и колене в смокинги. Намери си място до едно момиче, което носеше най-разкошните и скъпо изглеждащи обувки, които беше виждала. Това момиче се оказа бившето гадже на Нейт — Блеър Уолдорф.

Лицето на Джени придоби доматеночервен цвят и тя се обърна на другата страна, само за да срещне погледа на Чък Бас, който я гледаше неприлично. Това беше същият тип, дето се опита да се възползва от нея на партито през октомври.

Ето това се случва, когато се качваш в лимузина, без да знаеш кой вече е вътре!