— Съжалявам, че не съм страхотно гадже тази вечер. Искаш ли да потанцуваме или…
Блеър го игнорира. Изглеждаше ли така, сякаш й се танцува? Тя се загледа във високия рус приятел на Арън:
— Кой си ти?
Русото момче се ухили, а зъбите му се оказаха побели от ризата:
— Аз съм Майлс, Майлс Инграм.
Синът на Дани Инграм, известният собственик на ресторанти и нощни клубове от типа на „Гордън“ в Ню Йорк и „Трикси“ в Ел Ей.
— Учим заедно в „Бронксдейл“ и ще сформираме група. Майлс свири на барабани — обясни Арън.
Блеър бавно отпиваше от шампанското в очакване някой да каже нещо не толкова скучно.
Майлс й се усмихна и забарабани по облегалката на един свободен стол.
— Доста по-хубава си, отколкото очаквах — каза той.
Беше сладък, но това с барабаненето бе леко изнервящо.
Блеър не му се усмихна в отговор, а взе питието си. Най-вероятно Арън му беше разказал каква вещица е Блеър, та момчето си я беше представило с брадавици и метла в задника.
Е, не съвсем, но Арън не обичаше да разказва за новата си доведена сестра, понеже искаше да си я запази само за себе си. Само не си въобразявайте разни неща — за това по-късно.
Арън се опита да прибере къдрите си зад залите и представи Серена:
— Това е Серена.
Майлс огледа от горе до долу перфектната фигура на Серена в черна рокля на „Гучи“ и тъмносините й очи. Той й отдели още един момент, след което се обърна към Арън и попита:
— Странно, ти изобщо не ми спомена, че Блеър е толкова красива.
— Извинявай — вдигна рамене Арън и се почувства адски неудобно.
Блеър и Серена запалиха поредна цигара в очакване да се случи нещо забавно. Следвайки изводите за съдбата, до които бе достигнала Блеър, всичко беше в техни ръце.
Арън прочисти гърлото си.
— Сигурна ли си, че не искаш да потанцуваме?
Блеър забеляза, че няма папионка, а ризата му е разпасана и не напълно закопчана. Това само по себе си означаваше, че той се опитва да каже нещо. Тя дръпна смело от цигарата и издуха дима в лицето му:
— Не, благодаря.
Песента на Бек свърши и народът от дансинга се оттегли по масите да навакса с пиенето.
— Краката ми умират — изломоти Кати Фаркас, като се просна на един стол срещу Блеър и изрита обувките си.
— Моите вече са мъртви — допълни Изабел Коутс и потъна в съседния стол.
За последните две години, през които Серена беше в академията „Хановер“ в Ню Хампшир, Изабел и Кати бяха практически залепени за Блеър. Заедно пазаруваха в „Сефора“, заедно пиеха капучино в „Льо Канар“ и да, дори до тоалетната ходеха заедно. Блеър беше като кралица в обществото им и когато те двете бяха с нея, се чувстваха почти известни, тоест, постилаха им червения килим където и да отидеха. Точно преди Деня на Колумб, обаче, Серена я изхвърлиха от Академията, и тя се върна в града, за да им открадне Блеър и отново да ги превърне в обикновените Кати и Изабел.
— Защо вие двечките не танцувате? — попита Кати.
— Не съм в настроение — вдигна рамене Блеър.
— Просто трябва да изкараме колоквиумите следващата седмица — въздъхна Изабел, бъркайки нотката на скука в гласа на Блеър с умора. — И след това заминаваме за Коледа.
— Момичета, вие сте късметлийки, че ще ходите някъде на топло — добави Кати. — Ние отново трябва да ходим да караме тъпите ски в тъпия Аспен.
— Това не е толкова зле колкото тъпата ми къща в Кънектикът — отговори Изабел.
— Ще бъде страхотно — каза Серена с развълнувана усмивка.
Кати и Изабел я изгледаха.
Блеър и Серена отиваха заедно в Сейнт Бартс за Коледа. Майката на Блеър и бащата на Арън бяха прекарали медения си месец на круиз край Карибите и бяха уговорили децата да ги чакат в прекрасния курорт „Айл де ла Пе“ на Сейнт Бартс. Беше им позволено всеки да си доведе приятел, ако пожелае, и след като се бяха одобрили в тоалетната на хотел „Сейнт Клер“ в деня на сватбата на майка й, Блеър беше решила да вземе Серена.
Естествено, те щяха да се върнат в града за Нова година. Никое самоуважаващо се момиче не прекарва Нова година с родителите си извън града, след дванадесетгодишна възраст.
— Ще е супер яко — съгласи се Блеър със самодоволна усмивка. Тя си се представяше чудесно — намазана с мляко за потъмняване, облечена в новите си бански на „Мисони“, опънала се на девствен плаж с бял пясък, а на лицето й — огромни очила на „Шанел“. И всичко това, докато разни готини пичове в шорти й носят екзотични коктейли в кокосови черупки. Така Блеър щеше да забрави за Йейл, Нейт, майка си и Сайръс и щеше да се пече, докато не добие тен на кафе лате под жарките лъчи на слънцето. Естествено, Блеър беше наясно, че Кати и Изабел ревнуват, че никоя от тях не беше поканена в Сейнт Бартс, но за да сме абсолютно честни, ще кажем, че на Блеър и грам не й пукаше.
Оставаше само една седмица.
Чък Бас се приближи зад Блеър и постави огромните си ръце върху потъмнелите й от тениса рамене:
— Забелязах Нейт и малкото момиченце от „Констънс Билард“ да се натискат в ъгъла — обяви той, все едно на някой му пукаше.
Чък беше красив като модел от реклама на афтършейв, но пък беше и най-сексуалният пич в цял Ню Йорк. Беше се опитал да го направи със Серена през октомври, когато тя беше припаднала в апартамента му в хотел „Трибека Стар“. За малко да накара малката Джени Хъмфри да си свали роклята заради него на партито „Целувка по устните“ през същата седмица. Чък беше гнусен, но всички го търпяха, защото беше един от тях. Той учеше в частно мъжко училище, а като по-малък беше посещавал уроци по танци при Артър Мъри, уроци по тенис на Асфалт Грийн и беше пял в църковния хор на един хотел в Южна Франция. Канеха го на най-добрите партита и разпродажби, като всички тях, и беше роден да живее този хайлайфски живот, също като тях. Дори когато го отблъскваха, той винаги се връщаше за още. Невъзможно беше да се отървеш от него.
— Е, и? — попита Блеър и се опита да се отскубне.
— Нейт не успя да те вкара в леглото, нали? — продължи Чък това, което беше започнал. — Мислех си, че на мен ще се падне честта.
Блеър се вцепени. До този момент не беше имала кой знае какви проблеми с Чък, но сега вече разбираше защо Серена го ненавижда. Тя бутна стола си назад, дръпна се от Чък и се изправи:
— Трябва да пишкам — обяви на цялата маса, като напълно пренебрегна Чък — и след това можем да се махаме оттук. Ще си направим купон в моя апартамент или нещо такова.
Арън стана и направи крачка към нея, отново прибирайки къдрите си зад ушите:
— Всичко наред ли е?
В този момент идеята „аз съм г-н Загрижен“ я подразни почти колкото Чък.
— Добре съм.
Тя се обърна и закрачи през стаята по възможно най-добрия начин с десетсантиметровите си сандали с тънки каишки и супертясната си черна рокля от „Гучи“. Опитваше се да държи главата си високо вдигната, за да избегне гледката на Нейт и онова момиче Джени или както там й беше името.
На дансинга отново се събираха хора, които си бъбреха развълнувано. Изглеждаше сякаш Флоу — най-готиният вокалист — ще се появи всеки момент. Но на Блеър не й пукаше. Тя не се побъркваше по известни хора, като повечето момичета. Не й се налагаше, нали беше звездата в собствения си филм, който се играеше в главата й. Тя беше най-известният човек, който познаваше.
Красивата рок звезда се развихря
Джени беше в нещо като транс от блаженство през цялата вечер. Преди да я заведе на партито „Черно и Бяло“, Нейт се беше издокарал в нов смокинг на „Дона Каран“ и беше извел Джени на суши и твърде много саке в „Бонд“, където й беше подарил тюркоазна огърлица „Джейд Джагър“. Зелените му очи блестяха от светлината на свещите, а косата му беше така перфектно подредена, че Джени правеше снимки в съзнанието си, за да може на сутринта да прибави още един негов портрет в колекцията си.
Най-хубавото беше, че след като пристигнаха на бала, Нейт не я повлече да разговаря с хора, които не познаваше. Дори най-близките му приятели, Джереми Скот Томпкинсън, Антъни Авулдсен и Чарли Дърн, ги бяха оставили насаме. Тази вечер Нейт беше само за нея, щастлив да я държи в обятията си, докато се целуват в сапарето в ъгъла.
— Знаеш ли картината на Густав Климт „Целувката“? — прошепна тя, като погледна прекрасното му лице.
— Не съвсем — намръщи се Нейт.
— Разбира се, че я знаеш. Тя е суперизвестна. Както и да е, всичко това ми напомня за нея.
Тя вдигна рамене и огледа сцената:
— Мисля, че този пич от „45“ всеки момент ще излезе на сцената.
Джени се облегна на стената. Преди да започне да ходи с Нейт, щеше да си подмокри бикините, виждайки знаменитост като Флоу, но сега най-важното беше да продължи да се целува с него.
— Е? — Тя се разсмя и потупа устни с опакото на ръката си, внимавайки да не размаже розовото си червило. — Беше хубаво — добави.
— Кое? — попита той с поглед, зареян из стаята.
— Никога преди не съм се целувала толкова дълго — призна тя.
"Това, което искам, е всичко" отзывы
Отзывы читателей о книге "Това, което искам, е всичко". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Това, което искам, е всичко" друзьям в соцсетях.