Ванеса стоеше до леглото му, облечена само в черен дантелен сутиен и дантелени боксерки, които бяха толкова прозрачни и ефирни, че Дан можеше да види през тях всичко.

Ама разбира се, нали това беше идеята.

Тя се усмихна и примигна:

— Какво ще кажеш?

Дан я гледаше ужасен. Това беше последното нещо, което очакваше да види:

— Какво правиш?

Ванеса се приближи до него, като се опитваше да не мисли как изглежда задникът й в прашките. Тя постави ръце на раменете на Дан, чието тяло трепереше. Не беше сигурна дали това е на добре или не.

Дан се огледа из стаята и попита недоверчиво:

— Не снимаш това, нали?

Ванеса обикновено първо го питаше дали иска да е в някой от филмите й, но сега му беше ясно, че тя иска да заснеме суров репортаж и можеше и да пропусне.

Тя поклати глава и каза:

— Целуни ме.

Дан скръсти ръце на гърдите си, чак сега разбираше накъде бие Ванеса.

Е, и? Нали бяха влюбени. Защо просто не го направи?

Всяко друго момче щеше да я целуне на момента. Но Дан не беше всяко друго момче, той беше чувствителен романтик. Не искаше първият му път да е хаос от черно дантелено бельо. Беше твърде обмислено, клиширано и… грешно. Той го искаше чисто, спонтанно и… правилно.

Дан направи крачка назад и се обърна:

— Съжалявам.

На Ванеса й стана ясно, че е прекалила и че не е честно спрямо него, но тя просто искаше да се позабавлява. Беше се опитала да стане неустоима за него, но той доста добре си устоя. Тя грабна полото си от леглото и го навлече. Чувстваше се унижена.

Дан запали цигара и дръпна силно:

— Искаш ли да ми покажеш какво си заснела?

Хм, май не.

Ванеса поклати глава, неспособна дори да го погледне, облече ризата и закопча жилетката си Дан загаси цигарата си в една празна кана от кафе и каза:

— Ами тогава да се връщаме на масата.

Ванеса завърза връзките на кубинките си и се изправи:

— Аз мисля да си тръгвам.

Гласът й трепереше, не беше плакала от четиригодишна, но сега май беше на път да го направи.

Дан кимна, беше разкъсван между желанието си да я запита какво й е и да я остави да си тръгне, за да може да седне да пише отново. Какво ли щяха да си кажат, ако тя останеше?

Много странно как нещо такова като секси бельо може изцяло да промени една връзка.

Ванеса отиде до вратата, отвори я и каза тихо:

— Чао.

— Чао — отвърна Дан, когато вратата се затвори след гея. Той се върна на бюрото си, седна и отвори тефтера с надеждата, че объркването му от тази ситуация ще му върне вдъхновението и той ще напише нещо брилянтно. Но уви, просто си седеше и пушеше цигара от цигара.

Изкуството на Дж шашва Н

— Ще ни извините ли? — попита Джени. — Искам да покажа стаята си на Нейт.

Руфъс леко извърна поглед и каза с ужасен акцент:

— Mais oui, bien sur.

Джени забели очи. Баща й имаше навика да приема образа на готин бийт поет, който пуши цигари в бохемско френско кафене, когато пийне повече червено вино.

Крушата не пада по-далеч от дървото.

— Хайде — каза Джени и поведе Нейт по коридора към стаята си. Тя отвори вратата и светна лампата.

Нейт не очакваше да бъде изненадан от стаята на Джени. Останалата част от апартамента беше уютна и претъпкана с мебели, като извънградска вила, която никога не е почиствана, и той очакваше стаята й да е нещо подобно. Но Джени не понасяше белите си стени и чаршафи, напукания таван и голия дървен под, а и беше доста добър художник, така че през последните няколко месеца рисуваше, особено портрети, а любимата й тема беше, разбира се, Нейт. Там имаше шест негови портрета, всеки в стила на различен художник. Имаше Нейт в стила на Моне, Нейт в стил Пикасо, с очи на краката, Нейт в стил Дали, който преминаваше в пудел на тротоара, Нейт в стил Уорхол, с електриково-зелени очи и златиста коса, Нейт в стил Полък, с боя, разпръсната във формата на главата му и Нейт в стил Шагал, където главата му плаваше в нощното небе.

— Харесват ли ти? — попита с надежда Джени, — опитвам се да копирам различни стилове. Най-трудно ми беше с Полък.

Нейт зяпна картините на стената с отворена уста. Не знаеше кой е Полък, нито разпознаваше другите стилове, които Джени беше използвала, но разпозна себе си цели шест пъти и това го накара да се замисли.

— Ето тук прекарвам повечето от времето си — обясни тя радостно. Нейт беше толкова чаровен, докато разговаряше с баща й, че тя го заобича дори повече. Събрала смелост, тя се изправи на пръсти, сложи ръце на раменете му и прошепна:

— Цяла вечер искам да те целуна.

Нейт се вдърви, ама не по оня начин, дето си го мислите.

Да, обикновено би го надървил в такава ситуация, само че сега тъкмо беше получил много ясно видение как Джени прекарва часове в стаята си и рисува тези добри, но много странни негови портрети.

Проблемът беше, че тъкмо й беше казал, че я обича. И в онзи момент наистина го каза от сърце. Но тя сега какво очакваше, да я дефлорира, или какво?

Той я целуна нежно по устата и каза:

— Май скоро ще тръгвам, трябва да си стягам багажа и други такива неща.

Тя се нацупи и каза с поглед, прикован в пода:

— О, моля те, не си тръгвай. Все още нося прашката.

Нейт трябваше да се махне оттам преди тя да е почнала да се разсъблича там, пред художествената си колекция. За късмет, не трябваше да измисля причина, поради която да се измъкне незабавно, понеже в този момент мобилният му телефон звънна.

Той го извади от джоба си и погледна екрана — беше Джереми:

— Хей, къде си?

— Ами тъкмо ще се срещаме в оня бар на „Ривингтън“, дето изхвърлиха Чарли, задето пушеше марихуана на аварийния изход.

— Добре, успокой се — даде нареждане Нейт, понеже си помисли, че ако обаждането е важно, Джени ще го пусне да си отиде.

— А?

— Идвам веднага — каза Нейт. Той затвори и хвана ръката на Джени: — Съжалявам, Дженифър, но наистина трябва да тръгвам. Антъни, Джереми и Чарли са взели някакво гадно екстази и се побъркват. Трябва да ида да им помогна, преди да са свършили нещо лошо.

Джени кимна, а долната й устна трепереше. Нейт заминаваше за Мейн на другия ден и тя нямаше да го вижда доста дни:

— Добре.

— Ще се върна за Нова година, всичко ще бъде наред — каза той и я прегърна.

Тя присви очи и го прегърна по-силно:

— Обичам те.

Не можеше да спре да го казва.

Нейт я пусна, взе плюшената панда от леглото й и я пъхна в ръцете й, като я целуна по носа:

— Ето, мисли си, че съм аз.

След това излезе от стаята и тръгна надолу по коридора. Там заля г-н Хъмфри с благодарности, след което скочи в едно такси и потегли към бара. Щеше да поръча на приятеля си Джереми едно голямо, задето му е спасил задника тази вечер.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Съжалявам, че толкова време не сме се чували, но нали знаете, няма училище и мен също ме няма — всяка нощ съм на купон.



Е, какъв е този линк?

Добре, всички сме чували за тези хора, дето подшушват на полицията разни работи. Например, разбираш ли, снимали са в двора детето и случайно заснели стрелба от кола и още по-случайно имали номерата на колата на камерата. Е, тук при мен има нещо, което е съвсем обратното на това. Знам кой е на касетата, така де, на този линк, ама как са го завъртели в нета?

Сигурна съм, че знаете за какво говоря. Когато кликнете на него, виждате двама души, които всички познаваме и обичаме, заедно в снега, които си свалят панталоните и се загръщат в топло палто — отново заедно. Дж има доста сладък задник, не че се загледах в него, а дори и в боксерки, дупето на Н няма да ви разочарова. Нищо чудно, че касетата се разпространява по нета със скоростта на нов албум на „45“.

Не искам да споменавам имена, но съм почти сигурна, че В е заснела това видео, познава се по художествения подход и добрата работа. Но защо й е да го качва в нета? В това няма никаква логика. Ако беше тя, сигурна съм, че никога нямаше да го преживее, а ако не беше, то кой е тогава? Трябва да си призная, че за първи път не знам.



Наблюдения

А сега ексклузивно от хотел „Айл де ла Пе“ на остров Сейнт Непослушници, хм, така де, искам да кажа — Сейнт Бартс: Флоу излиза от магазин за домашни любимци в Густавия, единствения истински град на острова, с кафез. Не питайте. Г-жа Е.У.Р повръща в кошчето в една от тоалетните. Ето откъде го е наследила Б. Б и С примъкват още една кана с пунш във вилата си, където се крият от вчера. А свири на китара сам на плажа. Може и да е сладък, но няма нищо секси в самосъжаляващ се вегетарианец с тениска, на която пише: „Легализирайте тревата“. В Ню Йорк: К и И се прегръщат на Парк авеню, преди да се разделят за Коледа. Хм, май трябва да си разменят пръстени или нещо такова.