Сесили Зигесар - Това, което искам, е всичко

В четвъртък след училище Ванеса се разхождаше в Сохо и снимаше един травестит в черен латексов костюм, който разхождаше мъничко черно куче, порода чихуахуа, облечено в пухкав оранжев пуловер, когато се сблъска с някаква жена, раздаваща промоционални стикери за нова колекция секси бельо пред „Викторияс Сикрит“.

Купете два сутиена от колекцията „Много секси“ и получавате прашка безплатно! — пишеше на стикера.

Ванеса не беше сигурна какво е прашка. Тя си купуваше памучно бельо на Hanes Her Way и никога даже не беше влизала във „Викторияс сикрит“. Загледа се в Жизел Бюндхен по плакатите на витрината, която рекламираше колекцията „Ангел“ — „бельо безшевно, приляга неземно“. Естествено, на Жизел всичко изглеждаше неземно и безшевно, но дали щеше да й отива на нея?

Ванеса метна апарата на рамо и отвори тежката стъклена врата на магазина. Тя реши, че ще е забавно да види дали ще й отива.

Беше нападната още щом вратата се затвори след нея.

— Добре дошли във „Викторияс сикрит“. Мога ли да ви услужа с нещо днес? — попита я дребна блондинка в тесен черен костюм.

Ванеса я стрелна с поглед, понеже мразеше продавачи.

— Не, просто гледам — отпрати я тя.

Жената грациозно се усмихна:

— Само да ви се представя, казвам се Ванеса.

Ванеса я изгледа изненадана и леко притеснена, че се е държала лошо, отвърна:

— Това е и моето име, имаме еднакви имена.

Русата Ванеса я погледна с усмивка:

— Чудесно съвпадение. Е, няма как да забравиш името ми, така че, ако ти потрябва нещо, само викни.

Произнасяйки това, тя се обърна да помогне на друга клиентка.

Ванеса се огледа наоколо. Въздухът беше изпълнен с парфюм и камерна музика, а килимът на пода беше тъмночервен. Кръглите маси, покрити с червен сатен, бяха отрупани с бикини и прашки с животински и флорални мотиви. На всяка стена висяха сутиени от дантела, ластичен сатен и памук. Имаше всякакви видове бельо:

Дамски и мъжки боксерки, бикини, прашки, слипове, бюстиета, жартиери и чорапи.

Ванеса никога не беше виждала толкова огромно пространство, посветено на момичешката суета, която мразеше. Само че например, един розов „Много секси сутиен“ с дълбоко деколте и дантелена прашка в същия цвят можеха да са нещата, от които тя се нуждаеше, за да накара Дан да я пожелае дотолкова, че да получи така очакваното вдъхновение и да реши да правят секс. Тя отиде до закачалките с червени дантелени сутиени и ги заразглежда. 34В, 36С, 38D, Ванеса не знаеше кой размер е. Под тях имаше закачалка с дантелени бикини, които повече приличаха на шорти, само че много къси шорти. Ванеса огледа етикетите. Ааа, това било то прашката. Тя се огледа из стаята за своята съименничка.

— Май реши да пробваш туй-онуй, а? — попита русата Ванеса, като се появи иззад един щанд, където беше сгъвала бели памучни прашки.

— Имате ли това в черно? — попита Ванеса, вдигайки безпомощно рамене, с червен дантелен сутиен в ръка.

— Кой е вашият размер?

Ванеса се нацупи. Как беше успяла да преживее седемнадесет години, без да научи собствения си размер?

— Не съм сигурна — промърмори тя.

Русата Ванеса се усмихна любезно и каза:

— Ами тогава ще ти намерим една пробна и ще те измеря. После ще ми кажеш какво точно търсиш. Ще ти намерим нещо, което харесваш, което ти отива и е удобно за носене! Как ти звучи?

Ванеса кимна без желание. Всъщност не й харесваше идеята, някой да й мери бюста, а и сама не знаеше какво търси, но пък русата Ванеса приличаше на специалист, а и май вече бяха стигнали твърде далеч, за да се откаже.

— Стига да го имате в черно — настоя Ванеса.

Да, да знаем, знаем.